"Скрито-покрито" - читать интересную книгу автора (Удхаус П. Г.)

V

По принцип Емили приемаше събитията със завидно хладнокръвие и животът й бе подчинен на мото, заимствано от Хорациевата фраза „Nil admirari“, но понякога и тя губеше самообладание. Тъкмо това се случи сега. Изруга стреснато и за момент бе неспособна да реагира. В същия този момент Чимп, който бе не по-малко стреснат, но знаеше, че няма време за губене, се изправи на крака и потъна в мрака.

След миг и Хюго скочи през прозореца, като викаше с пълен глас — пристъпът на кашлица беше преминал.

Емили се окопити. Крясъците събудиха спортния й дух и тя забрави грубото посегателство върху крехката й снага. Позна Хюго и мигом я осени прозрението, че най-сетне е дошъл моментът, който тя очакваше след разговора си с белия териер, обитаващ имението Уебли.

Наскоро Джон я беше завел на обяд във въпросното имение и докато си бъбреше под масата с кучето на семейство Уебли, Емили установи, че то я гледа отвисоко и с едва прикрито пренебрежение. По-късно стана ясно, че преди няколко нощи в къщата бил проникнал крадец и само геройското поведение на белия териер било спасило господарите от сериозна имуществена загуба. С престорено безразличие той разказа как с пронизителния си лай е вдигнал всичко живо на крак, как е захапал крадеца и как го е преследвал в непрогледния мрак, след което намекна, че само едно необикновено куче е способно на такъв подвиг и че с подобно положение Емили изобщо няма да се справи. Оттогава тя копнееше за възможност да докаже способностите си и ето че най-сетне жадуваният миг бе настъпил. Тя изкрещя на младежа да побърза и се шмугна след Чимп в храсталака. Хюго, който още беше под влиянието на уискито, нерешително я последва.

Междувременно Чимп съчетаваше бързото придвижване с усилена мисловна дейност. До преди малко съдбата беше на негова страна, но сега го бе изоставила и той трябваше да разчита само на природната си интелигентност. Не бе очаквал наличност на кучета. Появата им коренно променяше положението. Беше сигурен, че ще надбяга Хюго, но Хюго в комплект с куче му идваше множко. Оцеляването му вече не беше въпрос на бързина, а на изобретателност, ето защо, докато тичаше, той се озърташе за убежище от яростта на човека и четириногото, която неблагоразумно бе предизвикал.

И ето че капризната съдба отново мина на негова страна. Емили, която почти го настигаше, неблагоразумие избра по-пряк път и се заклещи сред един гъст храст. Чимп ускори не особено активната си мисловна дейност и внезапно съзря изход от положението. Покатери се по изпречилата се на пътя му каменна стена и видя смътно проблесваща водна повърхност. За човек, който от най-ранно детство мрази да се къпе, няма нищо по-отблъскващо от водоем. Предполага се, че в дълбините се крият жаби, тритони и други слузести гадини, които полепват по гърба ти. Ала Чимп нямаше възможност да избира.

Озърна се. Пукотът на счупени вейки подсказваше, че Емили още не се е освободила от капана и че Хюго е спрял да й окаже първа помощ. Чимп безмълвно потрепери, скочи във водоема и се притаи зад една водна лилия.

С всеки изминал миг Хюго се убеждаваше, че освобождаването на Емили няма да е лесно, както му се беше сторило на пръв поглед. Трънливите вейки любвеобилно се бяха вкопчили в козината й. Постепенно и двамата се изнервиха и започнаха да си разменят хапливи реплики:

— Стой мирно! — изръмжа Хюго. — Не мърдай, глупаво куче!

— Побързай! — злобно отвърна Емили. — Ама че си несръчен! Ясно ли ти е, че докато си губим времето, онзи ще офейка?

— Престани да се въртиш, мътните те взели! Как да те измъкна, като се мяташ като риба на сухо?

— Дърпай нагоре. Не, не става. Опитай да ме избуташ. Ще броя до три: едно…

Нещо поддаде. Хюго политна назад, а Емили се изтръгна от ръдете му и поднови преследването, ала без предишната жар. Операцията по освобождаването й от трънака бе продължила само няколко минути, но крадецът сякаш бе потънал вдън земя. Хюго седна на каменната ограда на водоема и опитвайки да си поеме въздух, наблюдаваше как Емили тича напред-назад, оглежда пътеките и души храсталаците, което подсказваше, че е загубила следата. Моментът бе особено горчив и младежът се помъчи да се утеши, като запали цигара. След малко и териерката се отказа от по-нататъшното издирване. Върна се при Хюго с изплезен език и възмутена физиономия. Двамата мълчаливо се спогледаха. Емили смяташе, че виновник за провала е Хюго, той пък обвиняваше нея. След като младежът изпуши три цигари, настроението му се пооправи и той понечи да почеше Емили зад ушите, но госпожицата рязко се отдръпна и процеди:

— Проклет глупак!

Хюго се стресна и се втренчи в нея. Питаше се дали спътницата му е проговорила, защото е чула прокрадващи се стъпки в мрака.

— Тъпак! — продължи тя. — Не те бива дори да измъкнеш някого от трънака!

Изсмя се горчиво, а младежът скочи от оградата и напрегнато се заоглежда. Внезапно видя по пътеката да се отдалечава тъмен силует.

В този миг Хюго Кармоди възвърна енергията си. Нададе вик и хукна след тъмната сянка. Не бе изминал и няколко метра, земята под него внезапно изчезна. Като човек, който познаваше имението като петте пръста на ръката си, той би трябвало да знае, че пътеката минава по билото на склон, обраснал с трънливи храсталаци. Едно бе да се разхождаш по нея денем, съвсем друго да препускаш в непрогледния мрак. Само след две крачки Хюго полетя в пропастта. Отчаяно размаха ръце, търсейки за какво да се хване, ала дланите му се вкопчваха само в прохладния устърширски въздух. Сетне се изтъркаля надолу по склона и силно удари главата си в някакво дърво, което сякаш нарочно бе поставено там за тази цел.

Когато от очите му престанаха да изскачат свитки и фойеверките приключиха, той с усилие се изправи.

Откъм пътеката се разнесе глас… гласът на Роналд Овърбъри Фиш:

— Хей! Какво става? Какви ги вършиш?