"Страната на Оз" - читать интересную книгу автора (Баум Лиман Франк)

Старата Момби прави магии

Но скоро забелязали, че Дървеното магаре накуцва — новият му крак бил по-дълъг. Принудили се да спрат и да почакат, докато Тенекиеният дървар го скъси с брадвата, след което дървеното животно закрачило с лекота. И въпреки това пак негодувало.

— Ужасно е, че си счупих крака! — вайкало се то.

— Нищо подобно — ведро подвикнал Бръмбарът, който крачел до него, — това би трябвало да те радва! Жребецът става истински жребец едва когато го пречупят!

— Извинявай! — обадил се Тип, защото обичал както Магарето, тъй и своя Джак. — Тази твоя смешка е колкото плоска, толкова и брадата!

— И все пак е смешка — заинатил се Бръмбарът, — а пък смешка, съставена от игра на думи, се смята от образованите хора за много остроумна.

— Какво означава това? — глуповато запитал Тиквоглавия.

— Означава, уважаеми друже, че доста от думите в нашия език имат двояко значение и че да разкажеш смешка, в която изпъкват и двете значения на някоя дума, показва, че шегаджията е човек културен и изискан и познава из основи майчиния си език — обяснил Бръмбарът.

— Не го вярвам — упорствал Тип. — Всеки може да прави игрословици.

— Нищо подобно — засегнал се Бръмбарът. — Трябва да си високообразован! Вие образован ли сте, млади господине?

— Не особено — признал си Тип.

— Тогава не можете да давате мнение по въпроса. Лично аз съм високообразован и твърдя, че за игрословицата е нужна дарба. Всичко друго е магария!

При тези думи Плашилото ахнало, а Тенекиеният дървар се заковал намясто и възмутено изгледал Бръмбара. Дървеното магаре изпръхтяло, дори Тиквоглавия закрил с ръка усмивката си, защото, както била издълбана, не можел да я промени в ядна гримаса.

Само Бръмбарът крачел невъзмутимо, сякаш бил изрекъл нещо гениално, и това принудило Плашилото да каже:

— Чувал съм, драги, че човек може да оглупее от много знания, и макар да се прекланям пред големия ум, все едно как е подреден и разпределен, започвам да подозирам, че твоят мозък се е пообъркал. Тъй или инак, ще те помоля да сдържаш високото си образование, докато си сред нас.

— Ние сме скромни хорица — допълнил Тенекиеният дървар — и много добродушни. Но ако високото ти образование отново проличи… — той не се доизказал, ала така нехайно размахал острата секира, че Бръмбарът се стреснал и побягнал встрани.

Останалите вървели мълчаливо, а Грамадански поразмислил и накрая смирено произнесъл:

— Ще се старая да бъда по-въздържан.

— Не искаме друго — учтиво отвърнало Плашилото и с пооправено настроение групата продължила нататък.

Когато пак спрели, за да си почине Тип — от всички единствено момчето се уморявало, — Тенекиеният дървар забелязал, че тучната ливада е осеяна с малки кръгли дупки.

— Тук май е селото на полските мишки — обърнал се той към Плашилото. — Сигурно старата ни приятелка Царицата на мишките е някъде наоколо.

— Ако е така, тя може да ни помогне — отвърнало Плашилото, озарено от внезапна идея. — Опитай да я повикаш, Ник!

Тенекиеният дървар изсвирил остро със сребърната свирчица, окачена на шията му. Тозчас от близката дупка се показала мъничка сива мишка и безстрашно притичала до тях. Навремето Тенекиеният дървар й бил спасил живота и Царицата на полските мишки знаела, че може да му вярва.

— Добър ден, ваше величество — учтиво я поздравил Ник. — Вярвам, че сте в добро здраве?

— Благодаря, много съм добре — сдържано отвърнала Мишката и седнала, а златната коронка на главата й заблестяла. — Мога ли да помогна с нещо на моите стари приятели?

— О, да, можете — зарадвало се Плашилото. — Моля ви, разрешете да взема десетина ваши поданици с мен в Изумрудения град.

— Ще бъдат ли в безопасност? — колебливо запитала Царицата.

— О, да, напълно — уверило я Плашилото. — Ще ги нося в сламата, с която е натъпкано тялото ми, и дам ли им знак, като си разкопчая сакото, те само трябва да се поразтичат и веднага пак да се приберат. С това ще ми помогнат да си върна трона, отнет ми от бунтарската армия.

