"Добрият път (Мисли на великия китайски мъдрец)" - читать интересную книгу автора (Конфуций)

ПАРАБОЛИ/Из „Училищни разговори“/

ДАРБАТА ДА УБЕЖДАВАШ

Веднъж, когато князът на Чу поиска да предприеме излет до известната тераса на Чинг, неговият дворцов маршал го посъветва да не го прави. Това много го ядоса и гой се обърна към своя върховен пълководец. А пълководецът веднага заповяда да впрегнат каляската и каза:

— Тази забележителност моят господар не бива да пропусне.

Князът се зарадва много и покани генерала да го придружи при пътуването. След като изминаха около десет мили, генералът самоволно спря каляската и се обърна към господаря с учтивия въпрос, дали той би го изслушал за един миг. Князът отвърна:

— Говорете, учителю!

Тогава генералът започна:

— Казват, че ако един служител е строг и далновиден, то всички почести и всички съкровища на страната не биха стигнали, за да бъде възнаграден достойно. Но който говори с езика на повелителя си, за него всички мислими наказания не биха били достатъчно болезнени и унизителни. Така че, дворцовият маршал очевидно е далновиден и строг служител, а аз съм този, който предпочита да говори с езика на княза. Затова очаквам да ме накажете заслужено.

Князът отвърна:

— Ако бях послушал възражението на дворцовия маршал, то вероятно нямаше да замина за Чинг, но пък и нямаше да се замисля върху това, дали наистина е по-добре да се вслушам в думите на възразяващия, вместо в тези на подмазвача. Преди обаче да ви накажа заслужено, бих искал да чуя защо доброволно се жертвате?

Генералът отговори:

— За да дам възможност на господаря си да размисли без гняв към предупреждаващия дали е мъдро да замине за Чинг. Защото, ако именно Вие заминете, то скоро всички ще искат да отидат дотам и тихият кът ще бъде осквернен от тълпата и скоро опустошен.

Князът отговори:

— Това наистина би било ужасно.

И той заповяда да се върнат.

Когато учителят Кунг чу за тази случка, той рече:

— Генералът действително владее изкуството да убеждава един княз. Десет мили отстъпвал на желанието му, за да го възпре с ум и далновидност пред неволното въвеждане на един глупав, лош обичай. XIV, 4