"Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))" - читать интересную книгу автора (Ерофеев Венедикт)Четвърто действиеВОВА Ех, че чудно е сега на село! Будиш се сутрин… изуваш си първо ботушите, слънчицето ти наднича в очите, ама ти не смееш да го погледнеш… срам те е… и излезеш на стълбите. Пък птичките там, славейчетата и гургуличките пеят, та се късат: фю-фю-фю-тю-тю-фю, чик-чирик, гу-гу, ку-ку, ку-куригу-кудкудяк. Рай небесен. И мяташ антерията на гърба, взимаш си документите и ей тъй, гол както те е майка родила, тръгваш в степта да стреляш костури… Бос вървиш, жалък, цял обрасъл. Необрасъл не може, обрасъл по-лесно се мисли… Вървиш си по пътя и целуваш наред всички глухарченца. Пък глухарченцата те целуват под разкопчаната гимнастьорка, ама тя една избеляла, излиняла, от Берлин до Тексас носена… И си вървиш значи… вятър те вее… Отгоре — синьо-синьо, отдолу майска роса като бисери… А напред се белее нещо черничко… Викаш си: да не е глогина някоя?… Не е. Да не е арменец?… Не е бе: откъде ще се вземе арменец в хвощовете? Пък то да излезе, че било мойто внуче, Сергунчик, на четири годинки е само, таман му покараха косъмчета по гръбчето — обаче всичко различава вече: всяка тревичка от всяка шумчица и всички птичета изучава по вътрешностите… КОЛЯ Пък аз нищо не мога да различа. Е, клен от липа… СТАСИК Да! Нищо по-важно няма на този свят! Спасете дърветата! Ще дойдат окупаторите — къде ни е интимната защита? Интимната защита на образования партизанин! В какво се състои тя? В следното: образования партизанин става, сяда, свирука си, пуши си цигарата. И всява ужас у прекрасната Клара!… ВОВА А моят Николай Семьонович… СТАСИК Господ е създал светлината-да, да, да! А твоят Николай Семьонович я е отделил от тъмнината. Виж, тъмнината обаче никой от нищо не може да я отдели. Точно затова не ни дават нищо истинско и интимно! Булгур например, с извара, със стафиди, с хавайски ром… КОЛЯ И с вермут. СТАСИК Не, без вермут. Отде накъде вермут? И докога само ще ме прекъсват? Прави ще правят пътищата на нечестивците, а? Кога най-после ще спрем да се хлъзгаме към ядрената катастрофа? Защо се бави Божеството с разплатата си? И изобщо — кога ще спрат да ни баламосват тия поляци?! Животът бездруго е толкова кратък… ВОВА Ти насади някое цветенце, Стас, ще ти олекне… СТАСИК Хо-хо! Намерил кого да учи! Ела първо да ми видиш оранжерията. Животът бил кратък — като ми видиш оранжерията, още по-кратък ще ти се види! Махни ги твоите цветенца жълтурчета — навсякъде ги има. А аз знаеш ли какво имам — сам го създадох този сорт и го наблюдавах как вегетира. Казва се „Тумбалаче-подуванче-готованче“ с извити листенца. А как цъфти! Да ти се доще да гръмнеш с пищова във въздуха. Как цъфти бе — да гръмнеш с пищова по първия срещнат!… Или… или, ако искаш, „Мръсница незабравяница“ — понеже щом разцъфти и тръгва само по бельо! „Курветина гиздава, умислена“ — най-добрите мекички видове: „Ох, маменце“, „Сихоте-Алин“ и „Боже, боже“. А бе каквото ти душа иска! „Жълт глупаран“, „Двусезонен мърморан“. Те са вече за ония, дето ги изнасят с краката напред. ВОВА И всичко това е цъфтяло в градината ти, братче? СТАСИК Как така цъфтяло? И досега цъфти! Какво ти трябва например за наполеонките, Вова?