"Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)" - читать интересную книгу автора (Шнабл Зигфрид)

ХИГИЕНА НА ПОЛОВИЯ ЖИВОТ

Както и да се извършва половият акт, в интерес на телесното и психичното здраве на партньорите е да бъдат следвани някои хигиенни правила. (Трябва да се подчертае, че всеки от тях е задължен да се чувствува отговорен за здравето на другия.)

Под „хигиена“ разбираме всички мероприятия и начини на поведение, които са в интерес на здравето. Освен това тук спада и културата на междучовешките отношения, която опазва и укрепва телесното, душевното и социалното благополучие.

Половата хигиена започва с формиране на такава атмосфера на общуването, при която се зачитат индивидуалните особености и потребности на всеки от двамата партньори.

Натискът за сексуално общуване след бегло познанство противоречи преди всичко на човешкото достойнство и на разума. В една здрава дружба, създала вече общи интереси в много области на живота и затвърдила съзнанието за взаимно принадлежание, съществуват по-добри изгледи за двамата партньори, в т.ч. и за жената, да намерят удовлетворение в интимната близост. Доказаното взаимно уважение е първото условие за половата хигиена.

Съзнателният и отговорен избор на партньора и взаимното уважение водят до отказване от честа смяна и предотвратяват венерическите болести. През последните години в целия свят тяхното разпространение нараства скокообразно. Това се отнася особено за гонореята (трипера). Не е нараснал далеч по-рядко срещащият се, но свързан с по-тежки последици сифилис. От това нарастване е засегната и ГДР. Докато през 1969 г. на 100 000 жители 107 имаха доказана гонорея, през 1973 г. те вече бяха 239. Тези цифри за много страни са още по-високи — напр. в САЩ, Швеция и Дания през 1972 г. те са около 350–400.

Тези данни, макар по-ниски у нас, са тревожни и изискват проучване на причините и предпазни мерки. Без съмнение хората, които се сношават с много партньори, без да се замислят, застрашават себе си и главно другите.

„Хапчето“, употребявано от все повече жени, предпазва наистина от нежелателна бременност, но (за разлика от презерватива) — не и от венерически болести.

Външната чистота е тясно свързана с нравственото достойнство. Партньорът трябва да бъде посрещнат подобаващо. Личната хигиена — както общата, така и тази на половите органи, е условие за здрав полов живот. Нечистият и потен човек не се чувствува добре, след изкъпване е като новороден. Изисканият човек оказва по-силно еротично и сексуално влияние, отколкото нечистоплътният и небрежният. Това се отнася както за дрехите, така и за бельото.

След изкъпване става по-приятен не само допирът до кожата на любимия човек — свежият дъх на неговото тяло допринася също за еротичното му влияние. Между другото топлата вода нерядко оказва възбуждащо действие върху половите органи, тъй като увеличава кръвотока в тях.

Чистотата обаче не трябва да се превръща в идея фикс. Влюбените могат да прекарат прекрасни часове и без вана. Ако желанието им за незабавно отдаване е спонтанно и непреодолимо, настроението им може да се изпари, ако тепърва започнат да се сапунисват от главата до петите.

Приятната утринна топлина на тялото след сън може да се превърне в мощно полово дразнене; в такъв момент студеният душ действува охлаждащо и в прекия, и в преносния смисъл на този израз. Както навсякъде в живота и в любовта съществува опасност прекаляването да доведе до обратен на търсения резултат. Затова е важно да се намери подходящият момент и правилната мярка; до известна степен те трябва да се чувствуват.

Във всички случаи външните полови органи трябва да се поддържат в изрядна чистота. Във вулвата на жената и главно под клитора и зад малките устни, както и на главичката на пениса, предимно зад венечния ръб, при недостатъчна хигиена се отлага т.нар. смегма. Тя се образува от остатъци от урина, пот и кожни люспи. Когато смегмата не се измива, тя се превръща в хранителна среда за микроорганизми, които предизвикват възпаление. При полово сношение е възможно то да бъде предадено на партньора. Неприятната миризма на смегма може да потисне желанието на мъжа или на жената, още повече че при непринудената, страстна любовна игра те се приближават плътно един към друг. Поради всичко това всеки зрял човек трябва да измива всеки ден половите си органи и съседните на тях части на тялото. Който не е бил възпитан от малък по този начин, трябва незабавно да привикне с това. Сапунът не подхожда за нежните лигавици, затова само от време на време може да се употребяват, и то пестеливо, слабо алкални сапуни. Впрочем влагалището се самоочиства; промивките не са необходими, дори не са за препоръчване. Там обитават постоянно млечнокисели бактерии, които предпазват от навлизането на болестни причинители и така дезинфектират влагалището.

