"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

III

Роналд Овърбъри Фиш беше дребен младеж с румени страни, който обичаше да си придава важност. С Хюго бяха и съученици, и състуденти. Итън би трябвало да се гордее с тях и никой не му беше виновен, че е пропуснал златна възможност. Същото важеше и за Тринти Колидж в Кеймбридж. Хюго винаги се бе възхищавал от Роналд и мисълта, че ще го разочарова относно съдружничеството в нощния клуб донякъде помрачаваше настроението му.

— Безкрайно съжалявам, Рони — подхвана веднага, след като си размениха поздрави. — Днес следобед разговарях с чичо ми по нашия въпрос, но ударих на камък.

— Положението безнадеждно ли е?

— Абсолютно безнадеждно.

Рони Фиш мрачно се вторачи в двойките на дансинга. Извади угарката от цигарето, което беше дълго цели трийсет сантиметра, и отново зареди внушителното пособие.

— Опита ли се да убедиш стария досадник?

— Чичо Лестьр не подлежи на убеждаване.

— Сигурен съм, че мога да го увещая — заяви господин Фиш.

Хюго не се усъмни в твърдението му. Смяташе Рони за способен на всякакви подвизи, що прецени за необходимо да поясни:

— Лошото е, че ще се наложи да го увещаваш от разстояние. Поисках разрешение да те поканя в Ръдж, но той категорично отказа.

Рони Фиш потъна в мълчание. Хюго, който не откъсваше поглед от него, реши, че гениалният му приятел си блъска главата над незнаен проблем.

— Кои са хората с теб? — най-сетне проговори Рони.

— Едрият русокос мъж е братовчедът ми Джон. Девойката със зелената рокля е Пат Уайвърн. Домът й се намира близо до нашето имение.

— Ами другите? Кой е внушителният господин със зализаната коса, дето има вид сякаш се кани да произнесе пред избирателите реч по важен политически въпрос?

— Казва се Томас Молой и е американец. Запознах се с него на боксовия мач.

— Изглежда фрашкан с пари.

— Е, джобовете му малко олекнаха след мача. Обзаложихме се и загуби три десетачки.

— От онова, което си ми разказвал за чичо ти излиза, че той си пада по богатите хора. Правилно ли съм разбрал?

— Като види богаташ, се разтапя от любезност.

— В такъв случай задачата ни се улеснява. Поканваш в Ръдж този Мълкахи… или както там му е името… същевременно удостояваш с покана и мен. Чичо ти ще пощурее от радост, задето ще му гостува милионер, и изобщо няма да се разгневи от присъствието ми. Гарантирам, че само след половинчасов разговор ще накарам стареца да прозре истината.

За миг Хюго онемя от възхищение пред гениалния и същевременно елементарен план на приятеля си.

— Работата е в това — продължи Рони Фиш, — че чичо ти иска да те лиши от възможността да забогатееш, тъй като нашият клуб ще бъде истинска златна мина. Все едно, че се опитва да измъкне от джоба ти хилядарки. Ще се постарая да му отворя очите и да не се казвам Роналд, ако не успея. Кога трябва да се появя в имението?

— Рони — възхитено възкликна Хюго, — ти си истински гений. — После се поколеба. Не му се щеше да обезсърчава приятеля си, но искаше да бъде напълно откровен с него. — Има и още нещо, което едва ли ще ти допадне. Как ще реагираш, ако те поканят да участваш в концерта, който ежегодно се организира в селото?

— Ще приема с удоволствие.

— Със сигурност ще те завербуват. Ако искаш, ще изиграем сцената на свадата от „Юлий Цезар“.

— Прекрасно хрумване!

— Дори — продължи Хюго, който бе трогнат от отзивчивостта на приятеля си — ще ти отстъпя ролята на Брут.

— В никакъв случай! — запротестира Рони.

— Настоявам.

— Е, няма да ти развалям удоволствието. Покани в Ръдж американеца, с останалото ще се заема аз. Налага ли се да харесам чичото?

— Не.

— Радвам се — преспокойно отбеляза Рони Фиш. — Защото не храня илюзии, че той ще изпита симпатия към мен.