"Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))" - читать интересную книгу автора (Ерофеев Венедикт)Пето действиеПРОХОРОВ Раз-звиделява се!… Ал-льоха!! АЛЬОХА Тук съм. ПРОХОРОВ Изкарай нещо на китарата, Дисиденте! Изкарай нещо на сърцата на осенените ни каторжници. АЛЬОХА Пум-пум-пум-пум! Пум-пум-пум-пум! Пум-пум-пум-пум! Ще си туря бяла рокля, че и новия жакет — хич от никой ми не пука, татко ми нали е кмет. ВОВА Председателят ни даже „Не плачете, значи, каже — не плачете, не тъжете, ами блока наторете.“ МИХАЛИЧ Пък децата във школото хъркат, мъркат, водка къркат. Мамка ви, не си играйте, а мома ми дайте! КОЛЯ На дваесе стана- и е голям глупак! На триесе стана — и е гол ям глупак! Четиресе стана — и е голям глупак! Стана на… АЛЬОХА Коленка командва рота- браво, мой човек. Вовата пикай в компота — браво, мой човек! ГРОХОРОВ Шпионина от Минесота — и той е мой човек! Тоз агент, агент ужасен, след поредния бокал на гърдите й прекрасни безметежно си заспал. Хо-хо! АЛЬОХА Леле мале, ще те чукна! Няма страшно, Бобик пукна! Как я караш пак самичка Манечка? ВИТЯ карам, карам, па докарам. Все докарва си но нещо Манечка. Просто вече, не ми стиска, просто много ми се иска да замина догодина в Пиза или в Аржентина! Хопа!! ГУРЕВИЧ ПРОХОРОВ Да, ето до какво води лечението с електрошок! Ето ви едно блестящо потвърждение за несъстоятелността на медицината ни! ГУРЕВИЧ Нищо. Ннщо неочаквано. Трябва винаги да се осланяме на съдбата и твърдо да вярваме, че най-лошото тепърва ни чака. ПРОХОРОВ РьонеДекарт. И никой да не скърби! Днес празнуваме Валпургиевата нощ на силата, красотата и грацията! Ха-ха! Всички на дансинга! Дами канят! Альоха! АЛЬОХА Пум-пум-пум-пум! Пум-пум-пум-пум! Пък аз обичам всички, пък аз обичам всичко: и романчетата шпионски, и мъглите албионски, и хавайските китари, и луксозните цигари, и сионските глупаци, и сиамските близнаци… Уй-йу-йу-ууууй! И недей поглеежда ти, и недей пощиппва ти, и недей окпииипва ти момиинскитее бедра… ВИТЯ Защо, защо, о, Боже мой? Защо, защо, о, Боже мой? Защо, защо, о, Боже мой? Защо, защо, о, Боже мой? ГУРЕВИЧ Величието и падението на династиите, Разпятието и Възкресението, Вартоломеевите нощи и волочаевските дни9 — всичко в крайна сметка е само за да може комсомолският секретар Ерьомин да си подскача на спокойствие… Не, не, тук има нещо гнило… Ела да ти налея още мъничко, Серьожа… ГУРЕВИЧ А Вова? Къде е Вова? Какво става с Вова? Я виж какво му е, Прохоров? ПРОХОРОВ Диша! Вовочка диша! ГУРЕВИЧ Това е то!… Там ПРОХОРОВ А те-словесни диарии, естествено… Прав си! Тяхното е скапан животец, нашето — житие! Виж ние как пеем! А те си пускат Ротару и разни Кобзоновци… Хо-хо! Тъй де! И изобщо — крайно време е да пристъпим към рушене из основи на всичко най-основно!… КОЛЯ Коля няма водчица, Няма си вермутче… ПРОХОРОВ Само бира, само сода! Само сода, само бира! Никой тук не е пиян! Я налейте, въртоглавци, още щом ви се намира, в тържествуващий стакан! Бум-бум! ГУРЕВИЧ Момент, момент. Клайнмихел, ела тук. Трябва да те зарадвам: майка ти не е умряла! Жива е. Пашка не я е убивал! СЕРЬОЖА Ура! Мама е жива! ПАШКА Ура! Не съм я убивал! ГУРЕВИЧ Ех, Пашка, пъргав си, като те гледам, но тук овации за тебе няма. Ще ти разбият мутрата — сериозно — „цивилно и неофициално“. ПРОХОРОВ Рене Декарт?