"Изборът" - читать интересную книгу автора (Теллалов Николай)2.3„Няма да мога да я убия“ — призна си Камен. „Не искам да я убивам…“ Но какво ще ме спре да не произнеса стихотворението, ако Ерика вече съвсем зле? Ако тръгне да ме души?… А има основания да го направи. Посегнах й. Замахнах. Не я ударих, но на косъм беше… Майчице… Той понечи да хвърли пръта, но вместо това приклекна и го остави на пода. Помисли, вдигна го и го прибра в близката ниша. Не е хубаво да има незакрепени предмети на борда… Избърса очите си. И тръгна между стелажите към същинските коридори около централната шахта по оста на конкистадора. Предпазливо предпочете да не ползва асансьорните кабини, способни да се плъзгат по стената на звездолетната ос, а се закатери по аварийните стълби. Под мрежестите стъпала прозираше плетеницата ребра на конструкцията — далеч „надолу“ и също толкова високо „нагоре“. Преди време (сякаш геоложки ери назад!) Пол Симоне, старшият на групата им в първите курсове на Астрошколата, обичаше да се шегува, че конкистадорите са френско изобретение, понеже са творческо развитие на парижката Айфелова кула. Камен крачеше по извитите стълбички нагоре и нагоре, улисан в спомени. Спомените за Земята, за подготвителните лагери, после отлитането в Астрошколата. Тренировките, изпитите. Идването на Ерика. От всички жени с къси — (астронавтска прическа) — коси Ерика изглеждаше най-грациозно. Не помнеше как се сближиха. Смътно се сещаше и за първата целувка — май си я открадна, докато й помагаше да свали шлема след тренирането на аварийно кацане и оцеляване в криогенния ад на ледените клисури на Европа. Колко нелепо — хубавите първи моменти от една връзка бледнеят в паметта, също както и свадите — сякаш са едно и също! Глупаво, ах, колко глупаво. Нечестно. Заболяха го прасците, спря да си почине. Все пак и псевдогравитацията, причинена от постоянното ускоряване на звездолета, беше двайсет и пет процента над стандартната земна — само и само да се скъси времето на полета. Скъсяваше се предимно бордовото време, независимите часовници няма как да отчетат по-малко от двайсет и три години и четири-пет месеца. Поне докато някой не изобрети как да се лети по-бързо от светлината. Или конструира такива телепортали, които да не разрушават екзотермично всяка структура с информационно съдържание… Камен се плесна по челото и с мъка се сдържа да не заблъска главата си с юмрук. Времепортал му трябваше сега, не телепортал! Да се върне назад в онази минута, в която отвърна грубо на разстроената си любима, а когато тя повиши глас, той замахна, за да спре, както му се стори уместно за мига, истеричния й изблик… Никога няма повече и да си помисля да я ударя — закле се отчаяно. Не защото може да ми сплеска главата в отговор. А защото е гадно, гадно, гадно да посегнеш срещу този, когото обичаш… Само че се случва. Слаба е човешката природа. Сприхава. Дано ми е обица на ухото. Никога повече да не се държа грубо с любовта. А ако го направя пак… ами да ми размаже черепа — пада ми се!… Изкачването сякаш траеше безкрайно. Осветлението в командния модул се различаваше — бе по-жълтеникаво, имитация на слънчевия спектър. Камен не се криеше, но гледаше да стъпва по-тихо. Успешно се добра до медицинския отсек. Едната от екстрите, предлагани от Агенцията, бе машината за корекция на паметта. Може да си запишеш някое изживяване и да си го пускаш като диск с филм, да го вкусиш отново, пълноцветно, пълносочно и пълноблагоухано. Стига да не прекаляваш — но предпазителите в машината така или иначе няма да ти го позволят. А може да премахнеш отегчителните спомени от самотните вахти, когато партньорът ти е замръзнал насред своята безкрайна секунда в служебния хибернатор. При това заличаването на спомена е толкова фино, че няма да забравиш прочетена по време на същата досадна вахта книга — само трябва да пипнеш настройките. А то е лесно — машината сама те пита… — Потвърждавате ли подлагане на корекция на паметта? — с безличен сив и плосък глас, който не предизвиква никакви чувства, нито добри, нито лоши. Не е неприятен този глас. Просто не гали ухото като тембъра на Ерика… — Потвърждавам — пресипнало отговори Камен. Усети докосвания по главата си — манипулаторите деликатно обръсваха слепоочията му там, където щяха да легнат вендузите на психосондите. Машината попита пак: — Каква корекция на паметта желаете? Глас, лишен от живот. Неподвластен и на смърт. Просто стои встрани от тези понятия — живот, смърт… Гласът на Ерика е жив. И може да замлъкне в смъртта. — Искам… да забравя — по-твърдо и високо рече той. — Кое именно? Камен за миг се замисли как точно да се изрази, така че да не стане грешка. Машините грешат само когато дадеш погрешно формулирана задача. |
|
|