"Ловът на „Червения октомври“" - читать интересную книгу автора (Кланси Том)

Главна квартира на ЦРУ

Беше четири и четирийсет и пет сутринта и Райън се бе отпуснал удобно върху задната седалка на шевролета на ЦРУ, взел го от „Мариът“, за да го закара в Ленгли. От колко време вече беше тук? Двадесет часа? Или почти толкова, но достатъчно, за да успее да се срещне с шефа си, да види Скип, да купи подаръци за Сали и да се отбие в къщата, която му се стори в добро състояние. Той я бе дал под наем на преподавател във Военноморската академия. Би могъл да вземе пет пъти повече, ако я бе дал на друг, но не искаше в къщата му да се разпорежда някоя необуздана компания. Офицерът беше канзасец и приемлив наемател.

Едва пет часа и половина сън през последните… тридесет? Горе-долу толкова. Той беше прекалено изморен, за да погледне часовника си. Не беше честно. „Безсънието е смърт за мисълта“, но нямаше почти никакъв смисъл да го казва на себе си, а на адмирала още по-малко.

Влезе в кабинета на Гриър пет минути по-късно.

— Съжалявам, че трябваше да те събудя, Джак.

— О, няма нищо, сър — върна лъжата Райън. — Какво има?

— Ела тук и си сипи кафе. Денят ще бъде дълъг.

Райън пусна палтото си върху канапето и отиде да си налее чаша от морската запарка. Отказа се от захар. По-добре беше да го пие чисто и да поеме кофеина изцяло.

— Има ли къде да се обръсна, сър?

— Тоалетната е зад вратата в ъгъла. — Гриър му подаде жълт лист хартия, който откъсна от телексната машина. — Погледни това.

Райън погледна часовника си.

— Бързо работят момчета в АНС, а и нашите дежурни са много бързи, когато трябва да събудят някого. — Той изпи чашата си до дъно и отиде да я напълно отново. — Какво показва анализът на обмена на сигнали?

— Ето — подаде му Гриър втори лист от телекса.

Райън го прегледа бегло.

— Това са много кораби. Трябва да са всичките, които те имат извън базите. Но обменът с тези в пристанищата е малък.

— Брегова ивица — отбеляза Гриър. — Тези в пристанищата могат да телефонират във флотските щабове. Между другото, това наистина са всичките им кораби, които имат в западното полукълбо. Всички до един. Да ти идва нещо на ум?

— Да помислим. Имаме повишена активност в Баренцово море. Прилича на средноголямо противолодъчно учение. Може би го разширяват. Но не обяснява повишената активност в Балтийско и Средиземно море. Да са започнали някаква военна игра?

— Не. „Червена буря“ завърши едва преди месец.

Райън поклати глава.

— Н-да. Обикновено им трябват няколко месеца, докато преценят толкова много информация, а и кой ли ще иска да си играе по това време на годината? Очаква се кучешки студ. Те разигравали ли са някога генерално учение през декември?

— Не, но повечето потвърждения са от подводници, синко, а на подводниците не им пука от времето.

— Е, при някои други условия това може да изглежда зловещо. Никаква идея какво означава сигналът, а?

— Не. Те използват компютърни шифри като нас. Дори да ги разчетат, ония призраци в АНС няма да ми кажат. — Агенцията за национална сигурност теоретически се водеше под титулярното ръководство на директора на ЦРУ. На практика то само си беше господар. — Ето за какво служи анализът на обмена, Джак. Опитваш се да отгатнеш намерения по това, кой с кого говори.

— Да, сър, но когато всеки говори с всеки…

— Така е.

— Още нещо в бойна тревога? Армията им? Силите на ПВО? — Райън имаше предвид мрежата за въздушна защита.

— Тц. Единствено флотът. Подводници, кораби и военноморска авиация.

Райън се протегна.

— Това говори за учение, сър. Все пак ще ни трябва още малко информация за това, което правят. Говорили ли сте с адмирал Дейвънпорт?

— Това е следващата стъпка. Не ми остана време. Успях само да се обръсна и да включа кафето, преди да дойдеш. — Гриър седна и превключи телефонната слушалка към говорителя на бюрото си, преди да набере номера.

