"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

III

Колкото и да е странно, в същия момент и господин Лестър Кармоди се чувстваше отчаян като Пат Уайвърп. Взираше се през прозореца на кабинета, от който се виждаше свят, облян от златиста светлина, но гледката го потискаше. Причината за лошото му настроение бе посещението на преподобния Алистър Понд-Понд, който го беше оскубал с пет шилинга.

Мнозина на негово място биха решили, че са минали тънко. Викарият бе дошъл с молба за парична помощ за фондацията за закупуване на орган за църквата, за съботния кръжок на многодетните майки, за дружеството в подкрепа на изпадналите в беда и за ежегодния излет на младежите от Ръдж, като в пристъп на непоправим оптимизъм се беше надявал да изкара поне десет паунда. Докато въртеше педалите на велосипеда си по обратния път към селото, преподобният Алистър Понд-Понд с горчивина си мислеше, че е получил само гореспоменатите пет шилинга, както и обещанието Хюго — племенникът на господин Кармоди — и приятелят му Фиш да участват в концерта, който щеше да се състои през следващата седмица.

Господин Кармоди пък се смяташе за ограбен. Пустият му свещеник — измъкнал му бе цели пет шилинга.

Имаше и още нещо, което не му даваше покой и му пречеше да се наслади на прекрасния летен ден: нечестната постъпка на доктор Алекзандър Туист, собственик на „Стройни и здрави“.

Когато докторът се беше нагърбил да направи нов човек от господин Кармоди, изрично бе настоял предварително да получи сумата, покриваща разноските за триседмичния престой в санаториума. Ала след четиринайсет дни Лестър научи от племенника си Хюго за предстоящото посещение на американския милионер и естествено реши да се откаже от последния етап на лечението, за да посрещне видния гост. Също така естествено му се струваше да му върнат една трета от внесената сума, което видният лекар и експерт по физическа култура категорично бе отказал да стори. Докато препрочиташе писмото му, господин Кармоди си мислеше, че никога не се е натъквал на по-нагло послание.

След дълбок размисъл, стигна до печалното заключение, че животът на собственика на имение съвсем не е лек като през добрите стари времена. Когато първият Кармоди се е заселил в Ръдж, едва ли е имал повод за оплакване. Селяните са си знаели мястото, а слугите са работели по дванайсет часа дневно, включително и събота, за комат черен хляб и одобрителното кимване на господаря си. Но през двайсети век нравите са се променили. Съвременните обитатели на селата очакват всичко наготово. Господарят на имението трябва да поправя покривите на къщите им, да запълва дупките по пътищата и за всичко да плаща от собствения си джоб. Господин Кармоди предвиждаше, че както вървят нещата, нищо чудно след година-две собственикът да плаща и за поправката на радиоапаратите на арендаторите.

Докато мрачно съзерцаваше градината, в полезрението му се появи гостът му Томас Молой и за пръв път през този ден Лестър Кармоди сякаш чу в далечината да пърха с крила птичето на късмета. Хрумна му, че светът няма да загине, докато ги има милионерите.

Предсказанието на Роналд Фиш, че чичото на Хюго възторжено ще посрещне заможния гражданин на Съединените щати, дословно се беше сбъднало. Лестър бе приел с отворени обятия видния гост. Мечтаеше да общува с богаташи, защото бе далновиден и имаше наум няколко проекта, за които търсеше финансова подкрепа.

Реши незабавно да поговори с господин Молой. В ден като този, когато природата лъчезарно се усмихва, един американски милионер би следвало да е в настроение да вложи няколкостотин хиляди долара в перспективно начинание. Юли бе долетял, разперил крила от злато, прекрасното време вдъхновяваше поетите, вдъхваше пламенни чуиства на влюбените и подмамваше шотландците да влагат парите си в акции от предприятия за добиване на диаманти от каменовъглена смола. Лестър Кармоди беше сигурен, че през такова слънчево утро всеки богаташ е готов широко да отвори кесията си.