"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

I

Необичайната потиснатост, която обхвана Пат в магазина на Час. Байуотър, не изчезна под целебното въздействие на времето, заличаващо лошото настроение. Утрото на следващия ден я завари все тъй натъжена, а последвалите събития я хвърлиха в още по-дълбока печал. Макар и неохотно, вярна на мотото на Уайвърнови, че благородството задължава, тя посети възрастна прислужница, която живееше (ако това изобщо бе живот) в една от най-мизерните и схлупени къщурки на Бъд Стрийт. След като цели осемнайсет години бе заемала поста на готвачка в дома на полковника, старицата бе прикована към леглото, а родствениците й разпространяваха слухове (които тя нито веднъж не потвърди с дума или жест), че посещенията на Пат я радват. Прикованите към леглото дами в напреднала възраст рядко преливат от жизнерадост. Мирогледът на вярната готвачка бе силно повлиян от любимото й развлекателно четиво — книгата на пророк Еремия (Пророк, който е преживял периода на упадък на Иудея през VII в. пр. Христа. Заради схващанията си и песимистичните си предсказания е бил подложен на безкрайни преследвания, които го довели до крайно отчаяние. — Б. пр.), ето защо след осемдесет минути в нейната компания Пат се почувства като по-малка сестра на Еремия.

Докато крачеше по обратния път към дома си, се почувства още по-обезнадеждена при мисълта, че живее в недостоен свят — студен, бездушен и изпълнен с нищожества. Толкова беше потисната, че спря на стария мост, свързващ двата бряга на Скърм. От малка обичаше да идва тук, когато бе тъжна — тишината винаги я успокояваше. Загледа се в лениво плискащите се води на рекичката и зачакаха магията да се задейства, ала някой я извика по име. Обърна се и се озова лице срещу лице с Хюго.

— Здравей! — усмихна се той, сякаш при последната им среща се бяха разделили най-приятелски. Не се бяха виждали след неприятната сцена във фоайето на хотел „Линкълн“, но младежът не беше злопаметен. — Какво правиш тук, мъничка Пат?

Тя харесваше Хюго и появата му донякъде прогони мрачното й настроение. Напусна я чувството, че е сам-сама в един враждебен свят.

— Нищо особено — отвърна. — Гледам реката…

— Която е достойна за наблюдение — вметна Хюго, — стига да си знае мястото. Аз пък обърнах една-две бири в „Кьрмоди Армс“, после си купих цигари и някои други неща. Отдавна не сме се виждали, та едва ли си научила новината: чичо Лестър напълно се е чалнал. Бога ми, наистина е невменяем, хлопа му дъската! Вманиачил се е в ранни зори да се катери по дървени стълби и да търси лястовичи гнезда. Но да забравим за момент стария Лестър. Радвам се, че съдбата ни срещна, Пат. Искам да поговоря с теб за Джон.

— За Джон ли?

— Именно.

— Какво за него?

В този момент покрай тях избръмча голям червен автомобил, в който се беше разположил чипонос мъж с напомадени мустаци. Хюго изумено замлъкна и го проследи с поглед.

— Мили Боже!

— Какво щеше да ми кажеш за Джони?

— Това е автомобилът на чичо ми — промълви младежът. — А грозникът, който се разположил на предната седалка, е онзи Туист от „Стройни и здрави“. Не може да бъде! Изпрати ли са шофьора да го докара в имението!

— Защо ти се вижда толкова странно?

— Защо ли? — повтори Хюго, който още не се бе съвзел от изненадата. — И още питаш! Къде се е чуло и видяло чичо Лестър да изпрати собствената си кола за човек, който, ако изобщо бъде поканен в Ръдж Хол, може да пристигне с влак и на свои разноски? Скъпа моя, това е истинска революция, начало на нова епоха! Струва ми се, че знам причината. Спомняш ли си експлозията в парка, при която чичо Лестър едва не хвърли топа?

— Татко се грижи да не я забравя.