… ВОВА Нямам си наполеонки… СТАСИК Е, ще имаш… И ще искаш да ги гарнираш по цепката с нещо багрено. Заповядай в градината ми — всичко е твое. „Презумпция флиртоза“, „Милиция стопанска, ненагледна“, „Гълфстрийм чечено-ингушки“! Два пъти орденоносната „Игумения непретенциозна“, най-хубавите й разновидности: „Капелмайстор Шуцман“, „Уши-нос-гърло“, „Неповяхващата Розмари“ и „Целувай ме дълго“. Пурпуровидните разновидности са безчет: „С любовта шега не бива“, „Плющете, бойни знамена“, quot;Крайцерът „Варяг“quot; и „Дръж циците“. А пък ако… ВОВА Ами синички имаш ли? Аз, като изляза в полето по росата, по големите празници — все за синички гледам… СТАСИК Как да нямам синички! Аз да нямам синички?! На — „Нособръкче одухотворено“, „Нособръкче цъфнато“, „Лигавчета синьокъдрички“, „Гутенморгенчета“! „О, Занзибар безпределен“ — и подвидовете му: „Лосиноостровниче“, „Яуза“, „Северянин“, „Сребърен скреж“, „Хау ду ю ду“, „Иди си без сълзи навек“… КОЛЯ То и есен си е хубаво на село… Нали, Вова? ВОВА Есен сме по-зле де, капе от тавана… Седиш на голия под, а отгоре кап-кап-кап-кап, а мишоците топуркат по пода: такър-такър, такър-такър, домъчнее ти сегиз-тогиз за някой, хванеш го, пъхнеш си го в пазвата да го постоплиш, да го поизсушиш. А насреща два портрета съм си окачил, и двамата ги обичам, само дето не знам кой ме гледа по-тъжно — Лермонтов като хусар или другарят Пелше7… Лермонтов — нали още съвсем млад, нищо не разбира — ми дума: „Иди в град Череповец, Вова, там ще ти дадат безплатни обуща.“ А аз му викам: „Защо ми са обуща? Череповец — ехее! — знаеш ли колко е далече! Ще получа обуща там, а после къде да ходя с тях? Не, не, добре съм си без обуща…“. Капят капките, а другарят Пелше тихичко ми реди: „Да не би ние да сме виновни за твоята мъка, Вова?“ — а аз му казвам: „Не, никой не е виновен за моята мъка.“ И тогаз пък зад стената току изпсува телето и иска нещо, моли ме, а аз не съм го хранил сто години и откъде се взе пък това теле? Ни кравица съм имал някога, ни нищо. Река да попитам Сергунчик, внучето — и него го отвял вятърът. И всички все ги отвява нанякъде… От вечерта съм турил една гаванка елдена каша под стълбите — за таралежчетата. Здрач пада. Току затропа гаванката — а, дошли са значи тарльовците, обискират… Листата се въртят във въздуха, повъртят се, па кацнат на пейката. И цветенцата всичките съм ги пресадил за през зимата… Пък вятърът все гони облаците, гони ги: на север — на североизток, на север — на североизток. Не знам да се връща някой. И отгоре все по-често: кап-кап-кап, и вятърът все по-силно духа: дърветата току заскърцат и заопадат, стоварват се и почиват — без съд и следствие. И птичките вземат, та хвъркнат като отрязани глави… КОЛЯ Ех, красота… Ами на село при вас как е — април пак ли е трийсет дни, или ви добавиха три?