Най-добре е съпрузите да отделят малкото необходимо за хигиената им време непосредствено преди лягане. Така те могат да бъдат много по-сигурни, по-свободни и без задръжки, тъй като нито един от вариантите на сексуалния контакт няма да им се стори неестествен и неприятен.

Даже и при грижливо поддържана хигиена гениталиите запазват лека, ненатрапчива миризма; от вулвата тя е възкисела.

Естествено тя може лесно да бъде различена от неприятната миризма на смегма и рядко смущава. Такива миризми и други излъчвания от тялото могат дори да стимулират възбудата. В животинския свят те принадлежат към дразненията, които предизвикват разгонването. Ако все пак дразнят партньора, те могат лесно да се отстранят с дезодорант. Еротичното действие на някои парфюми върху партньора (по-специално мъжа) е известно, макар и малко изследвано. С него обаче не бива да се прекалява. Допадащият на партньора аромат не бива да бъде натрапчив, нито да покрива напълно естествената приятна миризма на женското тяло. Двете миризми трябва да се съчетаят в леко, индивидуално благоухание. Козметични средства и парфюми не трябва да се слагат на чувствителните лигавици на половите органи, които могат да се възпалят под действието на спиртната им съставка. Те трябва да се нанасят на челото, по шията, в подмишниците и т.н.

Секретите, отделяни от гениталиите на двата пола при сексуална възбуда, са без цвят и без мирис. Те правят органите хлъзгави и стимулират взаимното привличане и приятното протичане на половия акт. Затова те не бива да се отстраняват. От тях трябва да се различава бялото течение, от което страдат някои жени. То може да има много причини и изисква лечение от гинеколог.

След акта партньорите чувствуват нужда да си починат (един в друг или поне един до друг), за да може възбудата да утихне постепенно. Почивката им е необходима също така, за да отзвучат сърдечносъдовите промени.

Често се поставя въпросът за най-здравословната честота на сношенията. Тук ще кажем само, че няма общовалидни „норми“ и че за всяко време и за всяка двойка са най-важни индивидуалните потребности на двамата партньори. Ако пристъпваме към акта без влечение, а само за да „изпълним съпружеските си задължения“ или „планирания“ брой сношения, той най-вероятно ще завърши с разочарование. Не бива да тласкаме нито себе си, нито партньора си към полова активност, когато сме изчерпани. Принуденият коитус води по-скоро до нервност, отколкото до разтоварване. Разбира се, продължителната липса на желание трябва да стане повод за размисъл върху брака и за разговор или за явяване в брачната консултация за съвет. Честотата на сношенията е проблем само за двойки, при които единият от партньорите (най-често мъжът) ги желае ежедневно, а другият — по-рядко и по-слабо (най-често жените с недостатъчно либидо).

Когато партньорите се обичат, нежността на единия събужда желанията на другия. Ако въпреки това интервалите на потребностите на двамата партньори се различават съществено и те не сполучват да ги съчетаят, би трябвало да се стигне до компромис, макар че изработването на средна мярка не е идеално решение. С други думи, единият трябва да се задоволи с по-малко, а другият да бъде готов на по-голяма честота, макар да няма истинско желание за това. При всички случаи обаче и той, и тя трябва поне да знаят, че неудовлетворената сексуална възбуда може в крайна сметка да стане много мъчителна.

