"Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)" - читать интересную книгу автора (Шнабл Зигфрид)

ЖЕНСКИЯТ ОРГАЗЪМ (КЛИТОРНА И ВЛАГАЛИЩНА РЕАКЦИЯ)

Твърде много жени при коитус не получават оргазъм и не изживяват удовлетвореното отпускане. При мъжете такъв проблем не съществува. По тази причина ще разгледаме отделно физиологията на женския оргазъм.

„Мъжът не бива да се жени, преди да е изучил анатомията на жената.“ Това е един малко пресилен афоризъм на Балзак, но все пак в него се крие известна истина: повечето мъже имат мъгляви и често пъти — дори неправилни представи за сексуалните усещания на жените си и за органите, които ги осъществяват. Когато половият живот не страда от тази неосведоменост и доставя удоволствие, незнанието може би не е недостатък. То се превръща в беда тогава, когато мъжът от незнание пренебрегва онези места от тялото на жената, чието докосване (единствено или предимно) й доставя удоволствие при половото общуване. В тези случаи всички негови усилия могат да останат напразни.

Повърхността на цялото тяло, но преди всичко т.нар. „ерогенни зони“, са достъпни за сексуална стимулация. Дразненията извън гениталната област (например на гърдите) са в състояние да предизвикат оргазъм при много малко жени. Затова е необходимо да се възбуждат чрез погалване тези части на външните полови органи на жената, които са особено чувствителни за сексуални възбуждащи импулси. Дори влагалището не е достатъчно чувствително при всяка жена за протичането на оргазмените рефлекси. Докосването на срамните устни и преди всичко на нимфите се възприема от повечето жени като извънредно силно възбуждащо и стимулира желанието за полово сношение.

Необходимо е да разгледаме по-обстойно местоположението на нервните елементи, които осъществяват оргазъма, защото често пъти мъжете малко се интересуват от него. Тези познания обаче са от голямо значение за удовлетворяването на жената. Този въпрос трябва да се изясни преди всичко, защото и при жените, и при мъжете по него съществуват погрешни представи.

Ако сексуално опитни жени бъдат анкетирани за това, къде локализират усещанията си при оргазъм, отговорът най-често е: около клитора и във влагалището. Според една наша анонимна анкета 56% от анкетираните жени локализират усещанията най-силно или само в клитора; 17% — във входа на влагалището; 20% — дълбоко във влагалището; 19% не могат точно да определят или са имали слаби усещания навсякъде; 19% са се почувствували най-силно стимулирани от дразнене на гърдите и 7% — от милувки на други места. (Някои са дали по няколко отговора, поради което сумата надхвърля 100%.)

Тези данни, които съответствуват на резултатите и от други подобни проучвания, ни принуждават да признаем голямото значение на клитора за сексуалната възбуда у жената.

Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална8, анална9 и уретрална10 фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“)11.

Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни.

Тези възгледи проникнаха и в популярната литература за брака. По този начин някои жени, които не са в състояние да достигнат до влагалищен оргазъм, намериха написано „потвърждение“ за своята полова студенина. Така нещастната жена, белязана от теорията като фригидна, започна да вярва в това, а заедно с нея — и нейният разочарован партньор. Читателите на силно повлияна от такива възгледи литература едва ли не бяха предупреждавани да не „разглезват“ клитора с продължителни и настойчиви ласки, за да не би този уж незрял клиторен оргазъм да се затвърди. По-добре било жената да се откаже от полово задоволяване няколко месеца или години, за да можела по-късно да изживее по-пълно блаженството на уж по-хубавия, по-зрял и по-цялостен влагалищен оргазъм.

Жените, задоволяващи се с „малоценния“ клиторен оргазъм, независимо от големия им брой бяха класифицирани в групата на фригидните, без да ги питат кой от двата оргазъма е по-добър.

Без съмнение отговор на този въпрос могат да дадат само жени, които са изпитали и двата вида оргазъм (влагалищния и клиторния). По време на консултации сме анкетирали жени, които познават тези две реакции и могат да разкажат за своите усещания. Повече от половината са усещали по-силно и по-приятно клиторния оргазъм; останалите дават такава оценка на влагалищния или не са забелязали разлика. Първият понякога се разпространявал по цялото тяло и продължавал по-дълбоко, докато другият бил по-концентриран и по-бързо достижим, но не и по-слаб. При повечето от анкетираните жени силата на оргазмената реакция и душевното удовлетворение не са зависели сериозно от локализацията на оргазъма, а от пламенността на влечението и от силата на желанието за прегръдка.