… Така че, мили момко, я си… вземи да се разкараш! ГУРЕВИЧ Не-не, ти само ги погледни, отговорнико! Нищо значи не е било напусто, нито революциите, нито религиозните разпри… ПРОХОРОВ Вече смених имената на улиците, удуших естрадните вокалисти. Време е вече… ГУРЕВИЧ Да, да. Време е вече за смяна на етикетите. Що за безвкусица? „Юбилейна“, „Руска“, „Столична“… Червата ми се обръщат, като ги чета. Водката трябва да е като сълза — и всичките й разновидности трябва да сълзят. Да речем например: „Моминска жарка“ — пет рубли и двайсет копейки, „Мъжка изцедена“ — седем рубли. „Безпризорна помътена“ — четири и седемдесет. „Престъпна ненатурална“ — четири и двайсет. „Вдовишка жалейна“ — и тя да не е скъпа: четири и четирийсет. „Сирашка горчива“ — шест рубли. И така нататък. Само че преди да рушим Русия пред очите на изуменото човечество, първо трябва да я просветим… ПРОХОРОВ Точно така. Толкова сме запуснали всички отрасли на знанието — страх да те хване! Аз например знаеш ли колко хора съм питал: колко ръба има една водна чаша водка? Нали всяка съветска чаша има един и същ брой ръбове. И представи си — никой не знае. От сто четиридесет и пет анкетирани само един отговори правилно, и то случайно. Мисля си, дали, докато не е станало късно, да наченем в Русия епохата на Просвещението?… ГУРЕВИЧ Че ние я наченахме вече. Засега — в рамките на трета стая. Пък после току-виж… Какви хора имаше тук преди нас, а? Вял демонизъм, унила идиотщина. Непукизъм, базиран на прозявки. И у никого никакво благородство, никакво сиятелство никакво превъзходителство. А височество, да не говорим за величество — къде ти! Докато бях на свобода и гледах нашите руси, отвреме навреме така се подувах от скръб, че не можех да се натъпча в автобуса… ПРОХОРОВ ГУРЕВИЧ Нищо, не бой се. Ще се доносим, ще се разочароваме, ще се доправим. Пък ако у някои остане полупотъпканост и недоразвитост-и с тях ще се справим лесно… ПРОХОРОВ Альоха?! АЛЬОХА Тук сме всички. ПРОХОРОВ Браво, че сте всички. ГУРЕВИЧ Именно, именно. Оттатък, в прогнилия Запад, пак само това правят всички — стоят на опашки за една безплатна гола чорбица. Ватикано ли им я сипва, друг ли някой — не знам, обаче те не престават да гледат към Русия и да мислят… Не ги знам какво мислят — но, кавото и да е, ние винаги трябва да сме нащрек и да се готвим за подвиг! Вие, прочее, готвите ли се за подвиг? ВИТЯ И още как! ГУРЕВИЧ Добре, поздравявам ви. АЛЬОХА Ура! П РОХОРОВ Защо викаш „ура“ бе, глупако? АЛЬОХА Ами защото са разединени. И ще ги смачкаме като гниди. ПРОХОРОВ Как мислиш, Гуревич — ще ги смачкаме ли? ГУРЕВИЧ Защо да бързаме да ги мачкаме? Хайде сега — да ги мачкаме! Че ние сме най-миротворният народ. Обаче ако продължат да се съмняват, в най-близко бъдеще наистина ще си изпатят поради недоверието си в нашата миролюбивост. А бе тия изедници наистина само себе си гледат. Моцартовата приспивна вземете: „Мой малък принце, заспи…“ „Някой въздиша отвън, време е вече за сън. Бързо затваряй очи…“ И така нататък. Значи хич не ги интересува чуждата беда тия фрицове, никакво съчувствие нямат към чуждата въздишка. „Мой малък принце, заспи“… Не, ние сме други. Чуждата беда е и наша беда. Нас ни интересува всяка въздишка, нямаме време да спим ние. Ние бдим! И сме постигнали в тия неща такава бдителност и пълномощност, че можем да ликвидираме чиято си щем въздишка — не само въздишка, тежка въздишка отвън, — но и вдишка, и издишка въобще. Хайде де — ще затваряме очи! ПРОХОРОВ Тъй го разбирам аз — да ги смачкаме все пак. Обаче на, не зная от кого да почнем. Май от фрицовете все пак… ГУРЕВИЧ Моля ти се, Прохоров! Какви ти фрицове? Най ни е лесно да секнем дъха на фрицовете — стига пръст да мръднем. То фрицовете вече на практика и не дишат! ВИТЯ Аз бих наказал холандците, понеже са летящи… МИХДЛИЧ То тогава и евреите — нали са скитници… ПРОХОРОВ Шшшт!