"Отвъд страха" - читать интересную книгу автора (Руис Мигел)

1ТЕОТИХУАКАН, МЯСТОТО, КЪДЕТО ХОРАТА СТАВАТ БОГОВЕ

Теотихуакан — мястото, където хората стават богове — е свещен център на толтекската култура и се намира на трийсет мили северозападно от град Мексико. В продължение на векове толтеките пазели и предавали от уста на уста тайно знание за изцеление и духовна трансформация и успели да го съхранят в първоначалния му вид векове наред.

Мигел Анхел Руис е пряк приемник на толтекската традиция. От своите предци той е наследил вродената, сен-зитивна връзка с Теотихуакан. Някогашният лекар хирург, потърсил духовно обучение в семейството на майка си и се превърнал в нагуал — Майстор на Намерението.

Кои са били толтеките? По думите на дон Мигел, те не са отделно племе, както майте. Самата дума означава пришълци от различни племена, които са достигнали висока степен на духовно просветление. Точно те станали известни с името толтеки. Високото ниво на съзнание, което притежавали, им давало право да живеят в свещения град Теотихуакан.

Мигел споменава историята на Теотихуакан, фрагменти от която открил по време на своите астрални пътешествия в различни епохи и култури от миналото. Историята започва по време на Третото Слънце, преди повече от двайсет хиляди години. Тогава на земята съществувала раса, която притежавала способността да поддържа в абсолютно равновесие тялото, разума и духа. Имунната система на тези хора била толкова силна, че почти не познавали болестите. Нивото на тогавашната наука и техника доста превъзхождало нивото на нашата цивилизация.

Хората от тази раса — почти толкова многочислена, колкото сме днес — свободно общували помежду си, защото техният разум бил достъпен за голям обем информация. Чувството за вина и взаимно обвинение им били напълно непознати. В съзнанието на Третата раса живеела мечтата за един свят, който много прилича на земен рай. Споменът за това се е съхранил в човека до наши дни.

Хората — не само човешки същества — били надарени с могъщ разум. Съществуват и други, незрими същности, свързани тясно с човешкия род, които също обитават тялото на Земята. Те, както и хората, участват в нейния метаболизъм. Тези същности имат цял спектър от проявления — от много добри до много зли. Понякога се вселяват в тялото на отделен човек. В много традиции тези същества са добре познати. От незапомнени времена живеят рамо до рамо с хората и често споделят съдбата им. Някои народи ги наричат богове. Толтеките ги нарекли Съюзници.

Съюзниците нямат мозък, който е „фабрика“ на емоциите, а без фината емоционална енергия Съюзниците не могат да живеят. Хората са много тясно свързани с тях, както домашните животни са свързани с хората. Ние, хората, приемаме слънчевата енергия посредством храната, която е била преработена от Други живи същества — растения или животни. Нашият мозък трансформира материалната енергия във фината енергия на емоциите. Емоционалната енергия снабдява с храна и нашия разум, и Съюзниците (или боговете). С други думи, всички ние сме източник на храна за боговете.

Съюзниците подтикват хората да си нанасят физически и душевни рани, за да изпитат страх, който им е нужен, за да се хранят. Още щом се родим, за наше нещастие, ние попадаме под контрола на тези „богове“, контрол, който те упражняват по време на сън. Целият ни живот е едно сънуване, рамкирано в материални структури. Съновиденията ни дават усещане за реалност. Още с раждането си попадаме в един кошмарен сън, пълен с война и насилие. Това е нашето изпитание.

Какво ще се случи, ако всички заедно се пробудим от съня? Какво ще стане със Съюзниците, ако се събудим от кошмара и се озовем в свят, пълен с блаженство? На тях също ще им се наложи да се променят и да се хранят с любов, а не със страх.

Нашите души вече се уповават на любовта и всячески се съпротивляват на страха. За да разберете дали дадена мисъл идва от бог, осъзнайте дали поражда у вас страх. Всяка мисъл, която поражда страх, не идва от бог, а най-вероятно е дело на Съюзниците. Истинският бог е любов и няма нищо общо със страха.

За да се противопоставим на негативното влияние на Съюзниците, трябва да се научим да долавяме тяхното присъствие. Всеки миг те се хранят с нашите емоции, затова бъдете внимателни в проявата на чувства. Емоциите привличат близки по своята природа същности. Когато сме щастливи, привличаме към себе си повече щастие. А унинието може да привлече само униние.