Често се говори, че сексуалното пренапрежение води до увреждане на здравето, но това никога досега не е било медицински доказано. Организмът се предпазва от претоварване чрез временната невъзможност да бъде събудено половото желание. Между равноправни партньори то непрекъснато се възобновява. Ако партньорите не чувствуват действителността като пречка за тяхното единство, а считат всеки служебен успех (негов или неин) за съвместно извоюван, те ще бъдат щастливи независимо от това, дали ое сношават по-често или по-рядко. Ако единият от двамата има затруднения в работата, уважението на другия му повелява временно да се въздържа от сексуална стимулация. Така любовта се проявява като взаимна помощ и като морална подкрепа. След съвместно преодоляване на критични положения и конфликти отново намереното полово единство ощастливява партньорите още по-дълбоко и по-трайно.

Ако единият от съпрузите е болен и неразположен към интимност, никой разумен човек не би искал сношение. Но бременността не е болест. За препоръчваното по-рано от различни лекари и религиозни секти въздържание или даже пълно отказване от сношение след зачатието не съществуват нито медицински, нито психологични основания. Мнението, че бременната жена няма желание за полово сношение, не е валидно за болшинството от жените. При много от тях във втората третина на бременността се забелязва дори увеличаване на либидото. Жени, които са склонни към спонтанни аборти, не бива да бъдат възбуждани често и силно през тези месеци, тъй като това може да доведе до аборт. Поради опасност от инфекция на родовите пътища 4–6 седмици преди и след раждането коитусът трябва да бъде преустановен.

На въпроса, дали по време на менструация е необходимо въздържане, се отговаря различно. Много гинеколози препоръчват въздържане през тези дни поради повишената опасност от инфектиране на жената и по естетични съображения. Други се въздържат да дават съвети, засягащи естетиката, тъй като не е задача на лекаря да преценява степента на културното и духовното развитие на пациентите си и тъй като той не е в състояние да реши кое е естетично от гледище на двама влюбени. Повечето мъже и жени се отказват от сношение по време на менструация с изключение на случаите на среща след продължителна раздяла. Най-добре е поне в първите дни, когато жената кърви най-обилно и трябва да се спазват хигиенните правила, това да не се върши.

От хигиенна гледна точка няма значение по кое време на деня се извършва съвокуплението. Най-подходящият момент е този, в който взаимното желание е най-силно и има достатъчно време и условия. Но тези условия не винаги са налице едновременно. Децата и други задължения изискват отлагане: желанията трябва отново да бъдат пробудени в по-благоприятен час. Най-често времето преди лягане е най-удобно. Тишината, уединението, освобождаването от дневното облекло и възможността да заспят заедно след това подтикват към полово сношение. Някои брачни двойки предпочитат да се сношават сутрин, след като са отпочинали. Ако съпрузите имат различни предпочитания, те трябва да се нагодят един към друг или да постигнат съгласие за редуване на времето. В никакъв случай не се препоръчва предварително плануване на определени дни за полово сношение. Настроението не може да се предвижда.

Важен проблем е въпросът за честотата на сношенията в различните възрасти. Появата на желанието решително зависи от съвместния живот на мъжа и жената. Половият живот стимулира духовната връзка между тях и, обратно, разбирателството и любовта благоприятствуват половото влечение във всички възрасти. Такова съвършено съжителство не се създава за ден-два. Пътят към съвършенство в интимността често пъти е дълъг. Много двойки вървят по него бавно, като преодоляват не една пречка, обременени от погрешно възпитание. Затова върхът на любовта не съвпада непременно с висшето сексуално удовлетворение. Трябва да се учим да живеем заедно, да бъдем двама. Това е постоянна задача на двойката и нейното решение не идва на готово.

И днес все още през първите брачни години на млади хора мъжът търси полово сношение по-често от жената; нейното желание ое събужда постепенно и едва по-късно започва да се явява по-често. Това не е биологична съдба. Променената роля на жената в обществото и брака, разумното възпитание и познанията в сексуалната област допринасят за това, че жените още от по-млада възраст развиват напълно способността си за изживяване. Обикновено съпрузите достигат съвършената взаимна нагласа едва след дългогодишен брак. Много жени искат съпругът им да бъде с няколко години по-възрастен. Това желание не произтича само от първични сексуални мотиви, а отговаря на потребността от бързо полово приспособяване към по-опитния партньор.