… ВОВА Бе не са още… КОЛЯ А трябва… Трябва да прибавят някой… У нас трябва да е по-голям, отколкото при ония… Те свирят на китара с пет струни, а ние си имаме наша, седемструнна… Байкал, Останкинската кула, Каспийското езеро… Щото сега виж колко обидно излиза и техният април е трийсет дни, и нашият трийсет. А пък да се равняваме по Европа, според мен — значи безнадеждно да изоставаме от нея… Ние естествено не искаме едностранни предимства за нас, но и никога няма да допуснем… ПРОХОРОВ Легги веднага на пода! Всички! Мутри долу! Който върти очи насам-натам — гръмвам го с всички дула на Лепаж! Стас, стига с твоите „рот фронтове“! ГУРЕВИЧ Готово. Сега май вече победихме. ДЛЬОХА ПРОХОРОВ Всички в леглата. Забележете, психопати, визитациите стават все по-кратки. Значи скоро съвсем ще спрат. Ставайте, ставайте — и в леглата… Добре, добре… Ами какво правехте тук вие? — докато високосните хора на планетата ни постигнаха невъзможното, — какво правихте през това време вие, летаргични създания? ВОВА Стасик ни разказваше за цветенцата си… Сам си ги отглежда… ПРОХОРОВ Много важно! Цветята са вътре в нас. Съгласен ли си с мен, Гуревич — защо ни са цветята, които са отвън? ГУРЕВИЧ После, после, Прохоров, първо бързо трябва да се заредя… И без това цветята отвътре ни са много: цистити в бъбреците, цирози в черния дроб, нашир и надлъж инфлуенци и ревматизми, миокарди в сърцето, абстиненции от главата до петите… Протуберанси в очите… ПРОХОРОВ Налей си шейсет и пет грама, Гуревич, и бързо ги обръщай. После ще си говорим за цветенцата. Альоха! АЛЬОХА Тук… ПРОХОРОВ Незабавно чаша студена вода. В куфара на Хохуля има лимони, вади ги… АЛЬОХА Всичките ли?! ПРОХОРОВ Всичките, мамка ти… АЛЬОХА Да проверим гори ли, а? ГУРЕВИЧ Може… ПРОХОРОВ И тъй. Край на беззвездните часове на човечеството! Кажи ми, Гуревич, от какъв мрамор ще е най-добре да те изчукаме? ГУРЕВИЧ Тоест как така да ме изчукате? ПРОХОРОВ Не-не, не исках да кажа така. ГУРЕВИЧ По-полека, по-полека, отговорнико, ще смутиш слабите духом… Помисли за Алкивиад, той също въжделее. Нали си вече мъничко порфироносен. А я погледни Альоха… ПРОХОРОВ Альоха!… АЛЬОХА Тук съм. На мене ми е все едно, да, все едно, че съм говно, че спирт си поркам всеки ден и то нераз-реден. И с кеф, че съм дегенерат, си пия пак денатурат, и кеф ми е, че ототдавда не бачкам във завода славно… Ей богу, честно, честно, честно — ще си взема рижава жена. Пум-пум-пум-пум. Ама много честно… ГУРЕВИЧ Стоп, Альоха! Не ни е до песнопения. Около нас жадуват малките народи. А ние, свръхдържавите, междувременно дегустираме нещо, което, да ви кажа, прави душите ни автономия, но може и да обрече на нещо същите тези души… Да приопщим ли тия марди? ПРОХОРОВ Ессстествено! Ал-льоха! АЛЬОХА Тук. ГУРЕВИЧ Глупак. Ти знаеш ли какво е това марда? АЛЬОХА Има си хас. Серьожа Клайнмихел — комсомолецът Пашка Ерьомин пред очите му е откъснал почти всичко на майка му. И сега той все драще и пише, драще и пише… Да го викна ли? ГУРЕВИЧ Викни го, викни го… ПРОХОРОВ Клайнмихел! На арената. ГУРЕВИЧ СЕРЬОЖА ГУРЕВИЧ Не бързай. Пий. СЕРЬОЖА Знам аз какво е еврейски шпионин. Първи признак — казва се Паша. Втори — Ерьомин. Други доказателства не трябват. Тоя не ми дава да си рисувам нощем стихове и планове на цялото бъдеще… ГУРЕВИЧ Какво държиш, Будьони? СЕРЬОЖА Нещото, което крия от предателя Павлик. Всичко, което ще построя, когато