"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

III

Предсказанието на госпожа Молой, че по време на традиционния за Ръдж драматичен и музикален спектакъл в имението няма да има жива душа, не се сбъдна напълно. Ако в десет вечерта някому хрумнеше да се разходи в задния двор, щеше да забележи, че един прозорец на жилището над конюшнята е осветен; направеше ли си пък труда да се покатери по дървената стълба и да надникне, щеше да види как Джон Карол заляга над счетоводните книги.

Живеем в епоха на разгул и търсене на развлечения, затова сърцата ни се изпълват с радост при вида на младеж, който доброволно се е отказал от концерт, за да се посвети на работата си. При това Джон осъзнаваше от какво удоволствие се лишава. Известно му бе, че викарият ще открие празненството с кратка реч, след което хорът ще изпълни без акомпанимент песни на няколко гласа. В програмата бяха включени госпожиците Вивиен и Алис Понд-Понд, които бяха прочути с приспивните си песнички. Следваха множество завладяващи изпълнения, които е невъзможно да изброим поради липса на място, а гвоздеят на вечерта беше появата на господата Хюго Кармоди и Рони Фиш, пресъздаващи един от типичните примери за Шекспировия гений — трета сцена от четвърто действие на „Юлий Цезар“. Ала Джон Карол беше устоял на изкушението. Песимистичните прогнози за упадъка на Англия няма да се сбъднат, докато сред младото поколение има хора като него.

Напоследък той намираше утеха само в работата. Едва ли има по-ефикасен цяр за безнадеждно влюбения от прозаичните занимания, свързани с управлението на голямо имение. Човек забравя разбитото си сърце, когато умът му е зает с шейсетте и един паунда, осем шилинга и пет пенса, дължими на господата Траби и Гонт за поправка на бензиновия двигател, или с осемдесетте паунда и четири пенса, необходими за закупуване на семена за посев от сдружението на земеделците. Прибавете разходите за оран, за тор, за храна на свинете и незабавно ще се потопите в атмосфера, която би накарала дори Ромео да забрави Жулиета. Джон, който беше погълнат от работата си, постепенно усети как го напуска покрусата, обзела го след завръщането му от Лондон. Наистина от време на време поглеждаше снимката на Пат, поставена на полицата над камината, но ние спокойно можем да си затворим очите пред тази проява на слабост.

Рядко се случваше някой гост да посети покоите му (всъщност именно затова бе избрал да живее над конюшнята вместо в къщата), а тази вечер бе сигурен, че присъствието на цялото население на Ръдж на концерта му гарантира пълно спокойствие. Ала докато преглеждаше документите за доставка на луковици на лалета от Холандия, с изненада чу, че някой се качва по стълбата. След миг вратата се отвори и на прага застана Хюго.

Както винаги при появяването на братовчеда му, първата реакция на Джон беше да го изгони. Онези, които щом зърнеха Хюго му заповядваха да изчезне, неизменно оставаха с приятното усещане, че са постъпили правилно и разумно. Ала тази вечер братовчедът му изглеждаше толкова съсипан, че Джон се въздържа от прилагане на обичайната тактика.

— Здравей — промърмори. — Мислех, че си на концерта.

Хюго горчиво се изсмя, изтегна се на едно кресло и мрачно се втренчи в една точка. Очите му бяха премрежени като очите на Мона Лиза. Приличаше на герой от руски роман, който се пита дали да убие неколцина близки родственици, преди да се обеси в хамбара.

— Бях — процеди през зъби. — Разбира се, че бях.

— Мина ли изпълнението ви с Рони?

— Да. Накараха ни да излезем на сцената след кратката реч на викария.

— Ясно. Искали са по-бързо да приключат с най-неприятното.

Хюго вдигна ръка, сякаш да се предпази от удар. Жестът най-образно изразяваше покрусата му.

— Не ми се надсмивай, Джон! Не ми се подигравай и не ме вземай на присмех. Аз съм съсипан човек. Дойдох да получа съчувствие… и едно питие. Имаш ли нещо за пиене?

— В бюфета има бутилка уиски.

Хюго се надигна от креслото и се олюля — повече от всякога приличаше на руснак. Извади бутилката и си приготви напитка. Джон, който разтревожено го наблюдаваше, подхвърли:

— Май прекалено наблягаш на алкохола.

— Имам нужда от силно питие. — Опечаленият изпи уискито на екс, отново напълни чашата си и пак се настани на креслото. — Дори се питам дали не сгреших, като го разредих със сода.

— Какво се е случило?

— Хм, уискито си го бива — отбеляза Хюго и се пооживи.

— Знам. Какво се е случило.

Лицето на Хюго отново помръкна и той изстена:

— Джон, стари ми друже! Освиркаха ни!

— Нима?

