"Страната на Оз" - читать интересную книгу автора (Баум Лиман Франк)

Тип се упражнява в магьосничество

Момчето, дребно и крехко на вид, се притеснявало, че високият непохватен тиквоглав мъж го нарича „татко“, ала да отрече роднинството, означавало отново да се впусне в дълги и досадни обяснения и за да промени разговора, запитало рязко:

— Измори ли се?

— Не, разбира се! Но от дългото вървене ставите ми сигурно ще се изтъркат — добавил Джак, като поразмислил.

Докато крачели нататък, Тип си казал, че Джак е прав. Вече съжалявал, че не бил направил дървените сглобки по-съвършени и по-здрави. Но кой да предположи, че на куклата, която бил стъкмил, за да сплаши старата Момби, ще й бъде вдъхнат живот с оня магически прах, насипан в очукана кутийка от черен пипер?

Затова спрял да се укорява и се замислил да пооправи слабите стави на Джак.

Докато умувал, стигнали до една гора и момчето поседнало върху старо магаре за рязане на дърва, изоставено там от някой дървар.

— Ти защо не седнеш? — подканило то Тиквоглавия.

— Като седна, ставите ми няма ли да се разтегнат? — попитал Джак.

— Не, разбира се. Ще си отпочинат — обяснило момчето.

Джак опитал да седне, но щом свил сглобките повече от обичайното, те се разпаднали, той се свлякъл на земята с трясък и Тип се уплашил, че се е разглобил завинаги.

Притичал до него, вдигнал го, оправил му ръцете и краката и опипал главата да провери дали не се е спукала. Но на Джак очевидно му нямало нищо и Тип му казал:

— Отсега нататък ще е по-добре да стоиш прав. Така е най-безопасно.

— Добре, мили татко, както кажеш — отвърнал без следа от уплаха след падането ухиленият Джак.

Тип отново седнал. След малко Тиквоглавия се обадил:

— Какво е това, на което седиш?

— Магаре — небрежно отвърнало момчето.

— А какво е то? — попитал Джак.

— Магарето ли? Ами има два вида магарета — потърсил най-точния отговор Тип. — Едните са живи, имат четири крака, глава и опашка. И хората ги яздят.

— Аха, разбрах — ведро възкликнал Джак. — Сега ти седиш на такова магаре.

— Не, не е такова — твърдо отсякъл Тип.

— Как да не е! Има четири крака, глава и опашка.

Тип разгледал дървеното магаре и се уверил, че Тиквоглавия е прав. Тялото било оформено от дървесен ствол и в единия му край стърчало клонче досущ като опашка. В другия имало два големи чвора като очи, а дървото отпред било дялнато така, че приличало на муцуна.

Колкото до краката, те представлявали четири прави дебели пръчки, забити дълбоко в тялото и силно разкрачени, за да държат здраво магарето, когато отгоре му режат трупи.

— Наистина прилича на магаре повече, отколкото си мислех — объркал се Тип. — Но истинското магаре е живо, то може да тича, да скача и да се храни с овес, а това тук не е нищо друго освен едно скалъпено от дърво мъртво магаре за рязане на трупи.

— Но ако беше живо, щеше ли да тича, да скача и да яде овес?

— Вероятно щеше и да тича, и да скача, но нямаше да яде — отвърнало момчето, развеселено от тази мисъл. — Обаче няма как да е живо, защото е от дърво.

— Че нали и аз съм от дърво? — напомнил му Джак.

Тип го изгледал изненадано.

— Вярно, и ти си от дърво! — възкликнал той. — И оня магически прах, дето те съживи, е в джоба ми.

И като бръкнал, извадил кутийката и я загледал с любопитство.

— Питам се — прошепнал Тип замислено, — питам се дали не може да съживя дървеното магаре?

— Ако излезе, че може — спокойно изрекъл Джак, защото от нищо не се учудвал, — ще го яхна и така ставите ми няма да се изтъркат.

— Ще опитам! — скочило момчето. — Но дали точно съм запомнил думите на старата Момби и начина, по който въртеше ръце?

Позамислил се и понеже иззад плета внимателно бил проследил всяко движение на старата вещица и бил чул всяка нейна дума, решил, че ще успее да повтори безпогрешно всичко, което била казала и сторила тя.

И се заел да ръси от кутийката магическия животворен прах по гърба на дървеното магаре. После вдигнал лявата си ръка с щръкнало нагоре кутре и викнал:

— Вию!

— Какво означава това, мили татко? — удивено запитал Джак.

— И аз не знам — измърморил Тип. Сетне вдигнал дясната си ръка с насочен надолу палец и креснал: — Тию!

— Това пък какво значи, мили татко? — пак попитал Джак.

— Значи да мълчиш! — скарало се момчето, раздразнено, че го прекъсват в такъв важен момент.

— Колко бързо възприемам! — възхитил се Тиквоглавия с вечната си усмивка.

Тогава Тип вдигнал над главата и двете си ръце, разперил всички пръсти и изревал:

— Пию!

В същия миг магарето се раздвижило, протегнало крака, прозяло се с дялнатата си муцуна и изтърсило няколко прашинки от гърба си. Другата част от вълшебния прах, изглежда, била попила в тялото му.

— Отлично! — викнал Джак на слисаното момче. — Ти си бил много сръчен магьосник, мили татко!