ме пуснат. А пък ако построя нещо — злодеят Павлик ще го запали веднага. Сега ще ви почета, ама няма да пускате Пашка Ерьомин с кибрита… ПРОХОРОВ Дай аз да го, прочета, тъпако. Понеже имам баритон, а ти си нямаш баритон… Така, така… „Проект за бъдещи съоръжения: Дом на обичта към Майката, Дом, където не скитат до среднощ, а живеят със семейството си, Детски свят на река Спортна. Където мъничките шпиони се давят, а големите изплуват в дават големи лъжливи показания“. ГУРЕВИЧ Стига с тая досада!…, Да не му се дава повече. ПРОХОРОВ Сега-сега… ГУРЕВИЧ Ммммдаа… Все пак лошо са те възпитавали, Клайнмихел… Комсомолецът Ерьомин може и да е имал право да разфасова майка ти… СЕРЬОЖА Не, изобщо не беше прав. Когато си беше цяла, си беше много по-красива… Все гледате да се присмеете, ама на какво се смеете… Имам още един проект, та в Русия да се смеят по-малко: тръбопровод от Франкфурт на Майн през Уренгой, Помари, Ужгород — към Смоленск н Новополоцк. Тръбопровод за доставка на сълзотворен газ в Русия. На взаимо-изгодна основа… ГУРЕВИЧ Браво, Клайнмихел!… Отговорникът, капни му още малко. СЕРЬОЖА ГУРЕВИЧ Прекрасно, Серж, утеши се с мисълта, че няма да дадем на непримиримия ти враг, комсомолеца, нито капка. За жалост той принадлежи към ония, които формират числения състав на нацията. Идиот с тежко изразено лекомислие, целият натъпкан с празнини. У него няма ни здрач, ни утрини, няма дори пълноценна копелдащина. Според мен по-добре пълна амнистия за политическите затворници… Тоест да гръмнем контраадмирала и да го развържем, а? ПРОХОРОВ Ама разбира се. Още повече, че отдавна е буден, този ядрен заложник на Пентагона. МИХАЛИЧ ПРОХОРОВ Ама той бил много наш човек бе! Обаче първо коленичиш и казваш последната си дума. Не бе, просто се извини на оскърбената велика нация — и то така, че да те чуят бившите ти приятелчета от Североатлантическия пакт. МИХАЛИЧ Москва е чуден град, да го… отзад: излезеш на разходка, навред вино и водка. Пия вино, пия газ, пет пари не давам аз. Рано пиле рано пее. Болен да пости, трезвен от гости Богу не е драго. Пия чашка, пия две, с три се чувствам най-добре. Болен зле, пиян по-зле, трезвен най-зле. Не си ли допиваш — здравето разбиваш. Щом погледна сутрин пиво, чак на танци ме избива… ПРОХОРОВ МИХАЛИЧ Хайде днеска за култура да му пийнем политура. Кой не пие вино, да оди на кино. Нещо взе да застудява — да ударим, да ни става. И за руси и татари час за пиене удари… ГУРЕВИЧ Удари, друже мой… Според Конституцията, адмирале, всеки гражданин на СССР има право да се блещи, обаче да не му изхвръкнат очите… Вова!!! Деца мои, арменският коняк е сервиран, почвайте молитвата ПРОХОРОВ Нали чу… естонец бил… боляла го главата… не стига ли?