… Гуревич, предлагам да лишим Адмирала от следващата питейна порция. И същевременно да го разжалваме на юнга. Заради вулгарност… ГУРЕВИЧ Май ще е най-добре. АЛЬОХА Пък мене лично ме интересуват Британските острови… ГУРЕВИЧ Е, с Британия няма да се церемоним. Още Херодот не е вярвал, че съществува. Защо да се пишем по-добри или по-лоши от Херодот? Трябва всички достоверно да се убедят, че тя наистина не съществува — и да направим за тази цел едно съвсем незначително усилие… ПРОХОРОВ А пък янките да се поразтреперят. Да прекарат тежки, безсънни нощи, стига сме се лигавили с тях… КОЛЯ Обаче… ако ми заповядат да душа скандинавците защо да ги душа? Те са едни такива русоруси и невинноневипни… ГУРЕВИЧ Не си прав, Коля. Трябва да ги разкатаем първо, защото смятат зловонните си викинги и конунги за предци на нашите велики князе. И второ — заради Куислинг10 и изобщо защото са мореплаватели… ПРОХОРОВ МИХАЛИЧ До нови срещи, скъпи другари моряци! Предайте фуражката ми на Настенка. Край. ГУРЕВИЧ Какво му става? Майтапи ли се, или?… ПРОХОРОВ Просто на юнгата малко му прилоша от нашите щормове. Няма нищо… С италианците например ще се справим и без него. Най-празноглавото племе, което господ е създал някога. Дай им само непрекъснато да се прегръщат — нищо друго не щат. Ония двамата например — Сако и Ванцети. Бе за прегръщане — да си се прегръщат. Сако е прекрасен и тялом, и духом. Ванцети хич няма душа — обаче какви форми! Че отпред, че отзад! Зарежи ги формите, ама защо ще хвърлят като някоя съчка в чамовия огън партийния ни другар Джордано Бруно? Аз да бях италианец-щях ли да имам кураж да погледна после русите в очите, а?!… АЛЬОХА Ех, довърши ме ти мене с тия… форми на прекрасната Ванцети! Дайте насам една полякиня бе… ПРОХОРОВ Няма вече полякини! ВИТЯ Ами тях защо? Заради Тарас Булба ли?… ГУРЕВИЧ Да ти плюя на Булбата!… Защото са ни изпреварили в географската си близост до Европа и… ПРОХОРОВ И в историческата си омраза към чифутите… АЛЬОХА ГУРЕВИЧ Срамота! Такива шегички заслужават юмрук… ВСИЧКИ Всички ГУРЕВИЧ ВСИЧКИ ГУРЕВИЧ Видяхте ли! Прекалено много престъпления имат те — и десните ребра на Багратион, и корема на Александър Пушкин, и лявото око на Кутузов, и… КОЛЯ ПРОХОРОВ Отде накъде турците? Какви турци?! Нашият български другар Антонов отдавна изпозастреля с карабината си всички турци на площад „Свети Петър“ в Рим. И лично аз съм виждал една чудесна картина — Кутузов на кон влиза не знам къде си и си има две очи… ГУРЕВИЧ Там е работата я. Руският човек не може да е едноок. Виж, онези — те могат да си позволят подобно удоволствие, всичките му адмирали Нелсън-Рокфелеровци. А ние не, ние не можем. Тревожната обстановка във Вселената ни задължава да си отваряме на четири и двете очи. Да. КОЛЯ Но… Лисабон… нашият толкова красив Лисабон!… ПРОХОРОВ Какъв е тоя Лисабон? Изобщо какво е това Лисабон? Полейте го с вода от всички страни и не пускайте никого! Така де. Или-запалете го от всички страни и пак не пускайте никого!… ГУРЕВИЧ Яд ме е дори да чувам тази дума — „Лисабон“. Когато мн кажат „Лисабон“, ми се пука жлъчката. Редно ли е да ми се пука жлъчката? Не е редно. Значи и Лисабон да пукне тогава! Трябва ли ти на тебе Лисабон. Коля? КОЛЯ Тцъ. ГУРЕВИЧ А на теб, Витя? ВИТЯ Хич. ГУРЕВИЧ Видяхте ли — в този свят има неща, които не трябват на никого-но цъфтят, благоухаят, има ги. А на човечеството не му стига дори насъщното. С две думи — Лисабон ще го няма… Мога ли обаче да разчитам на стратегическите си съюзници? ВСИЧКИ ГУРЕВИЧ Браво, на място казано. СЕРЬОЖА Добър ден или пък