"Мечът на зората" - читать интересную книгу автора (Муркок Майкъл)ПЕТА ГЛАВАПАЛ БЮЧАРДКорабът в черно и синьо удари борд в техния и в същия миг се разнесе ясният глас на Валжон. — Оставете робите! Пригответе се да отблъснете псетата на Бючард! Пиратите заотстъпваха, без да изпускат от очи Хоукмун и д’Аверк. Хоукмун последва един от тях, но се отказа, почувствал, че е на предела на силите си. Не им оставаше друго освен да гледат безучастно, докато войниците от атакуващия ги кораб метнаха ловко въжета с прикачени накрая абордажни куки и започнаха да се прехвърлят на палубата на „Речния ястреб“. Бяха въоръжени със саби и тежки бойни секири и се биеха с умение и храброст, каквито очевидно липсваха на пиратите. Хоукмун потърси е поглед Валжон, но пиратският водач беше изчезнал — вероятно се беше скрил в трюма. — Струва ми се, приятелю, — рече той на д’Аверк, — че за днес пуснахме достатъчно кръв. Какво ще кажеш, ако освободим онези нещастници, приковани долу за веслата? — След тези думи Хоукмун скочи на палубата, изтича надолу по стълбата и се зае да реже въжетата, с които бяха привързани гребците. Мъжете го посрещнаха с учудени погледи и, изглежда, не разбираха какво вършат Хоукмун и д’Аверк. — Свободни сте — викна им Хоукмун. — Хайде, свободни сте — повтори след него д’Аверк. — Вдигайте си задниците и напускайте кораба, докато все още можете, защото не се знае как ще завърши битката. Робите се изправиха, протегнаха схванатите си крайници и после, един по един, започнаха да се прехвърлят през борда. Д’Аверк ги проследи с усмивка. — Жалко, че не можем да помогнем и на тези от другата страна — подхвърли той. — Че защо не? — попита Хоукмун и посочи един тесен тунел, който водеше под палубата към отсрещната страна. — Ако не греша, това отива право там. Той опря гръб в борда и ритна с всичка сила масивната врата, която затваряше тунела. Още няколко ритника и пантите й хвръкнаха встрани. Двамата се наведоха и се шмугнаха в тъмния тунел. Над главите им врявата на боя ставаше все по-силна. Д’Аверк спря за миг пред едно гърне, замахна със сабята си и го разсече на две. Отвътре бликнаха скъпоценни камъни. — Плячка — рече той. — Сега не е време за това — каза Хоукмун, но д’Аверк го погледна усмихнат. — Нямах намерения да я прибирам — рече той. — Ала никак не ми се ще да я оставя на Валжон, в случай че му излезе късметът горе. Я виж… — той посочи някакъв масивен кръгъл капак на дъното на трюма. — Ако не греша, с помощта на това ще можем да пуснем малко речна вода в кораба! Хоукмун кимна. — Докато работиш по въпроса, ще изтичам да освободя и останалите роби. Той остави д’Аверк при железния капак, стигна отсрещния край на тунела и изби с ритник втората врата. В същия миг в тунела влетяха двама счепкани в яростен бой мъжаги — единият, облечен с униформата на атакуващите, а вторият — пират от „Речния ястреб“. Хоукмун прониза чевръсто пирата. Униформеният го погледна изненадан. — Ти си един от онези, които забелязахме да се сражават на борда, нали! Хоукмун кимна. — Що за кораб е вашият? — Корабът на Бючард — отвърна мъжът, докато триеше челото си, сякаш това обясняваше всичко. — И кой е този Бючард? Униформеният се засмя. — Стига ти да знаеш, че е заклет враг на Валжон. Видя те как се биеш и беше възхитен от умението ти да въртиш сабята. — Нищо чудно — засмя се Хоукмун. — Отдавна не бях се бил толкова добре. И как иначе? Та нали ставаше дума за кожата ми. — Тази причина е в състояние да направи майстор на сабята всеки от нас — съгласи се униформеният. — Казвам се Кулард и съм твой приятел, стига наистина да си враг на Валжон. — Хубаво, ама първо трябва да предупредиш другарите си. Току-що потопихме това пиратско корито — виж! — Той посочи към мрака на трюма, където д’Аверк пуфтеше над железния капак. Кулард кимна, завъртя се и изчезна нагоре. — Ще се видим по-нататък, приятелю! — подхвърли той през рамо. — Ако сме живи! Хоукмун го последва, но се забави край робите, за да ги освободи от веслата. Горе на палубата хората на Бючард, изглежда, постепенно вземаха надмощие над пиратите. Хоукмун почувства внезапно разклащане на корпуса и видя, че д’Аверк бърза след него откъм трюма… — Мисля, че сега е най-подходящият миг да се отправим към брега — предложи французинът и посочи с пръст робите, които се хвърляха с плясък във водата. — Какво ще кажеш да вземем пример от тях? Хоукмун кимна. — Вече предупредих хората на Бючард. Ето че си го върнахме тьпкано на Валжон. — Той