Всеки народ има свой бог. Историята на човечеството е сбор от историите на тези богове. Някои народи имат Йехова, други — Аллах. Като личности те са толкова реални, колкото самите израилтяни или араби. Ако избухне война, тя не се води само между народите. В буквалния смисъл, това е и война на боговете. Дълго преди построяването на Теотихуакан, боговете се разтревожили, че хората могат да достигнат небесата. В епохата на Третото Слънце, Съюзниците започнали да подстрекават хората да излъчват все по-интензивно емоции, които им били нужни за храна. Водени от собствените си цели, те все повече подтиквали хората да се противопоставят и всячески им пречели да се обединят.

В резултат на това пламнали раздори между различните народи. Потвърждение за разрухата на световния мир откриваме в Библията в разказа за Вавилонската кула.

В тези времена на земята съществували три големи центрове на човешка цивилизация — континентът Му, който днес познаваме като Индия и Китай (дон Мигел не е съгласен с мнението, че Му или Лемурия потънал във водите на Тихия океан), Земята на Маймуните или сегашна Северна Америка и Атлантида, островен континент, намиращ се между Европа и Америка. В продължение на много векове хората, които населявали тези земи, живеели в мир и пълна хармония.

Гибелното влияние на „боговете“ накарало Му и Земята на Маймуните да се обединят против Атлантида и да я унищожат, потапяйки я в пламъците на грандиозна ядрена война. (И тук Мигел се разграничава от мнението на тези, които приемат за причина за гибелта на Атлантида злоупотреба с възможностите на генетиката и сблъсък на Земята с гигантска комета). Разказ за тази световна ядрена война може да се открие в свещените индийски книги — Ведите и Рамаяна.

Мигел твърди, че в планините на северна Индия са погребани много високи, внушителни хора, принадлежащи към Третата раса, които очакват своя откривател.

Народът, населяващ северната част на Атлантида, бил народ на строители на пирамиди. На нас ни е известен под имената Титани, Атланти или тъмнокожа раса. Ползвайки високо развита система от връзки, те построили Великите Пирамиди в Гиза. По думите на Мигел, Великата Пирамида е монумент в памет на Третата раса.

След гибелта на Атлантида дошли времена на упадък и разложение, когато хората не живеели по-добре от зверовете. Взирайки се към миналото от нашето време, ние познаваме само една линия на еволюция и считаме себе си за далечни потомци на човекоподобните. Мигел нарича нашите първобитни предци Четвърта раса или деградирали потомци на отминала в небитието велика раса.

Хората от Четвъртата раса били хилави и примитивни, и техният век бил много кратък. Те живели не повече от двадесет и пет — тридесет години в толкова тежки условия, че не оставили почти никакви следи, макар и да се отличавали с висока плодовитост. Четвъртата раса населила отново опустялата след ядрената война земя.

Остатъци от Третата раса се задържали на разпръснати по целия свят изолирани острови до осмо поколение. Тези, които оцелели, съумели да съхранят не само довоенните научно-технически постижения, но и високото ниво на духовно развитие. Те знаели, че високата радиация им е отпуснала малко време. Нямайки достатъчно сили, за да раждат многочислено потомство, те се опитвали да предадат отломките от своето минало могъщество на хората от Четвъртата раса. Появявали се в първобитните градове и села, стараейки се да не се сближават твърде с жителите, поради вилнеещи наоколо болести.

Хората от Третата раса преподавали преди всичко основи на земеделието и хигиена. Хората от Четвъртата раса провъзгласили тези едри, високо развити същества, за „богове“. Спомени за тях могат да се намерят в различните свещени книги — познаваме ги като библейските Елохими.

Последните представители на Третата раса се опитвали да подобрят човешката природа с помощта на генетични експерименти. Търсили и пътища за съхранение на знанията от миналите епохи, когато хората живеели в пълна хармония и съвършено равновесие.

Още тогава земята на Теотихуакан била известна като свещено място. Зърната от древната мъдрост се съхраняват тук, докато не станат достояние на идващите поколения.