вечер, вече ми е все едно, чистосърдечни си привети ти пращам с мъничко писмо. Как си, покойна ми мамо, поздравява те син ти Федя. ГУРЕВИЧ СТАСИК ГУРЕВИЧ АЛЬОХА Пум-пум-пум-пум, пум-пум, пум-пум. Ей го, краят идва днес, ще ни сгащи — ей го, ей го! Будим се — и няма свят, няма рубли, няма чест, нищо свято няма днес, Сирия посреща Рейгън. ХОР Нищо няма на света! Вологда посреща Рейгън. ГУРЕВИЧ Млък! Идиоти оляни! Нищо не сте разбрали значи от вдъхновените ми прозрения! Всичко объркахте… ПРОХОРОВ Идеално разбрахме всичко, Гуревич. Само че ти си забравил, че има ООН и Перес де Куеляр… ГУРЕВИЧ Добре де. Нали все едно никой от нас няма да спасява този чумав свят! И вие, всичките, докато пирувате, недейте забравя за чумата. Пирът е хубаво нещо, но има и по-важни неща. КОЛЯ Вова! Чичо Вова! Къде отиваш!… Не си отивай. Знаеш ли колко е хубаво сега в гората! И мирише едно миризливо!… ПРОХОРОВ Е наистина, защо не го пускат човека на село?… Нали ги молеше, всеки ден ги молеше — и всеки път му отказваха. Така си умря човекът от мъка по горските масиви… ГУРЕВИЧ За бог да прости… ПРОХОРОВ ГУРЕВИЧ Ше ви поведа по пътя на мечтите и гърма! Крилете ни ще се разпрострат надлъж и нашир над земята! Не се ли1шавайте от предутринните си чувства! Всички на палубата! По още една чаша! За слънчевото сплитане на обстоятелствата!… АЛЬОХА СТАСИК ПРОХОРОВ Альоха! АЛЬОХА Да… тук съм… сбогом, мамо…, дъщеря ти Любка…, ляга… в черната земя. ПРОХОРОВ Какво става… Слушай, Гуревич, почвам да не виждам… На тебе има ли ти нещо?… ГУРЕВИЧ За виждане — виждам. Просто притъмня. И дишам все по-тежко… Разбираш ли: веднага усетих, че се наливаме с нещо нередно… ПРОХОРОВ И аз почти веднага усетих… Ами ти, като си усетил веднага, защо не каза? ГУРЕВИЧ Просто си помислих… ПРОХОРОВ Какво си помисли?… А когато половината стая се натръшка, още ли си мислеше?… ГУРЕВИЧ Да, имах умисъл: да сближа разединените, да умиротворя злобствуващите, да ги приобщя към поне мъничко радост… да донеса утрото в здрача на тия души, затворени тук зад решетките до края на дните си… Друга умисъл нямах… ПРОХОРОВ Лъжеш, влечуго подло… Лъжеш… Знам какво си намислил… Всички — на оня свят, всички — до крак… Още от началото те разбрах. Ренедекарт… Мррръсник… ГУРЕВИЧ Бъди по-достоен, секретарю… Има ли смисъл да говорим сега?… късно е. Още след смъртта на Вова разбрах, че е късно. Оставаше ни само да продължим. ПРОХОРОВ Кажи ми само — прехвърлихме ли вече… смъртоносната доза? ГУРЕВИЧ Мисля, че да. И то отдавна. ПРОХОРОВ Значи така… Ами тогава… Има още мъничко на дъното… Виж какво — прости ми, че се ядосах и те нагрубих… Изобщо не си виновен… Налей каквото е останало, Гуревич — поравно. Готов ли си? ГУРЕВИЧ Готов съм. Но тук е противоестествено да се умира. В скалисти зъбери — с удоволствие. Сред златните нивя — веднага… Но тук!… Освен това първо имам една важна работа… едно уговорено посещение… ГУРЕВИЧ Ти ме покани на вечеря, Боренка, ще дойда на закуска… О, Натали! О, жена чудотворна… Аз седя тук, а те… Не ме измъчвай, Господи… а те… ДОКТОРЪТ ДЕЖУРНИТЕ СЕСТРИ БОРЕЙКА Наташа, къде ти са ключовете?! НАТАЛИ ЕДНА ОТ СЕСТРИТЕ Ами Коля, Коля защо го носите? Той май диша по-малко… ДОКТОРЪТ Нищо му. И него в моргата! Аутопсията ще покаже дали имаме случай на клинична смърт, или на клинично слабоумие!… — БОРЕНКА ДОКТОРЪТ Наблюдавайте го. Аз съм на телефона. Цял ден има да въртя. БОРЕНКА Как си, гнидо… За крематориума плачеш, а?… Мръсно кирливо племе! ГУРЕВИЧ НАТАЛИ БОРЕНКА НАТАЛИ Борка! Спри! Спри! Ще се побъркам! Спри! БОРКА Влечуго скапано! Жжживотно мръсно! |
|
|