"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

II

Едва ли сте се замисляли по колко начина различни хора възприемат една и съща личност. Всеки от присъстващите в магазина реагира по своему, сякаш прага бяха прекрачили четири жени на име Доли Молой.

Полковникът видя девойка с дяволит поглед, който подсеща застаряващите вдовци, че в тях има още хляб. Той се изпъчи и машинално засука мустак. За него Доли бе олицетворение на Красотата.

За Час. Байуотър, който беше по-практичен и по-земен човек, тя представляваше Богатството. Въпреки че Соупи бе съумял да я възпре от неразумните покупки с оглед предстоящото й посещение в Ръдж Хол, тя даваше вид на състоятелна жена и аптекарят си представи как го обсипва с поръчки за скъпи кремове и вносни парфюми.

Емили пък гледаше на Доли като на самото Съвършенство. По принцип не беше много общителна и наблюдаваше света с хладен присмех, ала щом зърна госпожица Молой, мигом се влюби в нея, което, макар и рядко, се случвай дори с най-безсърдечните уелски териерки. Набързо схруска бонбончето, изприпка до новодошлата и с обожание впери поглед в нея.

Дотук изброените присъстващи безспорно си съставиха благоприятно впечатление за Доли Молой, но ако някой се поинтересуваше от мнението на Пат, щеше да забележи как Неодобрението надига глава. Женската интуиция й помогна да прозре какво се крие под красивата външност, която привлича празноглавите представители на силния пол, и Пат осъзна, че новодошлата е авантюристка и заплашва щастието й.

Нито за миг не се съмняваше, че госпожица Молой най-безсрамно преследва Джони и е дошла в Ръдж с единствената цел да го спечели. Фактът, че Доли се разхожда с Емили красноречиво говореше, че нахалницата гостува в имението и че със сигурност си е изпросила покана, за да продължи започнатото в нощния клуб. Ето защо Джон не намира време да се отбие при отдавнашната си приятелка! Смятала го бе за безхарактерен, а той се беше оказал долен предател. Подобно на Емили, която се умилкваше пред госпожица Нахалство, и която Пат на драго сърце би изритала, Джон бе завладян от красотата й, без да осъзнава колко е повърхността, и беше забравил старите си приятели.

Изгледа накриво Доли и изведнъж изпита безкористно сестринско желание да го спаси от жената, с която никога няма да бъде щастлив.

Доли пък преливаше от любезност.

— Здравейте! — възкликна и ловко измъкна изящното си стъпало от устата на Емили. — Питах се кога ли ще се срещнем. Чух, че домът ви се намира някъде тук.

— Да — с леден тон потвърди Пат.

— Ние гостуваме в Ръдж Хол.

— Така ли?

— Голямо впечатление ми направиха картините, гоблените и антиките.

— Така ли?

— Сигурно господинът е вашият баща.

— Да. Това е госпожица Молой, татко. Запознахме се в Лондон.

— Приятно ми е — изчурулика Доли.

— На мен два пъти повече — заяви полковникът и отново засука мустак. Час. Байуотър лъчезарно се усмихна, а Емили доволно продължи да гризе обувката на Доли. На Пат й се повдигна от гледката. Обърна се и се запъти към вратата, като подхвърли:

— Аз тръгвам, татко. Ще се отбия в пощата за марки.

— И аз продавам марки — намеси се Час. Байуотър.

— Благодаря. Предпочитам да отскоча до пощата. — Като я слушаше, човек би си помислил, че там се продават по-висококачествени марки.

Излезе на улицата и с прискърбие установи, че гледката е по-потискаща отвсякога. Ярките лъчи на слънцето позлатяваха Хай Стрийт, „Кармоди Армс“ и останалите единайсет кръчми в селцето, но в душата на Пат Уайвърн цареше мрак.