Толтеките вярват, че Слънцето е източникът на разума във Вселената. Останалите живи хора от Третата раса молили Слънцето да им помогне да съхранят тайната за достигане на съвършената хармония. И Слънцето откликнало на тяхната молба, изпращайки на земята нова разновидност на енергия, под форма на Вестители. Светлината винаги е била вестител на Слънцето. В даденият случай, светлината, притежаваща ново качество, се проявила в облика на ангелоподобни същности. Те се съчетали с хората, за да дадат началото на нова раса, способна да продължи спираловидната еволюцията на разума. Към числото на тези мутанти принадлежал и Енох.

Сред многото съвременни учители и мъдреци съществува мнение, че нашата раса е произлязла от същества, прелетели на земята от глъбините на Вселената в космически кораби. Те твърдят, че пришълците провели селекционни експерименти, кръстосвайки собствените гени с гените на човекоподобните същества.

Мигел не вярва, че нивата на човешкия род е оплодена от представителите на чуждопланетна раса. Неговият възглед е по-митологичен и в значителна степен клони към възможността за непорочно зачатие или раждане, стимулирано от ангелските същности, които били изпратени от Слънцето и не принадлежали към човешкия род.

Независимо кой от тези начини ни се струва по-правилен, и в двата присъства „магическият“ елемент на мутация, която из основи променя човечеството и довежда до създаването на съвременната раса.

Настъпилата тогава промяна в качеството на слънчевата светлина, от която зависи целият живот на земята, обозначила сама по себе си зараждането на Петата раса. Петото Човечество — раса от мутанти — е нашата собствена раса. Ние принадлежим отчасти на небето и отчасти на земята. За довършването на тази мутация Слънцето видоизменило структурите на ДНК, обуславяйки възникването на по-съвършено човешко същество с по-развит разум.

Усилията на съвременната еволюция са насочени към възстановяване на хармоничната духовна връзка между хората, която съществувала на земята, но за съжаление била загубена, както и породените от нея мир и хармония. Едва днес ние отново започваме да осъзнаваме родствената връзка между хората.

Започваме да откриваме за себе си забравени понятия, като мир, любов и справедливост. Създадохме нови закони, за да се опитаме да повдигнем равнището на човешкия живот. Но продължаваме да страдаме от недостиг на духовна хармония и се нуждаем от приток на нова енергия, за да продължи човешката духовна еволюция.

От януари 1992 г. в структурата на слънчевата светлина отново настъпиха промени. Нейната вибрация забележително се отдалечи от предишната, клоняща към виолетовия цвят на спектъра. Днес стоим на прага на Шестото Слънце и се явяваме свидетели на зараждането на Шестата раса. Предшествениците на тази раса вече живеят сред нас. И отново търсят проявление на вечната мечта за рая на земята.

В целия свят започват да изплуват от миналото съхранилите се знания от епохата на Третото Слънце. Много народни традиции споделят с другите своята мъдрост, а водещи мислители от редиците на учените и философите откриват концепции, способстващи развитието на холистичното движение. Днес навсякъде по света живеят и действат високоразвити личности, овладели напълно майсторството на духовното общуване. Аватарите от по-ранните епохи — като Христос, Буда и Кришна — са послужили като модели.

Учителите винаги живеят сред нас, но ние често се боим да приемем тяхната истина: Ние произлизаме от светлината. Ние сме божи деца. Само ако приемем в душата си тази истина, ще можем да се отърсим от страха, от ненавистта към себе си, от чувството за вина, ревност и страдание.

Теотихуакан е едно от тези места, където мъдростта на древните се е съхранила до наши дни.

Посещавайки това място, Мигел Анхел Руис, в състояние на транс, усвоявал все повече и повече техните знания. Той предполага, че черпи своите познания от камъните, от които били издигнати храмовете на древния град. Камъните служат за своеобразни банки от данни, а благодарение на своите шамански умения, той има достъп до информация, заложена в тях от древните майстори. В един от своите трансове, той „видял“ първостроителя на Теотихуакан в онзи момент от живота му, когато пред него се открил сънят за рая на земята. Това датира от преди времето, когато били построени храмовете.

Преди около четири хиляди години, в епохата на Петото Слънце (чиято продължителност била пет хиляди години), група от духовно развити пришълци от север се отправили в пещера, неотдавна открита под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан. Всички видели в съня си огромен змей. Един от членовете на тази група, наричан Замъгленото Огледало, направил така, че всички други осъзнали, че сънуват.