Дори ревностните последователи на учението за психоанализата не можеха да игнорират наблюдението, че пренебрегнатият от тях клитор се възбужда лесно и че при повечето от жените сексуалната чувствителност е локализирана в него, а не във влагалището. Той е необходим за половото пробуждане и много от тях го използуват за мастурбация — даже и когато вече познават влагалищния оргазъм. Ако последният беше по-силен, това не можеше да се случи.

Като изход от тази дилема защитниците на психоанализата създадоха „теорията за странствуването“, съгласно която клиторното възбуждане при зрелите жени завършва с влагалищен оргазъм; според тях възбуждението не изминава този път от клитора до влагалището у изостанали в половото си развитие или в съзряването на цялостната личност жени и у невротички, годни само за повърхностни контакти, „нежелаещи да приемат мъжа“ (О. Шварц).

В същност опитът показва, че жената не заменя клиторния оргазъм с влагалищния, а го използува като втори източник за полово задоволяване. Някои жени смятат, че при тях най-напред се е събудило влагалищното усещане и едва по-късно — клиторната възбудимост. Някои изобщо не могат да определят къде чувствуват най-силната възбуда.

По-дълбокият анализ на психоаналитичната концепция за сексуалното развитие на жената показва, че тя е просмукана от утилитарното мислене, за което желанията на мъжа шеф са над всичко: „Анатомически пенисът приляга добре във влагалището. Фрикциите в него доставят най-силно удоволствие на мъжа. По този начин се постига най-дълбокото съединение. Съществува шанс да се достигне едновременно до оргазъма. Възможността за зачатие е най-голяма“. Това изглежда много правдоподобно и „естествено“. Но убедителното не е задължително да е вярно. Спекулативното мислене дори да е богато на идеи не води до верен научно обоснован отговор. До него може да се стигне само с изследвания на филогенезата и физиологията на сексуалността и с помощта на клиничния опит и резултатите от анкетни проучвания.

Клиторът (името вече показва неговата нервна възбудимост)12 е малък орган, който се намира няколко сантиметра над влагалищния вход. При възбуда клиторът набъбва и се увеличава. Той е снабден с особени нервни окончания, които правят възможно половото усещане. Сетивните телца са еднакви по структура и функция с тези, които са локализирани в главичката на пениса. Касае се за специално диференцирани и специализирани нервни елементи, които възприемат усещането за допир и го превръщат в сексуална възбуда.

Влагалището, което в еволюцията е произлязло от едно вдлъбване на кожата, не притежава такива нервни елементи във и под лигавицата си. Това е станало при селекцията поради споменатата вече двойствена роля на влагалището (орган на съвокуплението и родов път). Ако то притежаваше големия брой специализирани нервни елементи, необходими за оргазъма, по време на раждането нервната система би била така претоварена, че един нормален родов акт би станал невъзможен в резултат на рефлекторни спазми в мускулите на тазовото дъно. Във влагалището и особено в онтогенетично произлязлата от кожата негова предна част, са останали само т.нар. „тактилни телца“. Това са същите нервни елементи, на които дължим усещането за убождане, допир или поглаждане по цялата кожа.

Структурата на тъканите на клитора и влагалището показва, че от гледна точка на анатомията локализираното само във влагалището сексуално задоволяване не е мислимо. В такъв случай е справедлив въпросът на някои жени: каква е функционалната основа на влагалищния оргазъм и изобщо на влагалищната сексуална възбуда? Отговор може да ни даде само физиологията на сетивността.

По време на контакта между партньорите многобройните дразнения достигат до кората на централната нервна система като нервни импулси. Външният вид, гласът, думите и жестовете на партньорите, техните нежности и ласки възбуждат центъра на съвокуплението, стимулират го. Това води до описаните вече реакции на половите органи. Същевременно главният мозък непрекъснато получава информация за състоянието на всички органи. Ако в резултат на стимулацията се е стигнало до готовност за полов акт, специализираните сетивни телца на клитора, стимулирани от нежни докосвания, са подготвили оргазъма и ако се добави усещането за фрикция на вкарания във влагалището мъжки член, всички тези усещания се сумират в изживяването на оргазъма. При многократно повторение на подобни усещания във влагалището се стига все по-често до готовност на клитора за оргазъм, ако други, по-силни импулси (напр. в резултат на неправилно възпитание) не потискат протичането на нервните рефлекси. Очевидно влагалищният оргазъм е един условнорефлексен механизъм, който се осъществява в главния мозък; той се усеща дифузно в тази област на тялото, където е разположен и същинският орган на оргазъма — клиторът. Освен това фрикциите на пениса във влагалището водят до притискане и опъване на шапчицата на клитора и до индиректното му масажиране.

