"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

ШЕСТА ГЛАВАГосподин Кармоди общува с птиците

I

Картинната галерия на Ръдж Хол, в която се съхраняваше всичко, наречено от господин Молой „антики и прочие“, заемаше втория етаж на старинната сграда. Ала на Лестьр Кармоди, който в пет и половина сутринта подпря на перваза на прозореца откъм рова стълбата, намерена в хамбара, му се стори, че помещението е на много по-голяма височина. Вдигна взор и се почувства като неопитен Джак, комуто предстои да се изкачи по най-дългото бобено стъбло на земята.

От малък не го биваше да се катери. Докато приятелчетата му безстрашно щурмуваха върховете на ябълковите дървета с риск да си счупят я ръка, я крак, той пълзеше в тревата и търсеше плодове, опадали от вятъра. Винаги се беше страхувал от височините, а тази сутрин омразата му към тях се беше задълбочила. Доказателство за твърдението, че престъпните мисли изцяло променят човека, е, че след известно колебание Лестьр се качи на най-долното стъпало. За нищо на света нямаше да събере смелост, ако не беше подтикван от желанието да изиграе мръсен номер на застрахователната компания.

След като духът му възтържествува над двигателната му система, Лестър установи, че положението не е безнадеждно. Упорито се заизкачва, като се стараеше да не поглежда надолу. Само дрезгавите звуци, изтръгващи се от гърлото му, нарушаваха тишината на лятната утрин. Но господин Кармоди беше сляп за първите слънчеви лъчи, които се прокрадваха по тревата, покрита с роса, а когато най-ранобудните птици зачуруликаха, не спря да се наслади на песните им. Повтаряше си, че трябва да побърза, и не подозираше, че по-късно ще разполага с прекалено много свободно време.

Продължи да се изкачва с изключителна предпазливост, което допринасяше за душевното му спокойствие, но не и за скоростта на придвижване. Не след дълго му се стори, че цял живот е пълзял нагоре по безкрайната стълба. Питаше се дали на тази височина въздухът не е разреден, струваше му се невероятно, че още не се е добрал до перваза на прозореца.

Събра смелост да вдигне поглед и установи колко вярна е поговорката, че с постоянство всичко се постига. Намираше се на сантиметри от перваза, което го окуражи и дори го потикна към безразсъдство. Заизкачва се по-бързо и стъпи върху най-горния напречник, който се прекърши като кибритена клечка под тежестта му.

Тъкмо в този момент той се канеше да се прехвърли на перваза. Злополуката го накара да направи прескока около петнайсет пъти по-бързо, отколкото възнамеряваше. За миг светьт около него помръкна, сетне откри, че седи на перваза. Вкопчил се бе с две ръце в някаква водопроводна тръба, щръкнала от стената, а краката му се клатушкаха над бездната. Стълбата, която беше ритнал в отчаяния си опит да се добере до заветния прозорец, за миг се задържа изправена, сетне падна на земята.

Макар на участника в гореописаните събития да му се струваше, че е изминал цял век, драмата се бе разиграла в разстояние на шест секунди. Светът подскачаше и се размиваше пред погледа на господин Кармоди, той подозираше, че са изтръгнали сърцето му и са го заменили с нажежен въглен, който изгаря белите му дробове и затруднява дишането му. Отначало само болката и страхът властваха над съзнанието му, ала постепенно се успокои дотолкова, че да разсъждава трезво.

Първото му заключение бе, че положението изобщо не е розово. Беше се почувствал на седмото небе, задето се е отървал жив и здрав, ала след по-задълбочено обмисляне установи, че здравата е загазил.

Часът бе едва шест без четвърт. Макар разумът да го убеждаваше, че солидният перваз ще издържи и по-голяма тежест, Лестър бе преследван от ужасяващото предчувствие, че всеки момент каменната опора ще рухне и той ще полети към смъртта си.

Погледнато от друг ъгъл обаче, положението имаше и своята добра страна. Лекарите са единодушни, че чистият утринен въздух е много здравословен, а Лестър го вдишваше в неограничени количества. Нещо повече — предоставяше му се уникалната възможност да събере данни за някоя от статиите, посветени на живота в провинцията, които толкова допадат на читателите на ежедневниците.

Господин Кармоди би трябвало да си мисли: „Седя си на перваза на прозореца на втория етаж, оглеждам се и виждам как госпожа Природа бърза да приключи с утринните си задължения. Красивата градина на моето имение е пълна с разцъфнали цветя, обагрени с вълшебни краски. Птиците възпяват първите лъчи на слънцето. Ето ги сойката (Garrulus Glandarius Rufetergum) и Corvus Monedula Spermologus (или свраката), виждам врабеца (който мнозина читатели може би свързват с латинското му наименование Prunella Modularis Occidentalis), както и много други…“

Ала в главата му изобщо не се въртяха подобни мисли. Той мрачно и враждебно се взираше в тревата, в дърветата, в цветята, в птиците и росата, която покриваше като скреж моравата. От гореспоменатите най-много го дразнеха птиците — шумни досадници, чиято прекалена сърдечност му се струваше престорена и дори оскърбителна. Хвъркатите му лазеха по нервите, а най-нагло и противно беше някакво дартфордско коприварче (Melizophilis Undatus Dartfordiensis), което, вместо да си стои в Дартфорд, където му е мястото, бе долетяло чак до Устършир сякаш само да трови живота на горкичкия Лестър.

Пернатото, което бе издокарано с червена жилетка (подходяща за мразовития зимен ден, но някак безвкусна и не на място през топлата лятна утрин, досущ като човек с домашно плетен пуловер в кралската ложа в Аскот), се появи точно в шест и пет, кацна на ръба на перваза, наклони глава и невярващо се втренчи в господин Кармоди, сетне промърмори:

— Не може да бъде! Сигурно ми се привижда!

Разпери криле и кацна под един храст, поглъщайки всяко насекомо, което имаше злата участ да попадне пред очите му. След пет минути се върна и заговори на себе си:

— Не, не ми се привижда. Истинско е. Но тогава какво представлява? — Докато си блъскаше главата над загадката, пернатият досадник се пъхна под храста и отново се залови с изтребването на насекоми. В шест и трийсет и пет Лестър Кармоди бе сепнат от глас, който прозвуча съвсем отблизо. Коприварчето незабелязано беше кацнало до него. Погледът му беше позамъглен, а изражението му беше на птиче, което добре си е похапнало на закуска.

— И какво търси тук? — продължи то монолога си от мястото, на което го беше прекъснало.

За господин Кармоди, чийто стомах вече стържеше от глад, преялата до пръсване хвърката твар бе последната капка. Гневно замахна към нея и едва не загуби равновесие. Коприварчето изпищя от ужас и побърза да си обере крушите като събирач на облози, преследван от служителите на закона. Лестър се вкопчи в перваза, сърцето му биеше до пръсване. След малко възвърна способността си да мисли и реши, че времето е спряло.

В седем и половина, когато се чувстваше така, сякаш от детинство не е слагал залък в устата, дочу дразнещо слуха подсвиркване.