— Вицеадмирал Дейвънпорт — дочу се лаконичен глас.

— Добро утро, Чарли. Обажда се Джеймс. Получи ли 976 на АНС?

— Разбира се, но не то ме събуди. Преди няколко часа SOSUS мрежата ни направо обезумя.

— Ами? — Гриър погледна телефона и след това Райън.

— Да, почти всяка от подводниците им в открито море натисна педала до дупка и всички по едно и също време.

— Какво точно правят, Чарли? — пришпори го Гриър.

— Опитваме се да разберем. Изглежда, че куп подводници се отправят към Северния Атлантик. Бойните им единици в Норвежко море препускат на югозапад. Три от тези в западното Средиземноморие тръгнаха в същата посока, но все още не сме получили ясна картина. Ще са ни необходими още няколко часа.

— С какво разполагат около бреговете ни, сър? — попита Райън.

— Събуди ли се, Райън? Добре. Две стари „Ноември“. Едното се върти като гарван и се занимава с електронно разузнаване на известно разстояние от носа. Другото клечи около Кингс Бей и дяволски ни досажда.

Райън се засмя вътрешно. Американски или съюзнически кораб беше „тя“, руснаците използваха мъжко местоимение за кораб, а разузнаването обикновено говореше за руски кораб като „то“.

— Една подводница „Янки“ — продължи Дейвънпорт — се намира на хиляда мили от Исландия и първоначалните сведения са, че се отправя на север. Вероятно е грешка. Реципрочен пеленг, грешка при преписването или нещо такова. Проверяваме. Трябва да е глупак, защото преди това се бе упътила на юг.

Райън вдигна очи.

— Какво става с другите им ракетни подводници?

— Делтите и тайфуните им са в Баренцово море и в Охотско море, както обикновено. Нямаме новини от тях. А, там имаме ударни подводници, разбира се, но Галъри не иска те да нарушават радиомълчанието и е прав. Така че всичко, което имаме до този момент, е докладът за блуждаещата „Янки“.

— Какво ще правим, Чарли? — попита Гриър.

— Галъри е обявил обща тревога на корабите си. Те са в готовност, ако решим да се прегрупираме. Съобщиха ми, че NORAD е в леко повишена бойна готовност — Дейвънпорт имаше предвид Командването на ПВО за Северна Америка. — Флотите на CINCLANT и CINCPAC10 са нащрек и обикалят, както можеше и да се очаква. Това е всичко за момента. Преди всичко трябва да разберем намеренията им.

— Добре, дръжте ме в течение.

— Роджър, ако чуем нещо, ще ти съобщя, а вярвам…

— Ще го направим — затвори телефона Гриър и се закани с пръст на Райън. — Не се опитвай да заспиш пред мен, Джак.

— С това нещо тук? — посочи с чашата Райън.

— Както виждам, не те безпокои.

— Сър, все още няма за какво да се безпокоим. Сега там е един след обяд. Вероятно някой адмирал, може би самият стар Сергей, е решил да потренира момчетата си. Сигурно изобщо не е доволен от „Червена буря“ и е решил да ги пораздруса, включително и нас. По дяволите, армията и военновъздушните им сили са спокойни и ако беше сигурно, че планират нещо гадно, другите ни служби щяха да знаят. Ще трябва да ги наблюдаваме, но засега не виждам нещо, заради което да се потим. — Райън за малко щеше да каже „да си губим съня“.

— На колко години беше при Пърл Харбър?

— Баща ми е бил на деветнайсет, сър. Оженил се след войната и аз бях първият малък Райън — усмихна се Джак, защото беше уверен, че Гриър го знае. — Доколкото си спомням, вие също не сте бил много по-стар.

— Бях втори матрос на стария „Тексас“. — Гриър никога не беше участвал в тази война. Малко след като започнала, той бил приет във Военноморската академия. Докато се дипломира и завърши обучението си в подводничарското училище, войната била почти приключила. Слязъл на японския бряг един ден след края й. — Но все пак разбираш какво искам да кажа.

— Точно така, сър, и затова, освен всичко, останало имаме и ЦРУ, РУМО11 и АНС. Ако руснаците могат да направят всички ни на глупаци, ще трябва да се молим на собствения си бог.

