"Отвъд страха" - читать интересную книгу автора (Руис Мигел)

ЛИНИЯТА НА МИГЕЛ АНХЕЛ РУИС

Мигел бил тринадесето дете в семейството на знаменитата лечителка Майка Сарита. В ранното му детство тя била известна като курандера или знахарка. Когато Мигел станал на единадесет години, тя развила тежка жлъчно-каменна болест. Лекарите искали да направят операция, но поради наличието на болест на сърцето общата анестезия била крайно опасна.

Майката на Сарита я завела в известен целителски център, извършващ знахарска операция. По време на тази процедура Сарита получила видение как лекар и три медицински сестри оперират нейния жлъчен мехур. Едва отворила очи, тя попитала за тях, но до нея бил само медиумът на необикновената клиника. Операцията избавила Сарита не само от камъните, но и от болестта на сърцето. Целият си по-нататъшен живот тя посветила на лечение на хората с помощта на наследените знания.

Мигел бил възпитан в осъзнаване на другото измерение, съществуващо зад пределите на зримата реалност. По-големите му братя и сестри разказвали на Мигел как преди неговото раждане седели до огнището с баба му и дядо му и слушали разкази за „малкия народ“1, живеещ редом с нас. Даже им се случвало да видят как тези странни същества играят в клоните на дърветата, растящи у дома.

Родният град на неговата майка, Хуанакатлан, бил особено място. Мигел го нарича „вълшебен град“. Един от местните жители, дон Начито, собственик на аптеката, понякога встъпвал в ролята на доктор. Той обичал да раздава на децата подаръци, особено дребни монети. „Моите братя често получаваха пари от него. Той трябва да е печелел добре. Случвало се е да каже на брат ми: «Гледай, сега ще сложа монета в тази кутийка. Тя е твоя. Скрий я под възглавницата. И всеки ден в нея ще се появява нова монета». Брат ми успявал за малко да сдържа своето любопитство, а когато отварял кутийката, тя се оказвала пълна с монети.“

Слушайки тези удивителни истории, подрастващият Мигел завинаги разбрал, че зад зримия, всекидневен свят, съществува друго, магическо ниво на живот.

На третата година от обучението си в медицинския колеж, на самия Мигел се наложило да преживее драматично запознанство с другото измерение, когато, попадайки в тежка пътна авария, той имал преживяване извън тялото. От този момент неговото духовно зрение получило мощен тласък.

Завършвайки медицинския колеж в Университета в Мексико, Мигел в продължение на година работил в селцето Алта Сонора в пустинята Сонора.

Това беше година на непрекъсната, поразителна опитност. Аз често се срещах с учителя, сух, невисок човек под петдесетте, наричан дон Естебан. Той ме взе за свой ученик. Показваше ми съвършено изумителни неща, учеше ме дълбоко да се потапям в съновидението и съсредоточено да го изучавам. Дон Естебан ме заведе в пещерата, където се учил да управлява стихиите, като ги призовавал. Това е могъщо средство за управление на енергията на живота и смъртта, способ за общуване с различните „органи“ на планетата — вятъра, водата и горите.

Той ме застави да погледна в лицето почти всички мои страхове. Винаги изпитваше моя здрав разум и моя интелект, но подлагаше на главно изпитание чувството ми за собствена значимост. Учеше ме на смирение и почит към цялото съществуване, такова, каквото е. Учеше ме да уважавам природата и хората такива, каквито са.

Дон Естебан беше забележителен човек. Той беше силен, ласкав и добър, но при всяка среща с него аз очаквах безпощадни атаки на моите страхове и винаги си слагах защитната маска.

Една година след напускането на градчето се върнах, за да го потърся, но за мое огромно изумление, се оказа, че никой не го познава. Никой не беше чувал за него. Сякаш въобще не беше съществувал. А това се случи в едно мъничко градче, където всички хора се познаваха. Тогава и аз започнах да се съмнявам, дали е живял такъв човек от плът и кръв… или е бил само поредното ниво на съзнание, в което съм го сътворил такъв, какъвто съм искал да бъде. Днес разбирам, че е съществувала тясна връзка между моя дядо, дон Леонардо, и Дон Естебан.

Работейки една година като селски лекар, Мигел последвал примера на двамата си по-големи братя — и двамата лекари и хирурзи — и през 1978 година започнал медицинска практика в Тихуана.

През 1980 година Сарита помолила Мигел да премине при нея курс на ученичество. Следващите три години той всяка неделя прекарвал от осем до дванадесет часа в дълбок транс. В изменено състояние на съзнанието той странствал в Древен Египет, Гърция, Индия, Китай и Персия и изучавал системата на техните вярвания. Придобитият при тези пътувания опит се отличавал с живост и яркост на впечатленията, сякаш бил наяве. Менталните пътувания на Мигел донесли толкова жива, дълбока информация за древните исторически традиции, че той получил възможност да ги сравни със съвременния индуизъм, будизъм, зороастризъм и християнството. И достигнал до извода, че всички системи от вярвания имат общи корени.