— Според мен преживяното го е променило до неузнаваемост. Нищо чудно — почти всеки ден научаваме за подобни случаи. Вчера моят приятел Рони Фиш ми разказа любопитна история за някакъв лондонски лихвар с изкуствено око, което се различавало от истинското по това, че изразявало милосърдие. Толкова бил суров и безсърдечен. Ала се случило така, че едва не загинал при железопътна катастрофа, а като излязъл от болницата, вече бил нов човек. Дружелюбно потупвал по рамото всеки срещнат, милвал непознати дечица, скъсал разписките на всички длъжници и обявил, че е дълг на всеки човек да допринесе за добруването на събратята си по света. Запомни го от мен, мъничка Пат, моят чичо е претърпял подобна метаморфоза. Историята с лястовичите гнезда е сигурен симптом за душевно разстройство. Рони разправяше, че лихварят с изкуственото око…

Пат, която пет пари не даваше за лихвари с изкуствени очи, грубо го прекъсна:

— Нали щеше да ми казваш нещо за Джон?

— Ето какво ще направя — ще побързам да се прибера, та да присъствам, когато започне раздаването на парите. Още не съм се отказал от надеждата да се добера до така необходимите ми петстотин паунда. Бог знае какво може да се случи, когато един скъперник промени възгледите си… — Той забърза по пътеката. Пат ускори крачка, настигна го и възкликна:

— Нали искаше да разговаряме за Джон? — Досадното му бръщолевене я изнервяше, искаше й се да върне времето назад. Превръщането й в млада и улегнала дама безсъмнено имаше своите предимства, но за беда трябваше да се откаже от някои детински навици, като този да цапардосва по главата приятелите си, когато се отклоняват от темата. Реши обаче, че не е прекалено улегнала, за да ощипе по ръката спътника си.

— Ох! — възкликна Хюго и излезе от транса.

— Разкажи ми за Джон!

Младежът потърка болното място. Замечтаното изражение на човек, който си представя как с пълни шепи загребва злато, напусна лицето му.

— Да… разбира се. За Джон. Добре, че ми напомни. Виждала ли си го напоследък?

— Не. Татко ми е забранил да стъпвам в Ръдж Хол, а твоят братовчед май е прекалено зает и няма време да ме посети.

— Не забравяй, че се намираме във военно положение. Той сигурно се бои от родителя ти.

— Ако Джони се страхува от татко…

— Не го презирай заради слабостта му. Осмелявам се да твърдя, че на света едва ли има храбрец като Хюго Кармоди, но полковникът е костелив орех. Видя ли го, ще побегна като заек — нека бъдещите ми биографи тълкуват постъпката ми както им е угодно. Като негова дъщеря сигурно си свикнала с опакия му характер, може би го възприемаш като най-обикновен и безобиден човек, но ако си честна, ще признаеш, че веждите му не се поддават на описание.

— Престани да се занимаваш с веждите на татко и най-сетне изплюй камъчето за Джони.

— Дадено. Слушай, мъничка Пат, относно гореспоменатия Джон… искам да те помоля за нещо. Разбрах, че онази вечер ти е предложил да се омъжиш за него.

— Е?

— А ти си отказала.

— Е?

— О, не те обвинявам — успокои я той. — Щом не го обичаш, никой не те принуждава да приемеш предложението му. Молбата ми е да не се мяркаш пред очите на бедното момче. Няма начин да се избегнат случайните срещи помежду ви, но приеми нещата присърце и се постарай да го избягваш. Въртиш ли се около него, ще му напомняш за добрите стари времена и горкичкият ми братовчед съвсем ще се обърка. Няма да преследва целта си… и както вече казах, душевното му равновесие ще се наруши. Ако запази присъствие на духа, вярвам, че скоро ще го… похарчим. Ясно ли е?

Девойката гневно изрита някакво безобидно камъче, чиято вина бе, че в този миг се е изпречило на пътя й:

— Сигурно по заобиколен начин намекваш, че Джони се прехласва по онази Молой. Преди малко се запознахме в магазина на Байуотър и госпожицата ме осведоми, че гостува в имението.

— Не бих казал, че той се прехласва по нея — замислено отбеляза Хюго, говорейки от позицията на специалист по сърдечните въпроси, който различава нюансите на ухажването. — Мисля, че още не е стигнал до този етап. Но съм обнадежден. Нали разбираш, Джон ще бъде идеален съпруг. Мечтае да създаде семейство и…

— Спести ми повторната лекция. Онази вечер във фоайето на хотела имах удоволствието да науча мнението ти по въпроса.

— О, нима си чула? — попита Хюго, без да му мигне окото. — Как мислиш, имам ли право?

— Ако питаш дали одобрявам брака между Джони и онази фръцла, отговорът е отрицателен.

— Но щом не го искаш за съпруг…

— Не става въпрос дали го искам. Не харесвам госпожица Молой.

