Марина МариноваЗад хладнокръвието на думите и повелята на времето

Исмаил Кадаре е познат на българския читател като поет, и като белетрист и романист от публикуваните у нас негови стихове й разкази и най-вече от романите „Генералът на мъртвата армия“ (1966) и „Хроника на камък“ (1975). С дълбокия си хуманизъм й общочовешки мотиви романът „Генералът на мъртвата армия“, сега известен в много страни от Европа и отвъд пределите й, чийто първи превод е на български език, живее неотменно и до днес в съзнанието на културната ни общественост.

Подбраните три новели в настоящата книга — „Кой доведе Дорунтина“, „Посърналият април“ и „Служителят от Палатата на сънищата“ от сборника новели „Хладнокръвие“ (1980), удостоен в Албания е първа награда за проза през 1981 г., ще даде възможност на българския читател да се запознае и с творчеството на Исмаил Кадаре от 80-те години.

В първата новела авторът е използувал баладата, срещана във фолклора на почти всички балкански народи, за вдигането на мъртвия брат от гроба, за да изпълни дадената клетва и доведе единствената си сестра, задомена далеч, когато майка им, загубила и деветте си сина, остава сам-сама. Най-големият брат Костандин се вдига от гроба и довежда Дорунтина в родния дом. Върху тази сюжетна канава е изградена новелата за живота в. Арбърия (наименование на Албания през Средновековието), разделена по онова време на многобройни княжества и графства, в;-които мерят мегдан за влияние византийската източноправославна и римската католическа църква. Дадената клетва или арбърийската беса от лична клетва във фолклора прераства в морално-етична категория като необходимост за оцеляването на малките държави сред бурния океан от събития и става повеля на времето. „Всеки народ, изправен пред опасност, изостря отбранителните си средства и главното — създава нови. И ако народът е започнал да развива в недрата си една такава съвършена структура, част от която е бесата, това показва че Арбърия понастоящем прави своя избор. И този призив се вдига от дъното на гроба, където лежи Костандин, за да покаже на Арбърия накъде да върви.“

Втората новела „Посърналият април“ се спира на познатото албанско кръвно отмъщение, съществувало векове наред. Действието се развива в края на 30-те години в кралство Албания. На фона на идиличното сватбено пътешествие на Писателя Ворпси и красивата му съпруга, тласкани от жаждата за екзотика към недостъпните Албански Алпи на север, се разкрива цялата суровост на кръвното отмъщение със страшния му механизъм, както и ревностното спазване на канона от планинците. По силата на този канон заради накърнена чест и достойнство на дома хладнокръвно са се изтребвали поколение след поколение хората от цели родове. Гостът в дома на планинеца е равен на божество и за неговата неприкосновеност стопанинът често заплаща е кръвта си. С особено майсторство в тази новела Кадаре е предал задълженията и правата, определени от канона при кръвното отмъщение. Областта Рафш не се управлява от администрацията и законите на крал Зогу, а от крепостта Ороши, която от незапомнени времена е пазител на древния канон. Всеки планинец по своя съвест пази бесата си. „Два пръста чест насред челото ни е дал всемогъщия, бог — се казва в канона, — ако искаш, изтрий позора от лицето си, ако искаш, още повече го очерни. Твоя воля е да запазиш мъжеството си, твоя воля да го опетниш.“ Стремежът и единствената цел на планинеца приживе е да натрупа колкото се може повече чест, която като капитал да му стигне за изграждането на паметник след смъртта. В тази новела авторът надхвърля проблемите на кръвното отмъщение, като навлиза в орбитата на схващанията за съвременните морални, норми и държава и подтиква към размисъл.

В третата новела Исмаил Кадаре отвежда читателя в една странна институция „Палатата на сънищата“, съществуваща от незапомнени времена в Османската империя. Това е една своеобразна алегория за бюрокрацията и ненужността на някои учреждения, но без които, изглежда, е невъзможно да съществува държавата. Тук постъпват сънищата на всички поданици от огромната империя, където се тълкуват от хиляди служители с цел да се предотвратят бедите, застрашаващи империята, за които Аллах е изпратил сигнал на земята чрез съня на някой поданик. Зиме и лете хората живеят е надеждата, че пророческият им сън, кога действителен, кога измислен, ще бъде щедро възнаграден от султана. Но каква връзка има „Палатата на сънищата“ с Албания? Знатният албански род Кюприлиите, живеещ в столицата на империята като предан васал от столетия на падишаха, дал на империята много генерали, адмирали и везири, изпитал и щедростта, и гнева на султана, трябва да реши съдбата по това време и на най-младия от рода, като му намери безопасна за живота служба. Единствената за целта институция е „Палатата на сънищата“.

Интересни по замисъл, пресъздадени с безспорно майсторство, попелите имат не само познавателна стойност, но и внушават убедителна достоверност. Характерна особеност в прозата на Исмаил Кадаре е вътрешният монолог на героите, съчетан с драматични ситуации, което придава особена сила на повествованието му. В тези новели авторът не само е напипал пулса на онова време, но е успял да постигне и едно цялостно обобщаване на типичните национални черти на своя народ. В изказа на Кадаре има нещо изконно, но пречупено през погледа на съвременника, което дава актуално озвучение на разказа му, увлича и непринудено повежда читателя из лабиринтите на миналото.

Марина Маринова