"Конспирация Да Винчи" - читать интересную книгу автора (Сенклер Марк)

Предговор

Колкото и далеч да се ровеше в спомените си, Жорж Мюро оставаше с убеждението, че никога не е преставал да харесва работата си в издателството. Според удачната формула, която ползваше на честите вечери, където беше канен, работата му се състоеше в откриването на златни зрънца в руслото на лятна река. Противно на мнозина колеги и конкуренти, Жорж не презираше черната и влажна кал, в която ежедневно се ровеше — тъмния поток от ръкописи, който бълваха ежегодно все нови и нови автори. Всеки път, когато успяваше да извлече златно късче, той знаеше, че го дължи на тази утайка, непрестанно разбърквана от течението на живота.

Много често се доверяваше на млади автори, които впоследствие си пробиваха път и се радваха на преклонението на критиката и публиката. Бурните му изказвания в редакционната колегия в защита на някой ръкопис се превърнаха в традиция, приета от всички, включително от Анри Дюканж — изискания директор на издателската къща.

Истината всъщност е, че Жорж черпеше все нова и нова енергия в борбата за защита на загубените каузи, независимо дали са политически или литературни. Понякога си мислеше, че всеки има нужда от известна доза идеал, за да подхранва живота си. А без постоянни поводи за нови борби неговата хранителна дажба рискуваше силно да намалее.

На съвещанията в редакцията той се обявяваше в защита на разследващи анкети, засягащи частни интереси, институции или политически дейци. През дългата си кариера Жорж си спечели поредица облози благодарение на смесица от усърдие, талант и късмет. Достигнал днес до зряла петдесетгодишна възраст, запазил широкоплещестата си и набита осанка, напрегнат като лък, заплашващ всеки момент да се отпусне, Жорж Мюро, макар все така неукротим, беше добил по-голяма увереност.

Бюрото му, на чийто под се стелеха купчини печатни страници, се намираше на тридесет и петия етаж на кулата „Монпарнас“. От широките плътно затворени прозорци в далечината се виждаше гората от небостъргачи на Дефанс, които подобно на модерни Вавилонски кули щурмуваха небето в разпръснат ред. От другата страна се мяркаше базиликата „Сакре Кьор“, изправена на хълма като самотен часовой.

Вече настъпваше есента, но през този безоблачен и лъчезарен ден човек би помислил, че е юли. Само жълтите и оранжеви петна по разлистените дървета и подухващият бриз бяха знак за отминаващото лято. Този чудесен ден като че навяваше смътни обещания.

Седнал зад бюрото от тъмен орех, Жорж Мюро се взираше в ръкописа, оставен пред него същата сутрин. Получили го бяха предния ден по пощата и той предизвика достатъчно голям интерес, за да кацне веднага на бюрото със специална бележка от асистентката му: „Да се прочете по спешност.“

Всеки ръкопис съдържа някаква тайна, мислеше си той често. Какво щеше да открие в този? Каква житейска съдба, какви събития бяха вдъхновили тези редове?

Той запали цигара, постави ръка върху първата страница и започна да чете.

Разказ на Сет Тевно

Следва разказът за странните приключения, които ми се случиха през четирите последни месеца. Когато понякога ме обхващат съмнения, си давам сметка до каква степен тази история може да изглежда слабо достоверна, дори изцяло фантастична или абсурдна. Но миг след това в мисълта ми изплува дума или изречение, споделено от Пасьорите, чиято сила и очевидност изцяло напомня на истината, и тогава си спомням за тяхната мисия и тайна. Именно по тази причина, въпреки първоначалните си предубеждения, днес ви представям описанието на събитията, които придружиха четенето на „Шифърът на Леонардо“.

В старанието за яснота и точност написах разказа си по хронологичен ред въз основа на бележките, които си водех по време на перипетиите. Датите съответстват най-често на дните, в които отбелязвам наблюденията си в дебел бележник, който ми служи за дневник.

Отначало имах намерение да отбелязвам фактите за собствена употреба, да водя нещо като паметни бележки, но колкото повече се задълбавах в тази авантюра, толкова повече изпитвах нужда да опирам разсъжденията си на здравата основа на написаното. А може би исках да доказвам постоянно на самия себе си, че цялата тази история не е само обикновен сън. Първото действие започва във Флоренция, на 20-ия ден от месец май.