"Тайната на астероидния пояс" - читать интересную книгу автора (Добринов Петьо)

4.

Дежурният офицер на Интеркома в Главната станция на Церера седеше с крака, поставени върху един от пултовете, когато пронизващия писък на системата за връзка със затвора на Итака-8 внезапно изпищя. Офицерът отмести стреснато разсеяния си поглед от илюминатора над главата си и впи поглед в екрана за радиовръзка с Контролния сектор на Итака-8. После рязко стовари дланта си върху клавиша за директна връзка и изстреля в приемника:

— Дежурен офицер на Централния Интерком слуша!

— Офицер?! Свържете ме веднага с началника на Отдела за астероидни затвори! Веднага! — Гордън буквално разстреля съзнанието на офицера. Лицето му в скафандъра на екрана бе зачервено и той дишаше тежко и учестено.

Офицерът се забави няколко секунди, опитвайки се да се съвземе от обзелия го смут. Гордън кресна:

— Казах — веднага, кретен такъв. Не ме ли разбра?

Офицерът набра светкавично кода на Отдела за контрол на астероидни затвори, разположен на два километра северно от маяка на Интеркома, и изчака съответната връзка. Когато на съседния екран се появи лицето на мъж на преклонна възраст, той изграчи:

— Директна връзка с Итака-8! Пряк контакт, сър!

Онзи само кимна мълчаливо, повдигна гъстите си вежди, отмести поглед встрани, като затрака с дясната си ръка някъде. Видеовръзката с Итака-8 изчезна. Съседният екран също угасна.

Останал отново сам в маяка, дежурният офицер изсумтя и върна краката си в първоначалното им положение върху пултовете.

Няколко минути Началникът на Отдела за контрол на астероидните затвори изучаваше лицето на младия мъж на екрана. После се представи с дрезгав и безстрастен глас:

— Началник на Отдела за контрол на астероидните затвори, командир Делиус! Говорете.

Гордън това и чакаше. Като в скоропоговорка изстреля:

— Казвам се Гордън Леникс от Итака-8. Трябва незабавно да вдигнете патрулните кораби в бойна готовност. Загазихме здраво тук.

Съсухреното, с ясно очертани скули лице на Делиус, се сгърчи в напрегната гримаса.

— Какво е станало?

— Бягство!

Очите на онзи се разшириха бавно до оптималните си възможности за обтегаемост. Челото му се набразди с дълбоки бръчки.

— Бягство? Кой е избягал?

— Затворници естествено! — кресна несъзнателно Гордън. — Кой друг?

— Говорете!

— Не мога много да ви кажа — започна Гордън с вибриращ от вълнение глас. — Извършвахме прехвърлянето на затворници от астероида с патрулен кораб, когато в един от минните тунели се взриви микроядрена капсула. Самият аз едва оживях от взрива, но това не е важно сега. Оказа се, че определена група затворници активира заряда, за да се отърват от нас. За съжаление успяха. Докато съм бил в безсъзнание са избили целия личен персонал от Контролния сектор.

Онзи отвори уста. Долната му устна увисна застрашително.

— Последният оцелял — продължи Гордън, като си пое въздух — издъхна преди минути в ръцете ми. — Той скръцна със зъби. — Копелетата са направили истинска касапница. Чувате ли ме? Избили са всички като животни. Не осъзнаваше, че крещи: — Направете нещо, велики Марс! Направете го бързо!

Командир Делиус възвърна бързо самообладанието си и с гъргорещ от напрежение глас натърти:

— Знаете ли кои са? Колко са и как са успели да се измъкнат? Трябват ми данни за избягалите. Всичко, свързано с тях. Можете ли да разберете кои са?

Гордън преглътна трудно няколко пъти, облиза устни и кимна:

— Предполагам, че знам! В сектора на тунела, където се взриви капсулата, работеше група от осем души. Знам само, че ръководител на групата бе някой си Летан Олдброски. Не знам дали…

— Летан?! — почти извика Делиус. — Сигурен ли сте?

— Напълно. Проверих в Главния компютър на Итака-8.

— Как са избягали?

— Явно са използвали свързващия ръкав с патрулния ви кораб. Прехвърлили са се на борда на кораба.

Командир Делиус рязко се извъртя полунадясно и започна да пише нещо със светлинна писалка върху лист, който екранът не показваше. След двайсетина секунди се обърна към екрана. Беше пребледнял.

— Проклятие. Патрулният кораб, който изпратихме на Итака-8, се управлява от капитан III разряд Джулитас.

— Съжалявам, но не го познавам.