пъхна сабята на пиратския вожд под мишница. — Ще се постарая да за държа това оръжие. Отдавна не беше ми попадало нещо толкова добро. Тази сабя може да направи прочут фехтувач от всеки! Той се изкатери на палубата и откри, че хората на Бючард бяха изтласкали пиратите чак при кърмата, ала вече се готвеха за отстъпление. По всичко изглеждаше, че Кулард е разнесъл тревожната вест. Долу в трюма водата вече нахлуваше с шумно бълбукане. Корабът едва ли щеше да се задържи дълго върху повърхността. Хоукмун се обърна и погледна назад. Двете шхуни почти бяха опрели бордове. Най-подходящият път за бягство, изглежда, беше през палубата на Бючардовия кораб. Той побърза да осведоми д’Аверк за намерението си. Приятелят му кимна, двамата прекрачиха перилата и скочиха на палубата на съседния кораб. Наоколо не се виждаха гребци и това наведе Хоукмун на мисълта, че за разлика от робите на пиратската шхуна, тук тази роля се изпълнява от свободни хора, които в момента участват в битката. Подобно решение изглеждаше много по-разумно и целесъобразно, особено в светлината на последните обстоятелства. Той поспря, докато обмисляше този факт, и в същия миг нечий глас го повика откъм „Речния ястреб“. — Хей, приятелю. Точно ти — с черната перла в челото. Да не си решил да потопиш и моя кораб? Хоукмун се обърна и видя насреща си приятен на вид мъж, облечен в черни кожени дрехи и наметнат с пелерина с висока яка, синя на цвят, но покрита с кървави петна. Стискаше в едната си ръка сабя, а в другата — секира. — А не, ние просто си тръгваме… — отвърна Хоукмун. — Корабът ти е в пълна безопасност. — Я почакайте малко! — Мъжът в черно скочи върху парапета на „Речния ястреб“. — Бих искал да ви благодаря, задето ни свършихте половината работа. Хоукмун спря неохотно, докато мъжът се прехвърли на техния кораб и ги приближи с бавна крачка. — Аз съм Пал Бючард й този кораб е мой — представи се той. — От седмици дебна „Речния ястреб“ и сигурно и този път щяха да ми се изплъзнат, ако не бяхте вие да изтрепете половината от екипажа и да ми дадете възможност да го доближа незабелязано… — Сигурно е така — кимна Хоукмун. — Е, тъй като не желаем да се забъркваме в нови разправии между пирати… — Струва ми се, че грешите в преценката си, господине — прекъсна го Бючард. — Що се отнася до мен, аз се заклех да освободя реката от всички пиратски водачи от Старвел. Аз съм техният най-страшен враг. Междувременно всички хора от екипажа на Бючард се прехвърлиха на шхуната и прерязаха абордажните въжета. „Речния ястреб“ се завъртя от течението и носът му скоро се скри под водата. Останалите на борда пирати наскачаха в реката. Само от Валжон нямаше и следа. — Но къде се скри водачът им? — възкликна учудено д’Аверк. — Той е като плъх — отвърна Бючард. — Сигурен съм, че е напуснал борда веднага щом е подушил наближаващата беда. Господа, трябва да знаете, че вие ми оказахте неоценима помощ, тъй като Валжон е най — злият от всички пирати. Искрено съм ви благодарен. Д’Аверк, който не можеше да допусне някой да му съперничи в учтивост, особено когато това засягаше пряко интересите му, побърза да отговори: — Ние също сме ви безкрайно задължени, капитан Бючард, задето се появихте тъкмо навреме — когато изглеждахме загубени. Така че сметките ни са уредени. — И той се усмихна любезно. Бючард се поклони. — Благодаря ви. Но ако ми позволите една малко неучтива забележка, и двамата, изглежда, се нуждаете от малка почивка и възстановяване на силите. Ранени сте, а и дрехите, които носите, никак не подхождат на благородни господа като вас… Накратко казано, ще ми окажете голяма чест, ако приемете поканата ми да се настаните в каютата за гости, както и гостоприемство то на моето имение, когато хвърлим котва. Хоукмун се замисли, сбърчил вежди. Склонен бе да се довери на младия капитан. — И къде възнамерявате да хвърлите котва, благородни господине? — В Нарлийн — отвърна Бючард. — Където живея. — В интерес на истината ние също пътувахме за Нарлийн преди да попаднем в лапите на Валжон — подхвърли Хоукмун. — Тогава не ви остава друго освен да продължите пътуването си с мен. Ще бъда на вашите услуги. — Благодаря ви, капитан Бючард — вдигна ръка Хоукмун. — Искрено сме трогнати от вашата вежливост и с радост приемаме предложението да ви придружим до Нарлийн. Може би по пътя ще можете да отговорите на някои от вълнуващите ни въпроси. — С удоволствие. — Бючард посочи към кърмата. — Господа, последвайте ме в моята каюта. |
|
|