Замъгленото Огледало открил способ да прекрати съществуващите около него страдания и да научи хората да се обичат един друг такива, каквито са.

Той знаел, че в епохата на Третото Слънце, когато човечеството достигнало най-висок разцвет, духовната връзка между хората била прекъсната.

Съзнавал, че идеите за Съдии и Жертви насилствено били внедрени от боговете в нашето съзнание и в резултат на това вътрешните съмнения довършили започнатото разрушение.

Замъгленото Огледало видял, че боговете водят борба с хората, желаейки да останем вечно в ада. Боговете се вмъкват в човешкия разум още в процеса на домашното възпитание на всяко дете. Едно от най-тревожните убеждения, насадени ни от боговете, е: „Аз съм просто човек“. Но да бъдеш човек не означава да изпитваш ограничения. Човешката душа е много повече от всички богове, а човешкия разум е също така безсмъртен, както самите богове.

Боговете с всички сили се стараят да насадят у човека чувството, че светът е несправедлив, което като остър нож пронизва неговия ум. Несправедливостта поражда емоционална отрова, която намира изражение в обидите, ревността и страха. Кървавата рана, нанесена на уязвения ум, причинява силна болка. Достатъчна е само една рана, за да започне умът да изработва все повече отрова. И когато някой „натисне болезненото място“, ние веднага усещаме болката. Опитваме се да я скрием, така че никой да не може да ни засегне по болното място, но всяко прикритие е абсолютно безполезно. То прилича на броня — механична система на отрицание и отбрана. Въпреки че отлично знаем, че в несправедливостта няма нищо добро, ние се стараем да ударим другия по болното място, за да не останем в дълг.

Толтеките били последователи на Замъгленото Огледало. Те били духовни воини, знаещи, че водят война с богове, които живеят и се хранят от човешките конфликти. Воините си поставили цел сами да станат богове, да се избавят от всички страхове и да възстановят пълната власт над своя разум. Искали на мястото на страха да се появи любовта. С тези знания те могли да превърнат света в земен рай.

Духовните воини в онези дни осъзнавали, че водят сражение със завзелите душите им богове. Разбирали, че тази лудост ще завърши само когато човек заяви своето право да види собствените си сънища. Свободната воля е способна да освободи човека от властта на личните обиди и да го изведе към личната свобода.

Замъгленото Огледало открил първоначалната мъдрост, оставена ни от Третата Раса: ние сме деца на Слънцето. Той открил, че всичко съществуващо е сътворено от | светлината. Ние „се храним“ със светлина и чрез нея получаваме послания от Слънцето — източникът на живота в цялата Слънчева система.

Следвайки получените в съновиденията указания, Замъгленото Огледало проектирал и оглавил строителството на първите храмове в Теотихуакан. Във всеки камък от тези храмове намерила въплъщение неговата мъдрост. С годините храмовете били разширявани, издигали и нови. Именно в тези места, където хората ставали богове, неголяма група от магове, или вълшебници, основала Школата на Мъдростта или Школата на Тайнствата.

В продължение на няколко хилядолетия наставници от Теотихуакан учели търсачите на духовното съвършенство как да преодоляват страха и да живеят така, сякаш се намират в рая, а не в ада, който виждат около себе си по-голямата част от хората на земята. В доколумбовата епоха този духовен център бил обкръжен от големи градове, наброяващи около двеста хиляди души. Тук се намирал най-големият производствен и търговски център в централно Мексико.

Никой не можел самостоятелно да се обърне за обучение към толтекските учители. Кандидат-учениците били щателно подбирани. Бродейки неузнаваеми сред хората, учителите сами усещали, кой е готов да им стане ученик. Оставайки в сянка, те подлагали избраниците на различни изпитания, за да се убедят в достойнствата на тези, чиито живот тайно наблюдавали.

Осъзнавайки, че наближава краят на епохата на могъществото на Теотихуакан, те се оказали достатъчно възвишени, за да извършат това, което, съгласно Светото Писание, направил Исус. Възнесли се в небесата. Напуснали своите физически тела, слели се със светлината и се възнесли към Слънцето. На земята, лишени от всякакво ръководство, останал неголям брой духовно търсещи, достигнали различна степен на ученост, но още не постигнали майсторството. Когато нахлулите от север варвари потопили Теотихуакан, останалите живи ученици на Толтеките не съумели да се противопоставят. Мнозина от тях загинали.

