"Иванку, убиецът на Асеня I" - читать интересную книгу автора (Друмев Васил)

ЯВЛЕНИЕ II

Прежните и Баба Кера.


Баба Кера (влиза и още от вратата се залава да разтребва и да си хортува). Я гледай, я гледай…

Тодорка (начева да отбирва цветя).

Баба Кера. Дето да погледнеш, се цветя…

Мария (малко стреснато подига глава). Ти ли си, бабо? Какво има?

Баба Кера (поема отдолу едно цвете, изправва се и охка). Няма нищо, пиленце.

Мария. Ами чича вижда ли?

Баба Кера. Виждах ами… Сла’а, боже! Защо ли ги разпилявате тъй?… (Свежда се настрана и земва цвете.)

Мария. Де беше той?

Баба Кера. Отиваше при татка ти, пиле.

Мария. Не пита ли за мене?

Баба Кера. Та аз за то дойдох я… Рече и ти да отидеш там… (Пак се свежда и земва цвете отдолу. Изправа се.) Ох!… Я гледай колко са (показва си престилката), току ги разпиляавате…

Тодорка (става). Ето и китките, царкиньо, станаха. (Показва на китките.)

Мария. Къде, Тодорке?

Тодорка (усмихнато). Заседях се, царкиньо, а пък татко трябва да се безпокои вече… Ти го знаеш я какъв е той…

Баба Кера (показва пак престилката си). Какво да ги правя?

Тодорка. Хвърли ги, бабо, те не са хубави.

Мария. Само, Тодорке, пак скоро да дойдеш, че имаме още много работа за празника. И чувай, не мисли толкова…

Тодорка (усмихва се и с въздишка). Ще гледам, царкиньо. Остани си със здраве. (Тъгнува.)

Мария. Със здраве, Тодорке! Много здраве и на татка си, чу ли?

Тодорка (покланя се засмяна и си отива).