— Знам. Важното е, че аз го познавам и то доста добре. — Делиус прехапа устни. — Той е мой брат!

Двамата се съзерцаваха около две минути в тягостно мълчание. Гордън гледаше обърканото лице на командира. Нямаше и представа какво изпитва в момента той, но съзнаваше достатъчно ясно, че животът на брат му виси на косъм. Въпросният Олдброски, способен да избие толкова хора, не би се поколебал да отнеме живота на още неколцина, ако му окажеха съпротива. А капитаните на патрулни кораби се славеха със своята твърдоглавост и суровост, черти, които в дадения случай можеха да доведат до нова драма. Напрежението при тези полети между астероидните затвори се поддържаше до голяма степен от опасността от опити за бягство от страна на закоравели нарушители на правните и човешки закони. Това подлагаше на постоянен стрес капитаните, а оттам ги довеждаше до преждевременно психическо износване. Които показваха по-голяма устойчивост през годините, ставаха затворени и твърдоглави. Твърдоглавост, граничеща с безразсъдство. Точно от това се страхуваше командир Делиус, който добре знаеше, че брат му спада към последната категория.

Делиус възвърна самообладанието си и продължи въпросите си, вече с по-делови тон:

— Добре. Трябва да ми дадете повече сведения за положението при вас. Проверихте ли дали има оцелели?

— Да. За съжаление всички от персонала са мъртви. Никой не се е спасил. Останалите затворници са в килиите си под управлението на Главния компютър на астероида.

— Много добре. Ами тунелите? В края на краищата трябва да има надзираващи от другите групи?

Гордън поклати отриицателно глава.

— Не. Няма. Групата, която избяга, бе единствената работеща в мините през този ден. Останалите затворници бяха в клетките си. Групата на Олдброски трябваше да изпълва норма за три месеца. Тъй като се нуждаехме от още два тона диамантен прах, Контролният сектор взе решение да изпрати една група долу, за да довърши нормата.

— Направили са грешка — отбеляза мрачно Делиус. — Непоправима грешка.

— Знам. Но сега е твърде късно да се обвиняваме за това. Не знам какво смятате да правите, но го направете бързо. Мисля, че трябва да изпратите кораб до тук.

— Незабавно. С какви данни разполагате за надеждността на свързващия ръкав? Ще издържи ли прехвърлянето на оперативната група?

Лицето на Гордън потъмня. Той отсече:

— Страхувам се, че няма да се получи.

— Защо? Стар ли е?

— Няма го! След прехвърлянето си затворниците явно са решили да се обезопасят за известно време. Изхвърлили са ръкава в пространството.

— Проклятие! — Делиус се облегна тягостно назад. След кратък размисъл добави: — Нищо. Ще използваме директно кацане на астероида. После ще се прехвърлим на станцията.

— Но това е забранено!

— Зная, но обстоятелствата ме принуждават да наруша закона. Има ли подходяща платформа за кацане?

Гордън поклати глава:

— Не. Повърхността на астероида е скалиста и неравна. Но може би ще успеете да се приземите от слънчевата страна на Главния куполен комплекс?

— Надеждно ли е мястото?

— Мисля, че ще издържи на тежестта на патрулен кораб от среден клас. Мястото е изградено от опалови слитъци.

— Опалови слитъци? Мислех, че астероидът е съставен главно от графитни скали…

— Така е, но там изхвърляме получените от обработката на диамантен прах елементи.

Командирът остана замислен около минута, гледайки встрани. После каза:

— Останете в Контролния сектор и чакайте повторна връзка!

— Какво ще правите?

— Ще вдигна Първи наказателен отряд в бойна готовност. Ще изпратя кораби до всички астероиди, където бегълците могат да намерят временно убежище.

— Няма да ви стигне цялата флота на Церера за това.

Делиус махна с ръка.

— Не се тревожете за това. Ще се заема лично с изпълнението на наказателната мисия.

— Не мисля, че ще бъде толкова просто, командире. Не знаете накъде ще се отправят. В Астероидния пояс има хиляди места, където могат да кацнат незабелязано. Със сигурност онези животни познават скривалищата на контрабандистите. Поясът бъка от идеални за скривалища дупки. Мислите ли, че ще успеете да ги намерите между хилядите астероиди?

Лицето на Делиус помръкна. Той каза раздразнено:

— Имате право. Но все пак досега никой не е успял да се измъкне от мрежите на Астероидната Федерация за Контрол. Повярвайте ми, няма да ги оставя да се измъкнат. Не мога да позволя на Олдброски да стигне до безопасен за него астероид. Ще го спипаме. Бъди сигурен, момче.