— Всички тези подводници, запътили се към Атлантика…

— Чувствам се по-добре при мисълта, че „Янки“ се е отправила на север. Те са разполагали с достатъчно време, за да скрият тази информация. Дейвънпорт вероятно не иска да повярва без потвърждение. Ако Иван има намерение да играе мръсно, тази „Янки“ щеше да хукне на юг. Ракетите на тези вехти подводници не летят надалеч. Такааа, остава ни да чакаме. За щастие, сър, правите свястно кафе.

— Какво ще кажеш за закуска?

— Може. Ако свършим с Афганистан, може би ще отлетя ут… нощес.

— Би могъл. Дано така се научиш да спиш в самолета.

Закуската им пристигна двайсет минути по-късно. Двамата мъже бяха свикнали да се хранят добре, а храната беше изненадващо вкусна. Обикновено храната в кафетериите на ЦРУ не се отличаваше от правителствената и Райън се питаше дали нощната смяна с намаления си състав успява да се справи със задълженията си. Или може би са изпратили да я купят. Двамата мъже бездействаха до седем без петнайсет, когато позвъня Дейвънпорт.

— Обстановката се изясни. Всички щурмоваци се отправят към пристанищата. Хванахме дирите на две „Янки“, три „Делта“ и една „Тайфун“. „Мемфис“ докладва, че нейната „Делта“ тръгнала за вкъщи с двайсет възела, след като е била на позиция в продължение на пет дни, и след това Галъри запита „Куйнфиш“. Същата работа — изглежда, всички се прибират в обора. Току-що получихме няколко фотоса от едно „голямо птиче“, прелитащо над фиорда, като никога безоблачен, и вече имаме група надводни кораби с ярка инфрачервена сигнатура, като че ли вдигат пара.

— Нещо за „Червения октомври“? — попита Райън.

— Нищо. Може би информацията ни е била лоша и тя не е отплувала. Няма да е за първи път.

— Не вярвате да са я загубили? — запита се Райън на глас.

Дейвънпорт вече бе помислил за този вариант.

— Това би обяснило активността на север, но защо е тази в Балтийско и Средиземно море?

— Преди две години бяхме пак така паникьосани с „Тълибий“ — изтъкна Райън. — И началник-щаба на морските операции така се подмокри, че обяви всеобща спасителна готовност в двата океана.

— Възможно е — съгласи се неохотно Дейвънпорт. След този провал в Норфолк се изляха реки от кръв. На американската подводница „Тълибий“, малка, единствена по типа си подводница, дълго се бе носила славата, че е с лош късмет. В онзи случай той бе настигнал и много други.

— Както и да е. Вече не изглежда така страшно, както преди два часа. Те нямаше да прибират щурмоваците си, ако имаха някакви планове срещу нас, нали? — попита Райън.

— Както виждам, Райън продължава да носи магическата ти кристална топка за гадаене, Джеймс.

— Затова му плащам, Чарли.

— Странно е все пак — отбеляза Райън. — Защо ще отзовават всичките си ракетни подводници? Правили ли са го преди? А тези в Пасифика?

— Още нямаме сведения за тях — отговори Дейвънпорт. — Поисках информация от CINCPAC, но още не съм я получил. По другия въпрос — не, никога не са отзовавали вкупом всичките си щурмоваци, но понякога разместват позициите им едновременно. Вероятно и сега е така. Казах, че се отправят към пристанищата, а не че влизат в тях. Ще разберем след няколко дни.

— Ами ако се страхуват, че са загубили някой? — налучка Райън.

— Де късмет? — присмя се Дейвънпорт. — Не са губили щурмовак от онзи „Голф“, който гепихме при Хаваите, когато ти беше още в университета, Райън. Рамиус е твърде добър капитан, за да позволи това да се случи.

Като капитан Смит на „Титаник“, помисли Райън.

— Благодаря за информацията, Чарли — постави слушалката Гриър. — Изглежда си прав, Джак. Все още няма за какво да се тревожим. Дай да се заемем със сведенията за Афганистан и като свършим, ще погледнем за всеки случай тези снимки на Чарли от Северния им флот.