Анкетираните от нас семейни жени и мъже дадоха следните сведения относно честотата на половите сношения (фиг. 18). (Те са по-меродавни за потребностите на мъжете, тъй като в повечето бракове все още честотата на сношенията зависи от тях.)

Анкетата показа, че до задоволяване при сношение най-често достигат не най-младите жени, а жените на средна възраст. При редовен полов живот у жените либидото и оргазъмът често се запазват до напреднала възраст. Те изчезват по-рано, ако половата им активност намалее до редки случаи или бъде прекратена.

Изцяло погрешно, макар и широко разпространено, е схващането, че след климактериума жената започва да загубва по биологични причини способността за сексуално изживяване. Наистина в тази възраст яйчниците като производители на хормони и заедно с тях вътрешните и външните полови органи търпят обратно развитие, но това не е решаващо за интимния живот. Няколко пъти подчертахме, че той зависи предимно от нервни фактори. Без съмнение вегетативно обусловеното неразположение, топлите вълни и сърдечносъдовите оплаквания могат да подтиснат интереса към половия контакт за известно време. Това могат да направят обаче не само климактеричните, а и почти всички телесни и психични оплакващия. Когато липсва заболяване, а интересът към интимния контакт трайно отслабва, трябва да се предполага, че в брака нещо не е в ред или че жената вътрешно не се е справила с прехода във втората половина на живота, че е получила комплекс за малоценност, че се счита вече за остаряла и т.н. Всички тези явления не са неотвратима съдба на жената. Те могат да бъдат отстранени с помощта на брачната консултация или с психотерапия. Те зависят от околната среда на жената и от положението, което обществото й е отредило. Ако на жената се гледа преди всичко като на машина за раждане на деца и сексуална собственост на мъжа, в климактериума тя наистина ще има основания да се опасява от загуба на своята значимост и ще стане несигурна тъкмо в интимната област. Това състояние, което е особено често при самотни и нещастно омъжени жени и обикновено се изявява със засилено влечение, носи грозното наименование „ужас от затворената врата“. Ако жената е напълно призната личност в семейството, професията и обществото, тя понася по-леко възрастовите промени. Тя не губи непременно притегателното си действие върху съпруга, който впрочем също не става по-млад. Душевната бодрост, някакъв спорт и умерените грижи за красотата и помагат да се чувствува млада, макар и да старее. Изпитаното в щастливи и тъжни часове любовно и житейско единство на един добър брак има много по-голямо значение, отколкото няколко бръчки на лицето.

Колко е несправедливо да се търси в климактериума причината за случайното намаление на половото желание доказват многобройните жени, които по време на климакса и след него чувствуват увеличение на либидото. Това се отнася не само за жените, които получават ненаситен полов глад от страх пред старостта, но преди всичко за онези, чиято готовност за отдаване дотогава е била парализирана от постоянния страх от нежелана бременност.

Впрочем успоредно с акцелерацията с всяко поколение се отбелязва и забавяне на климактериума; през 1869 г. 59% от жените са загубвали менструацията си след 45-годишната възраст. Петдесет години по-късно те са били вече 64%, а през 1959 г. — дори 76% (по Шевчик). Съвременните жени изживяват климактериума около петдесетата си година. За техните дъщери и внучки се предвижда още по-дълго запазване на зачатъчната способност.

Едва след 60-годишната възраст сексуалното влечение у жените намалява и това намаление е наистина възрастово обусловено. При много от тях това става по-късно, а при някои — малко по-рано. Намалението настъпва бавно, засяга и двамата (мъжът даже бива засегнат по-рано) и не създава проблеми на късния брак. Сега вече половите желания се събуждат по-рядко, секрецията на влагалището става оскъдна и оргазъмът често не се постига или е по-слаб и по-кратък.