Когато момичета и жени четат или слушат от други хора описания на полови преживявания, е възможно цялата област на женските външни полови органи още преди първата полова среща да се свърже в представите и чувствата в единна област на сексуалната чувствителност, тъй като те се инервират заедно с клитора от една и съща нервна мрежа. По такъв начин докосването до гениталната област също може да се възприема като сексуална стимулация както погалването в други области. Това се дължи на способността на главния мозък да интегрира функционално цялата генитална област, респ. нейната единна, макар и диференцирано функционираща нервна система, със сексуалната чувственост и със сетивността изобщо. Появата на оргазъм у някои жени в областта на срамните устни, влагалищното преддверие и предната част на влагалището още при първата среща с половия партньор се обяснява с това, че са били предхождани от полови преживявания насън и еротични желания. На същия механизъм се дължи способността на някои жени да получат оргазъм само при нежно докосване и целувка на гръдните зърна (главно тогава, когато по-рано са били преживявани едновременно с оргазъм).

Това схващане е потвърдено многократно, включително и в експеримент. То е достатъчно, за да се обори споменатата психоаналитична теория и да се даде отговор на нашите въпроси. При системни физиологични проучвания на биотоковете на мозъка, сърцето и мускулатурата (с електроенцефалограф, електрокардиограф и електромиограф) Мастърс и Джонсън не са могли да докажат никаква разлика във физиологичните реакции на половия апарат и на целия организъм на жената при клиторния и влагалищния оргазъм. Същите физиологични процеси са регистрирани и след стимулиране на външните полови органи, гръдните зърна или по време на еротични представи. Те не са зависели от начина и мястото на предизвикването им. Тъй като Мастърс и Джонсън са изследвали оргазъма с физиологични методи, техните изследвания не дават представа за разликите в дълбочината на свързаното с оргазъма изживяване. Колкото и проблематични да са тези опити в интимната сфера на хората, те показват, че всички информативни нервни импулси, които достигат мозъчната кора преди и след оргазъма, се сливат в един-единствен, макар и много сложен модел на сексуалното възбуждение.

Какви заключения могат да се направят от тези разсъждения върху еволюцията, анатомията и физиологията на човешката сетивност, като се имат пред вид психологическите особености на човека?

1. Клиторът е орган на оргазъма.

2. Всички въздействуващи върху органите на съвокуплението нежни дразнения стимулират готовността за оргазъм на клитора.

3. Предизвиканият чрез други зони оргазъм се локализира от жените в долната част на корема, докато предизвиканият посредством дразнене на клитора оргазъм се усеща най-силно в него.

4. Теорията за по-високата стойност на влагалищния и малоценността или незрялостта на клиторния оргазъм е несъстоятелна, както и теорията за странствуването на оргазъма от клитора във влагалището.

Това, че някои жени получават оргазъм предимно посредством клитора, други — чрез влагалището или и по двата пътя, няма нищо общо със способността им да обичат. Телесните прояви са едни и същи, защото клиторът участвува при всеки оргазъм. Ако някои жени оценяват по-високо влагалищния оргазъм, или го намират по-дълбок, това се дължи до голяма степен на влиянието на възпитанието и на възгледите, които разглеждат единия като нормален и естествен, а другия — като неестествен и неприличен. Има значение и това, че при коитус с въвеждане на члена във влагалището телата на партньорите влизат в по-плътен допир, поради което усещането за съединяване е по-пълно. Не е чудно, че полученото при това сексуално задоволяване се възприема от мнозина като по-цялостно.

Защо беше необходима тази обширна полемика?

Потресаващо голям е броят на жените, които неправилно биват считани от мъжете си за студени и ненормални поради „малоценната“ им клиторна реакция. Те остават сексуално незадоволени; това ги довежда до отчаяние или в крайна сметка те успяват по някакъв начин да се справят с положението. При нас са идвали доволни и недоволни от брака си, бездетни и многодетни жени от всички възрастови и професионални групи, с различно образование, понеже са смятали, че са ненормално развити. По-голямата част от тях не са намерили пътя към брачната консултация, не са се доверили на лекар или са се сблъскали с неговото неразбиране, когато той е бил недостатъчно информиран. Те загубват половото си влечение, съпрузите им са угнетени, търсят странични връзки и понякога се стига до разтрогване на брака.

Противоречието „клиторен или влагалищен оргазъм“ се решава от вътрешната взаимозависимост между двете форми на възприятие в едно-единствено оргазмене изживяване, което може да бъде пробудено и тренирано. От многократно дискутираните спорни въпроси на този проблем още веднаж се вижда значителната роля, която играят психичните и нервните регулаторни механизми в сексуалната област.