"Из книгата „За гроба на Анатол“" - читать интересную книгу автора (Маларме Стефан)
Стефан МалармеИз книгата „За гроба на Анатол“
3 болно напролетмъртво наесен — това е слънцето ————— смътнатаидея кашлицата 17 баща и майкаобещали сида нямат другарожба — изровената от детето ямаживотът свършва там 39 ти можеш с твоитеръчици да ме отведештам, в твоя гроб — ти имашправо на това —самият аз, аз, койтоте следвам, аз сеоставям да ме водиш,но ако ти поискаш,за двама ни, да сторим… 44 ти ме гледашНе мога да ти кажавсе още истината не смея малък мойТова което ти се случи—все някога ще ти го кажа — защото мъжне искам аз 48 О! Оставини гробищебаща— да си говорим затова коетои двамата го знаем загадка 61 смъртта — нашепва тихо — аз съм никоя — сама не се познавам (защото мъртвите не знаят че те са мъртви — нито че умират а още по-малко пък децата или 76 идеалното семействоуравновесено майка дъщеря баща и сини нарушено —трима, безднамежду нас, в търсене… 79 повече живот за —мене и се виждамлегнал в гробаредом с теб. 80 или: Обикновено стихотворение Истина е ти ме съкрушии наистина добре избра свойта рана — — и т.н. — ела ———— и отмъщениебитка между гений и смъртта 86 бащата сам и майката сама— се крият един от друг и пак са — ——————заедно 92 човекът иотсъствието — духътблизнак, с коготосе свързваме, когатосънуваме, мечтаем— отсъствие, подирсмъртта единствено, едно 104 какво! Смъртта чудовищната — ах смъртта ужасна— да порази едно тъй малко същество— аз казвам на смъртта коварна уви! смъртта е в нас а не наоколо 109 Ах! Очите на мъртвите колко по-силни са теот очите най-красивите очина живите — как само ще ви привлекат 112 земята говори — майка поверенана земятачрез изровената от детето яма — където тя ще бъде — — — по-късно — 118 Притихнал баща начало на мисъл — о тайна ужасна,която владея (така да е — ще стана аз сянка на гроба му неразгадана — — щом трябва той да умре. 121 после, ти не ще го вземеш Да — познах я твойта мощ, о смърт долу — ти го взе — той е само дух останал в нас — и т.н.Немощна срещу духа човешки ала смърт човешка докато човечеството време гробница гранит 126 гробище потребност да отидеш там да подновиш скръбта разкъсваща — за любимото ти същество идеята за lt;гибелgt; там — когато илюзията толкова силна че да го има завинаги с тебне, ти не си мъртъв— ти няма да си между тяхмъртвите завинаги в нас 146 нека никога бъдните очи пълни с пръст,времето не ги забули 151 —————— видение което безкрай се пречиства чрез моите сълзи —————— 154 не, повече няма да хвърлям буцата пръст на забравата — — — (земьо майко вземи го в своите сенки — и духа му дори който е в мен)майката кървя и плака,в жертва го принесе и боготвори — бащата 171 животът, където ти ме зовеш (раззинал се за нассвятна мъртвите) 177 затвори очи — не искам да затворя аз очите — — дето ще ме гле- дат винаги———————— или на смъртно ложе със склопени очи и т.н. отново да го видиш болен как се бори с тая безпомощност — 192 Какво, това което казвам,е истина —не музикаединствено и т.н. 193 букети човек се чувства задълженв земята да ги хвърликоято се разтваря преддетето — най-красивите букети —lt;цветятаgt; най-красивиродени тук от таяземя — пожертвани— да я забулят 195 битка за двама баща и син единият, за да запазисина си в мисълта — о, идеал —а другият, за даживее, вдигайки се…и т.н. —— прекъсвания, липса — 200 изникнала! — сянка майко моя майка и син чак до +до деня злощастенкойто аз неподозирах