— Не говори така, сякаш си го очаквал. Сломен съм! Мислех, че ще пожънем небивал успех. Според мен се провалихме, защото излязохме на сцената в началото на концерта. Престъпно бе да поставят нашия номер веднага след речта на викария. Публиката трябва да „загрее“, за да оцени интелектуалното ни изпълнение.

— Какво се случи?

Хюго стана и поднови съдържанието на чашата си, след което прочувствено заговори:

— С прискърбие констатирам, че сред доскоро задружната общност на Ръдж-ин-дъ-Вейл се прокрадва духът на беззаконие и невъздържаност. Хората са подложени на порочно въздействие. Само преди няколко години и през ум нямаше да им мине да ме освиркат.

— И ти не ги бе подлагал на изпитание с трета сцена от четвъртото действие на „Юлий Цезар“. Всяко търпение си има граница — идва момент, когато чашата прелива.

Доводът бе съвсем основателен, но Хюго поклати глава:

— В доброто старо време щяха да се скъсат да ръкопляскат, дори ако им рецитирах монолога на Хамлет. За всичко са виновни болшевиките. В дъното седяха разни съмнителни елементи, живеещи на Бъд Стрийт, които изобщо не е трябвало да допускат в залата. Започнаха да се проявяват още докато викарият произнасяше кратката си реч, но аз не ги заподозрях в долни помисли. Реших, че подканват стария досадник да млъкне, за да започне забавлението. Сигурен бях, че нашето изпълнение ще ги завладее и ще прекратят хулиганските си прояви. Но след като изиграхме близо една трета от сцената, онези типове ревнаха: „Скапаняци! Разкарайте се!“

— Разбирам — не сте успели да ги завладеете.

— Никога не съм бил толкова изненадан. Признавам, че изпълнението на Рони беше под всякаква критика. Объркваше репликите си, казваше „извинете“ и ги повтаряше. Той не е лош актьор, но днес получи писмо, което го извади от равновесие. Представи си, прислужникът му, който от години се грижи за него и е ненадминат в изкуството да глади панталони, го уведомяваше, че отдавна бил тайно сгоден и че напуска, за да се ожени. Новината беше за Рони като гръм от ясно небе. Съвсем естествено е да бъде разстроен. Не биваше в това си състояние да се нагърбва с трудната роля на Брут.

— Очевидно и зрителите са били на същото мнение. Какво се случи после?

— Ами криво-ляво стигнахме до репликата на Брут за гълтането на жлъчки, но в този момент пролетариите започнаха да ни бомбардират със зеленчуци.

— Със зеленчуци ли?

— Да, по-конкретно с репи. Проумяваш ли подтекста на случилото се, Джон?

— Не. Питам се защо му отдаваш толкова голямо значение.

— Колко си наивен, драги мой. Онези нехранимайковци са възнамерявали да предизвикат размирици. Иначе защо ще тъпчат джобовете си с репи, когато отиват на концерт?

— Може би са предчувствали, че ще се наложи да ги използват.

— Грешиш. Бас държа, че са заразени от болшевишките идеи, с които напоследък ни занимава пресата.

— Смяташ, че са тайни агенти на руското правителство, така ли?

— Нищо чудно. Неочакваната бомбардировка съвсем ни изкара от релси. Една ряпа едва не контузи тежко Рони и той побърза да напусне сцената. Разбираш, че ми беше невъзможно да играя две роли едновременно, затова и аз се оттеглих зад кулисите. Мястото ми на сцената бе заето от Час. Байуотьр, който взе за разправя с шведски акцент ирландски вицове.

— Него замеряха ли го с репи?

— Дори не го освиркаха, което е най-потресаващото. Ето защо съм почти сигурен, че с Рони сме станали жертва на заговор, на проява на класовата борба. Час. Байуотьр, който разказваше брадати и тъпи вицове, беше възнаграден с бурни ръкопляскания и с нито една ряпа, а ние с Рони… — Хюго замълча, а когато продължи, в гласа му се долавяше решителна нотка: — Важното е, че това беше последното ми участие в традиционния концерт в Ръдж-ин-дъ-Вейл. Догодина дори да ме молят на колене да се включа в програмата, гордо ще отговоря: „Спомнете си какво се случи по време на миналогодишното представление“. Е, братовчеде, благодаря за питието. Време е да изчезвам. — Хюго се изправи, олюля се и като се заклатушка към бюрото. — Какво правиш?

— Работя.

— Работиш ли?

— Да.

— С какво се занимаваш?

— Със счетоводство. Престани да ровиш из книжата, мътните те взели!

— Какво е туй чудо?

Джон дръпна листа от ръката му, прибра го в чекмеджето и търпеливо обясни:

— Това е диаграмата на устройство за центрофугиране на прясно мляко. Към него има приспособление за биене на масло и друго за загряване на течността. При температура над седемдесет градуса се унищожават всички бактерии.

— Без майтап?

— Говоря съвсем сериозно.

— Пет пари не давам за твоите бактеряи!