— В такъв случай — кимнала Царицата — ще удовлетворя молбата ви. Щом сте готови, ще призова дванайсет от най-умните си поданици.

— Ами аз съм готов! — казало Плашилото. И като легнало на земята, разкопчало сакото си и от вътре се показала сламата.

Царицата издала тъничък писклив зов и в миг дванайсет хубави полски мишки изскочили от дупките си и застанали пред своята повелителка в очакване на заповеди.

Нашите пътешественици не разбрали какво им казала, защото било на миши език, но мишките се подчинили незабавно, изтичали една след друга до Плашилото и се заровили в сламата.

Когато всички мишки се скрили, Плашилото закопчало плътно сакото си, станало и благодарило на Царицата за любезността й.

— Има още едно нещо, с което можете да ни помогнете — казал Тенекиеният дървар, — а то е да тичате пред нас и да ни сочите пътя към Изумрудения град. Защото очевидно някакъв враг се опитва да ни попречи да стигнем дотам.

— Ще го сторя с удоволствие — отвърнала Царицата. — Готови ли сте?

Тенекиеният дървар погледнал към Тип.

— Вече си починах — кимнало момчето. — Да тръгваме.

И отново поели, а малката сива Царица на полските мишки изтичвала бързо напред, после спирала да ги дочака и отново се втурвала пред тях.

Без този безпогрешен водач Плашилото и другарите му никога нямало да стигнат до Изумрудения град, защото старата Момби изпречила на пътя им не едно и две препятствия. Но всъщност ни едно от тези препятствия не било действително — всички били хитри измами. Когато стигнали до брега на буйна река, която им пресичала пътя, малката Царица продължила напред и най-спокойно минала през въображаемия поток, а нашите пътници я последвали, без да се намокрят и с капка вода.

После пък над главите им се надвесила висока гранитна грамада и им преградила пътя. Но сивата полска мишка преминала право през нея, другите сторили същото и щом я пресекли, грамадата изчезнала като дим.

По-късно, когато поспрели да си почине Тип, изведнъж видели четирийсет пътя, които се разклонявали пред тях в четирийсет посоки. Внезапно тези четирийсет пътя се завихрили изпод нозете им като гигантско колело първо насам, после нататък и направо ги заслепили.

Но Царицата подвикнала да я следват и се понесла напред, а щом извървели няколко крачки, завихрените пътеки изчезнали и се не видели.

Ала от всички най-страшна била последната магия на Момби. Тя изпратила към тях през ливадата пращяща стена от огнени пламъци, за да ги погълнат, и тогава за пръв път Плашилото изпаднало в ужас и хукнало назад.

— Стигне ли ме, ще изгоря като факла! — развикало се то разтреперано, а сламата му зашумяла — По-страшно нещо не съм срещал!

— И аз ще бягам! — викнало Дървеното магаре, врътнало се и заритало от възбуда. — Дървото ми е сухо като прахан и ще изгоря като подпалка!

— Огънят страшен ли е за тиквата? — стреснал се Джак.

— Ще се опечеш като тиквеник, а също и аз! — ахнал Бръмбарът и бързо се свлякъл на четири крака, та да тича по-бързо.

Ала Тенекиеният дървар, който не се плашел от огън, ги спрял с тези разумни слова:

— Погледнете Мишката! Огънят не я докосва! Това не е огън, а чиста измама!

И наистина, щом видели как малката Царица спокойно минава през страховитите пламъци, смелостта им се възвърнала и те преминали след нея невредими.

— Какво невероятно приключение! — удивено възкликнал Бръмбарът. — То преобръща наопаки всички природни закони, преподавани от учителя Многознай.

— Разбира се — мъдро се обадило Плашилото. — Всяка магия е противоестествена и затова буди страх. Но ето ги портите на Изумрудения град, дано вече сме избегнали магическите пречки!

И наистина стените на града се откроявали ясно пред тях и Царицата на полските мишки, верният им водач, се приготвила да ги остави.

— Много сме ви благодарни, ваше величество, за любезната помощ — поклонил се Тенекиеният дървар пред красивото същество.

— Приятно ми е, че помогнах на моите приятели — отвърнала Царицата и светкавично се спуснала по обратния път.