… Колкото до Вова — него просто така… подозират го в уникалност. ГУРЕВИЧ Не се коси, Вова, още утре ще си с мен на свобода. Имаш ли си мечта? ВОВА Да, да, имам си. Искам да си развъдя в езерцето една рибка — гамбузия се казва. И значи тази рибка гамбузия изяжда в езерцата си всички личинки на комарите н заедно с тях и всички ламблии. Понеже ако човек нагълта с водата дори една ламблия, тя от само себе си ражда втора ламблия, а третата ламблия, която се ражда като се съешат първите две ламблии… ГУРЕВИЧ И колко от тия ламблии гълта на един път твоята гамбузия? ВОВА Може да изкльопа наведнъж седемдесет е пет парчета. ГУРЕВИЧ Няма ли да й приседне? ВОВА Няма. ГУРЕВИЧ Отлично. Точно толкова му сипете в грамове. Обаче го разредете. А Боренка Суратя нощес ще си плати за това, че ти направи „модус вивенди“ на носа… ВОВА А най-хубавото на гамбузията й е, че не оставя във въздуха ни един комар. Нищо не ви хапе, тръгвайте смело към гората, мили малки радиослушатели. И си играйте, докато не ви извика Едик… ПРОХОРОВ Кой е тоя Едик? ВОВА Никой не знае. Но щом изпчува Хеспер8, всички: трябва да се прибират, понеже Едик дава знак, време е да се прибирате. И няма как… Сергунчик-внучето, не го послуша, и ето ви резултата: ветровете го отвяха в незнайни страни… по поръчка на Комитета за телевизия и радио… ГУРЕВИЧ Странна страна е. Русия, все пак! Огкъде-накъде Едик? На какво основание Едик?… КОЛЯ Естествено. Отдавна съм вникнал в тази дхарма. ГУРЕВИЧ Браво бе! Налейте на поета мискетелайнвайн! КОЛЯ ПРОХОРОВ Откъде, откъде! А откъде ни се взеха в стаята любопитните младоци със слабоумните си въпроси? Взел се — значи взел се. При това нищо не е изгубено освен честта. Ако има още въпроси, обръщайте се към Витя. ГУРЕВИЧ Да, да. Ако на някого нещо не му е ясно, да се обръща към незабравимия ни гросмайстор. Каква чест — да те нарекат незабравим приживе! Ви-тя! Корчной! Какво ново-вехто, какво шизофренововехто? ГУРЕВИЧ Най-лесно се проверява дали човек спи. Ако иска да се присъедини към компанията, значи е буден. Ако не иска — ще рече, спи и не ще се събуди вовеки… ВИТЯ Буден съм. И докато мискетелайнвайнът в този свят не свърши, никога няма да заспя. ПРОХОРОВ ВИТЯ ГУРЕВИЧ Ти, Витя, имаш прекалено високо мнение за себе си. През цялата текуща драма — преди да се включиш — изобщо никой не спомена за смърт, макар всички да пиха. Щастието на човека е в него самия, в удовлетворяването на естествените човешки потребности. Пиер Безухов. Пък ако ще се мре — да се мре. Смъртта е само един неприятен миг и не си струва да го вземаме на сериозно. Аугусто Сандино. ПРОХОРОВ Доживяхме! Усладата и страшилището на Вселената — Витя — поема към клозета… Стасик! Стига с тия „рот фронтове“. Ела тук… ГУРЕВИЧ Да, да. Никакви „рот фронтове“ и нопасарани вече не ни минават. Над цяла Испания небето е безоблачно. Франсиско Франко. Свали ръка по този повод и ела. СТАСИК Имаме, имаме за какво да си поговорим: масирания натиск върху Исламабад, подводниците в украинските степи! И за капак-сексманиякът чичо Вася в храстите копър. И марионетката Чон Ту Хуан, той все мечтае да заличи Съветска Русия от лицето на земята. Но може ли да се изличи онова, което има толкова много земя — и никакво, ама никакво лице. Да, до това води тесноочието посочените чонтухуановци… ГУРЕВИЧ Веднага му налейте! И то пропорционално на току-що издрънканото. Боже мой, Витя!… ВИТЯ Заповядайте, това е шахматна фигура, измих я на чешмата… ПРОХОРОВ Шаха ще го оправим после… Ами шашките къде са? ПРОХОРОВ Тишина!… Всички по местата! Завий се презглава! НАТАЛИ |
|
|