Десет минути по-късно пристигна пратеник от централния архив с количка. Гриър беше човек, който обичаше сам да се запознае с необработените данни. Това беше удобно и за Райън. Той познаваше някои анализатори, чиито доклади се основаха на подбрана информация и по тази причина бяха изритани от мъжа пред него. Сведенията върху количката бяха от различни източници, но най-интересни за Райън бяха тези от тактическите радиоподслушватели, разположени по пакистанската граница и, както се досети, вътре в самия Афганистан. Естеството, и темпът на съветските операции не говореше за изтегляне, както се внушаваше от няколко скорошни статии в „Красная звезда“ и от някои разузнавателни източници вътре в Съветския съюз. Преглеждането на информацията им отне три часа.

— Мисля, че сър Базил отделя твърде много внимание на политическото разузнаване и твърде малко на сведенията от подслушвателните ни постове на място. Не за пръв път руснаците не дават възможност на полевите си командири да научат какво става в Москва, но като цяло не мога да получа ясна картина — заключи Райън.

Адмиралът го изгледа.

— Плащам ти за отговори, Райън.

— Сър, истината е, че Москва влезе там по грешка. Знаем го и от военни, и от политически разузнавателни доклади. Смисълът на сведенията е много ясен. От моя гледна точка те не знаят какво искат да направят. В случай като този бюрократичното мислене намира за най-лесно да не се прави нищо. И така, на полевите им командири е наредено да продължават да изпълняват задачата, докато висшите партийни шефове тъпчат на едно място в търсене на решение и пазят задниците си от прекалено ангажиране в тая каша.

— Добре, сега знаем, че не знаем.

— Да, сър. На мен също не ми харесва, но ако кажа друго, ще бъде лъжа.

Адмиралът изсумтя. Ленгли беше пълен с шпиони, които отговаряха, без дори да са чули въпроса. Райън беше все още нов в играта и когато не знаеше нещо, си признаваше. Гриър се запита дали това ще се промени с течение на времето. Надяваше се на обратното.

Бяха обядвали, когато от Националното разузнавателно управление пристигна пратеник с пакет. Той съдържаше снимки, направени същата сутрин при две последователни прелитания на спътник КН-11. Това щяха да бъдат последните такива снимки за известно време поради ограниченията, наложени от орбиталните характеристики и от лошото време над целия Колски полуостров. Първият комплект снимки на видима светлина беше направен един час след като Москва бе изпратила сигнал „светкавица“ и показваше корабите на котва или привързани на доковете. На инфрачервените кадри много от тях грееха ярко, което говореше, че котлите или газо-турбинните им двигатели работеха. Вторият комплект снимки беше правен при второто орбитално прелитане от много малък ъгъл.

Райън внимателно разгледа увеличените копия.

— Ау! „Киров“, „Москва“, „Киев“, три „Кара“, пет „Крест“, четири „Кривак“, осем „Удалов“ и пет „Современний“.

— Спасително учение, а? — Гриър погледна Райън навъсено. — Виж тук, в дъното. Всички бързи танкери, които имат, също излизат. Това е по-голямата част от ударната сила на Северния флот и щом ще им трябва гориво, сигурно няма да се прибират доста време.

— Дейвънпорт би могъл да бъде по-точен. Но все пак щурмоваците им се връщат. На тези снимки няма амфибийни кораби, само бойни. И само нови, с далечен обсег и голяма скорост.

— И с най-добрите оръжия.

— Аха — кимна Райън. — И всички изхвърчаха за няколко часа. Сър, ако това е било предварително планирано, щяхме да научим. Изглежда се е наложило едва днес. Интересно.

— Придобил си английския навик да омаловажаваш нещата, Джак. — Гриър се изправи и се протегна. — Искам да останеш още един ден.

— Слушам, сър. — Райън погледна часовника си. — Ще имате ли нещо против, ако телефонирам на жена си? Не ми се ще да чака самолет, на който ме няма.

— Разбира се. И след като свършиш с разговора, искам да отидеш и да се срещнеш с един човек от РУМО, който работеше за мен. Провери колко оперативни данни са получили за това внезапно излизане. Ако е учение, ще разберем съвсем скоро и ще успееш още утре да занесеш своята сърфинг-Барби вкъщи.

Беше Барби-скиорка, но Райън премълча.