— Защо?

— Смятам я за хитра и лукава.

— Аз бих я определил като интелигентна.

— А пък аз не! — сопна се Пат и направи усилие да се овладее. Този спор беше под достойнството й. Тъй като не можеше да удари Хюго с кошницата, с която бе занесла на старицата пакет чай, букет от рози и кейк с анасон, не й оставаше друго, освен да запази самообладание. — Освен това подозирам, че фантазираш. Може би Джони пет пари не дава за госпожица Молой. Проявил ли е някакъв интерес към нея? Показал ли е, че я харесва?

Хюго се замисли, сетне отвърна:

— Зависи какво разбираш под проява на интерес. Знаеш го какъв е нашият Джон — мълчалив мъжага, който досущ прилича на плюшен жабок.

— Глупости! Не…

— Извинявай — решително я прекъсна Хюго, — но сигурно не си виждала плюшен жабок. А аз като малък притежавах такава играчка. Братовчедът ми е непроницаем. Нито думите му, нито изражението му издават мислите му. Налага се да го наблюдаваме отблизо, за да открием доказателства за чувствата му. Ето един пример: снощи, докато обясняваше на госпожица Молой правилата за игра на крикет и отговаряше на въпросите й, той се въздържа да й отвърти як шамар, което според мен говори за силните му чувства към нея. Рони е на същото мнение. Молбата ми към теб…

— Довиждане! — сряза го Пат. Бяха стигнали до алеята, водеща към нейния дом.

— Моля?

— Довиждане!

— Ама… почакай — настоя младежът. — Ще изпълниш ли… — Млъкна по средата на изречението, обърна се и бързо се отдалечи. Пат, която беше изумена от неочакваното му отстъпление, след миг разбра причината — баща й се задаваше по алеята. Полковникът до този момент бе изтребвал охлюви, скрит в сянката на един храст, и изражението му подсказваше желание да приложи същата процедура и върху Хюго.

Преди малко бе прегледал пощата. Освен известия за неплатени сметки и рекламни листовки беше пристигнало писмо от адвоката му, който го уведомяваше, че за съжаление е невъзможно да се повдигне обвинение към господин Лестър Кармоди по повод поведението му при избухването на взрива. Адвокатът допълваше, че предявяването на иск ще означава само загуба на време и средства. Писмото въздейства неблагоприятно на сприхавия полковник Уайвърн, който излезе извън кожата си, като видя как дъщеря му най-приятелски беседва с представител на противниковия лагер.

— За какво разговаряше с този нехранимайко? — сопна се на Пат. Рядко й правеше забележки, но в определени случаи се изисква твърда родителска ръка. — Къде се видяхте?

Тонът му опъна докрай и без друго изопнатите й нерви, но тя отговори учтиво:

— Срещнах го на моста. Разговаряхме за Джон.

— Набий си в главата, че забранявам да контактуваш с този младеж, с братовчеда му Джон, с проклетия му чичо или с когото и да било от бандата, обитаваща Ръдж Хол. Ясно ли е?

Взираше се в нея като в охлюв, който е спипан на местопрестъплението върху някоя маруля, а Пат пребледня, но с усилие запази самообладание и отговори:

— Напълно.

— Радвам се.

Настъпи тишина.

— Познавам Джони от четиринайсет години — едва чуто промълви девойката.

— Прекалено отдавна! — изръмжа полковникът.

Тя влезе в къщата и отиде в стаята си на първия етаж. Запрати кошницата на пода и я тъпка с крака, докато я превърна в безформена маса, с която никога повече нямаше да се носят анасонови кейкове на бивши готвачки, после седна на леглото и се втренчи в отражението си в огледалото, без да пророни нито една сълза.

След намесата на Хюго и на баща й и появяването на госпожица Молой, отношението й към Джон Карол бе претърпяло рязка промяна. Вече не мислеше за него като за бедничкия Джони, когото смяташе за свой верен роб. Сега той притежаваше обаянието на недостижимото. Спомни си как преди много столетия неразумна девойка бе отблъснала любовта на един свръхчовек и потръпна, като си представи какви каши могат да забъркат глупавите девойки.

Най-странното бе, че нямаше пред кого да излее душата си. Само лихварят с изкуственото око, за когото разказваше Хюго, би проявил разбиране и съчувствие — знаел е какво означава да промениш възгледите си.