"Изборът" - читать интересную книгу автора (Теллалов Николай)

1.4

— Добър ден, курсант Иванов.

— Добър ден, главен инструктор.

— Взехте ли решение относно мисията, която Агенцията ви предлага?

— Почти, инструктор. Преди това имам няколко въпроса.

— Слушам ви.

— След края на полета…

— Предвид квалификацията ви, двамата с Ерика вероятно ще се включите в корпуса на космонавтите на новия си свят. И изгледите, че ще живеете заедно дълго и щастливо, са повече от сериозни.

— Няма да сме истинско семейство.

— Разбирам резкия ви тон, но, млади ми господине, четирийсет на сто от двойките в новите светове страдат от стерилитет по неизвестни за науката причини. Затова е измислен терминът „фертилен шок от преместването под нова звезда“. И заради това са конструирани изкуствените натални репликатори, в които може да се възпроизведе процесът на зачеване и износване на дете, докато колонистите не се адаптират в течение на поколения към новия си свят и слънце. Няма да сте по-различни от милиони други зета туканци. Напразно се палите.

— А колко дълго ще функ… ще живее Ерика?

— Толкова, колкото ще живеете и вие. Не е предвидено по романтични, а заради практични съображения.

— Стихотворението.

— А, да. Сигурно вече го знаете наизуст, нали?

— Да. Само че така и не разбирам смисъл на думите ви, че щяло да ми спаси живота и да убие любовта.

— Евентуално, Иванов, евентуално. Предпазна мярка. Не всеки самолет се е разбивал, но всеки пилот е носел парашут. Стихотворението е вашият парашут. В случай, че Ерика развие по време на полета емоционална дефибрилация, а вие не успеете да я убедите да влезе в стаза… ако тя стане агресивна… представяте ли си гневен киборг да ви удари шамар? Главата ви ще стане на пихтия. Затова е стихотворението. Още с първите му думи киборгът ще бъде парализиран. Довършите ли последната фраза, ще последва дезактивация. Ще е необратима за личността, която познавате като Ерика. Ще се съхранят единствено най-базовите функции на процесора. При това положение рискът за конкистадора по време на полета ще нарасне, но все още имате голям шанс да приключите мисията успешно…

— Тоест, тя ще умре. От чутите думите на стихотворението.

— Да. Произнесени единствено от вас и само при форсмажорни обстоятелства. Застраховали сме се против случайно изключване, не се тревожете.

— Аз ще я убия с тези слова за обич… Гадно е това. Кой ли умник го е измъдрил… точно по този начин…

Пауза.

— Добре — курсантът вдигна глава. — Само че… как ще живея, съзнавайки всичко това? Помислихте ли за това?

— Разбира се. Спомените за беседата ще се потиснат чрез машинна хипноза и ще се активират само ако Ерика прояви симптоми на ЕД. Впрочем, рискът от това ще бъде налице единствено за периода на мисията — заради по-големите натоварвания на процесора. В новия си свят на Зета Тукан надали някога изобщо ще възникне ситуация, която да претовари МИ-разума до такава степен!

— Надявах се… на нещо такова. Имам предвид забравянето. Както и новината, че след полета тази опасност няма да ни виси над главите до гроба…

— Уверявам ви в последното.

— А какви гаранции ми давате по отношение на инхибирането на паметта? И реактивирането й при нужда?

— Агенцията дава пълна гаранция. Процесът е отработен до съвършенство.

— Това е добре. Сега вече съм готов да дам окончателен отговор на предложението на Агенцията.