— Иска ми се да ви вярвам — вметна колебливо Гордън. Не вярваше, че от Церера щяха да изпълнят толкова лесно замисъла си, но реши, че е по-добре да изрази съгласие. — Искрено се надявам да го направите. Тези изверги трябва да бъдат екзекутирани. Да избият толкова… — той стисна зъби, сещайки се за мъртвия свят, заобикалящ го отвсякъде. Делиус попита:

— Как се казваш, момче?

— Гордън Леникс!

— Добре, Гордън. Сега искам да ми помогнеш с някои неща. Ще бъдеш ли в състояние?

— Разбира се. Какво искате да направя?

Делиус пое дълбоко въздух и вече със заповеднически тон представи задачата:

— Първо се успокой и се опитай да откриеш някой оцелял, като използваш топлинния детектор на Главния компютър. Снабди се с търпение и чакай патрулния ни кораб. Следи внимателно наблюдателните уреди. Когато ни засечеш, измисли бърз начин да ни посочиш мястото за кацане. — Той направи пауза. Премисли и запита: — Имаш ли достъп до секретните банки на компютъра-майка?

Гордън прехапа безнадеждно устни.

— Не. Съжалявам. Аз съм само един надзирател.

— Нищо. Не е толкова лошо. Ще се заема с това, когато кацна лично на астероида. А сега ще прекъсна връзката. Губим ценно време. Олдброски е намислил нещо и подозирам, че това нещо не е никак хубаво.

— През цялото време говорите така, сякаш го познавате много добре…

— Ще говорим за това, когато кацнем при вас. Прекъсвам връзката. Дръж се, момче.

И връзката с Интеркома на Церера прекъсна. Гордън остана няколко минути, загледан замислено в тъмния екран. А самите му мисли летяха сякаш в безтегловност, където всичко реално се превръщаше в илюзорно и двете се смесваха като в болното въображение на побъркан човек. Лошото в случая бе това, че всичко в мозъка му бе наред за разлика от мъртвия свят на Итака-8.

Защо ли му трябваше да става надзирател в астероиден затвор? И то точно на това проклето парче скала? Трябваше да остане на Марс, при родителите си. Имаше лека работа като втори надзирател в малкия затвор на северния пояс. Но не! Глупакът му с глупак трябваше да напусне прекрасния си свят и да премине онзи скапан курс по охрана на особено опасни затворници. Предложиха му висока заплата, социална осигуровка и високи премии. Само не му казаха на кой астероид щяха да го пратят. А когато му показаха решението на Комисията за разпределение на надзиратели, едва не получи инфаркт. Разпределяха го на Итака-8. Астероидът с най-черна слава от всичките 68 астероида-затвори в целия Астероиден пояс. Но вече бе твърде късно да се откаже. Договорът бе подписан. Връщане назад нямаше.

Сега си спомни и деня, в който се раздели с родителите си. Беше четвъртък, 8:30 марсианско време. Патрулният кораб чакаше със запалени двигатели на космодрума на Марс сентрал сити. Сбогува се сърдечно с единствените хора, които обичаше. Прегърна малката си сестра и обеща да се обажда редовно. После се качи, седна на определеното му място и залепи чело на страничния илюминатор. Там долу, на безопасно разстояние стояха, махайки с ръце, трите същества, които съставляваха живота му. Майка му махаше поривисто с ръка. Очите й бяха пълни със сълзи, когато го изпрати. „Пази се“, каза му тя и го целуна. Позастарелият му баща, произхождащ от стар колонизаторски род, се ограничи с това да го хване за раменете и да го разтърси силно с думите: „Не се поддавай на провокации от страна на ония животни и бъди винаги нащрек“.

После двигателите зареваха, куполът на космодрума се превърна в малко сборище на множество конструкции. Миг по-късно всичките се събраха като на монета и корабът напусна орбитата на Марс. Гордън за кратко зърна мрачната повърхност на Фобос, докато набираха скорост. После ускорението му отне дъха и корабът се вряза в Астероидния пояс. Чакаха го 34 часа полет до последното за следващите шест години напред разпределение — Итака-8.

От тогава до попадането му в сегашната драма бяха изминали само две години. А Гордън още дори не можеше и да предположи, че тя слага началото на една всеобща за човечеството трагедия.

Излязъл напълно от вцепенението, огледа още веднъж залата, компютъра-майка със застиналите тела върху пултовете и пода. После се зае с отвратителната работа да ги изнесе до карантинния изолатор.