Какво е поведението на стареещия мъж? Навлиза ли и той в критична възраст? Има ли мъжки климакс? Това се твърди често и също така често се оспорва. Много мъже без друго имат критични години (около 45–55), в които са много лабилни, имат чувство за малоценност и намалява издръжливостта им на напрежение. Тези възрастови промени обаче зависят твърде много от отделната личност и от нейното обкръжение, за да могат да се сравняват с климактеричните прояви на жените. В организма на мъжа не стават изменения, които да отговарят на резките хормонални промени в критичната възраст на жената. Тестикулите не престават да функционират така бързо, както яйчниците на жената. Те произвеждат семенни клетки до дълбока старост — това вече бе споменато. Не са рядкост и 80-годишни същински бащи на малки деца. Секрецията на най-важния мъжки полов хормон (тестостерона), отделян от междинните клетки на тестикулите, достига максимума си между 25 и 35 години и започва да намалява. Кората на надбъбреците компенсира недостига от хормона до дълбока старост. Както и при жената, това са фактори от втори ранг. Психичната нагласа на партньорите има по-голямо значение.

Обикновено, макар и не във всички случаи, в напредналата възраст мъжката потентност (способността да се извърши акта) отзвучава по-рано от либидото (влечението към полово задоволяване). В отделни случаи от това произлизат конфликти и даже извращения на половия нагон, водещи до престъпления на по-възрастни мъже с деца. Импотентността у по-голямата част от старите мъже се дължи, както и у младите, на психически причини, а не на възрастта.

Причината за намалението на либидото при повечето, за да не кажем при всички по-възрастни мъже, но поне за тези под 60 години, също не трябва да се търси предимно в процеса на биологичното стареене. Това проличава особено ясно в случаите, когато по-стари мъже не изпитват никакво влечение към една жена и са импотентни, докато с други могат да бъдат твърде активни. Понякога причината е в това, че брачните отношения са били твърде еднообразни, че мъжът е свикнал твърде много с особеностите на съпругата си или че нейните сексуални интереси са намалели. За тези мъже са достатъчни две седмици въздържание, за да възстановят потентността си; един такъв съвет винаги е „лековит“ за тях. Освен това мъжът в напреднала възраст и при еднакво професионално натоварване е физически и нервно значително по-обременен от младия мъж, който и след тежка работа се чувствува все още свеж. Това се обяснява с по-голямата подвижност на нервните му процеси, защото и възстановяването е също постижение на нервните клетки. Мъже на ръководна работа, която поемат обикновено във втората половина на живота си, се оплакват много често от полово изтощение, без работата винаги да е истинската причина за тяхната слабост в интимната област. Старите мъже реагират с ерекция на полово дразнение не така бързо и се нуждаят от по-силна стимулация, отколкото по-младите мъже. Оттук трябва жените да си направят изводи за любовната игра, още повече че твърдостта на члена на стария мъж намалява по-бързо. Много от мъжете над 60 години достигат пълна ерекция едва преди еякулацията, която се последва от незабавно омекване. Когато мъжът реагира по-бавно и еякулацията настъпва по-късно, отколкото през младите години, жената разполага с повече време, за да достигне до оргазъм. Възрастните мъже обаче ое нуждаят от по-дълга пауза след еякулацията (често дни наред), докато възстановят потентността си.

Това, което беше препоръчано на възрастната жена, важи още повече за мъжа във втората половина на живота: здравословният начин на живот и регулираната полова активност са най-добрият начин да се запази потентността до много напреднала възраст. По такъв начин мъжът може да запази чувството, че е млад или поне, че не е старец. Но само това не стига. Органи, които не функционират, залиняват.

Въздържане, продължило години наред (напр. при овдовели), води до затруднения при опит отново да се започне интимен живот. Най-често те се преодоляват, ако новият партньор или партньорка са умни.

Естествено в интимната сфера на остарялата брачна двойка постепенно всичко става по-тихо, по-спокойно. Страстта на изминалите десетилетия се е превърнала вече в хубав спомен. Тя събужда и в напредналата възраст желание за нежност и понякога довежда до интимност, докато сексуалният израз на взаимната привързаност най-сетне изчезне съвсем, бавно и незабелязано. В брака общността на двамата съпрузи се е усъвършенствувала дотолкова, че в късната вечер на живота сексуалността не им липсва. Това се удава толкова по-лесно, колкото повече духовната близост е била по-рано основно съдържание на живота им.