Варварите се смесили с народа на Теотихуакан и се опитали да приспособят духовната практика на Толтеките към собствената си примитивна вяра в ревнивите богове, изискващи човешки жертви. Останките от погребения, открити под Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан, съдържат телата на тези духовно търсещи, които открито застанали против поробителите и били подложени на ритуални жертвоприношения.

Теотихуакан бавно загинал. Около 700 г. сл.Хр. градът престанал да съществува като духовен център. Неговите храмове умишлено били погребани под слоеве земя. Археолозите от XX век направили разкопки и открили следи от цивилизация от същия период, който на езотерично ниво съвпада със зараждането на Шестата Раса.

Останалите сред живите ученици на толтеките напуснали Теотихуакан. Отправили на юг и се претопили сред народа на майте, който в същото време преживявал епоха на пълен упадък. От това сливане на толтеки и май започнала своето начало новата Империя на майте.

Други създали нова общност в Тула, където поначало се съхранявала мъдростта на толтекските учители. Дребните селски общини се опитвали да съхранят знанието под формата на религия. Между селищата избухвали междуособици за власт. Върховен жрец ставал пришълец от най-могъщия град в Тула.

Върховният жрец се считал за превъплъщение на Кетцалкоатл — Пернатата Змия — един от двамата братя близнаци. Другият близнак бил Тескатлипока, Замъгленото Огледало. В религията на толтеките близнаците олицетворяват двете основни същности — нагуал и тонал — носители на двата типа енергия. Временно Замъгленото Огледало носи в себе си енергията на нагуал, а Кетцалкоатл — енергията на тонал. След това те сменят местата си.

В края на краищата, знанията на толтеките били изцяло извратени от управителите на Тула, които се поддали на съблазънта да опазят своето могъщество от преходността. Стремейки се да избягат смъртта, те използвали с користни цели безмълвното знание на Теотихуакан.

По думите на Мигел, това място било обиталище на най-злите черни магове, които някога е познавал света. Те превърнали Кетцалкоатл в демон.

Неголямата държава на ацтеките станала най-могъщата в Мексико. Те издигнали Великия Храм в град Мексико и се опитали да усвоят науката, заимствана от Тула. Така ацтеките станали новите толтеки.

В продължение на дълги пет века след испанското завоюване, пазители на знанията на толтеките били две групи ацтекски духовни воини. Те били Рицари-Ягуари или воини-ученици и Рицари-Орли или напълно обучени нагуали.

Рицарите-Ягуари били посвещавани в изкуството на смъртта чрез тържествен ритуал на изпитания чрез вода и огън, в течение на който се отричали от страха, гнева и завистта. Преминавайки през учение и посвещение, те придобивали способност да видят света по новому — като свят на справедливостта. И тогава ставали Рицари-Орли.

Най-висш от Рицарите Орли бил Тлотоан, олицетворяващ Бога на земята. Тлотоан могъл да бъде всеки Рицар Орел. Семейството на Мигел принадлежало към Рицарите Орли.

Орелът олицетворява висшия бог. Всички Рицари Орли, до днешни дни, пребивават в ежедневен контакт с бога създател и живеят в състояние на постоянно щастие. Практиките, чрез които достигат до състояние на блаженство, са известни още в Древна Индия, Египет и Гърция и до днес и се пазят от местните жители като живи традиции.

В зората на своето могъщество, Теотихуакан бил свързан с много други духовни центрове. Всички те споделяли едно и също безмълвно знание.

Начинът на живот на толтеките проповядва съвършено равновесие на тяло, разум и душа. В голяма част от традициите някои от функциите на плътта се смятали за нежелателни. Възвисените духовни воини, вървящи по пътя на толтеките, не били задължени да спазват безбрачие. Един от важните принципи на тяхната вяра е почитането на човешкото тяло като храм и осъзнаване на неговото съвършенство. Толтеките се стремят да се избавят от страха, осъждането и да живеят в състояние на любов.

Твърде често Мигел се позовава и на други традиции. С особена привързаност се ползва от Библията и историята на живота на Исус. С немалко почитание той се отнася и към паметта на Буда. В своите лекции той свързва пътя на толтеките с житията на тези аватари. Всички пътища, казва той, всъщност са еднакви, но всички големи религии са изцяло пропити с чувство на вина, осъждане и страх.