"Иванку, убиецът на Асеня I" - читать интересную книгу автора (Друмев Васил)

ЯВЛЕНИЕ III

Прежните без Тодорка.

Мария (стои до масата умислена).

Баба Кера (гледа с недоволство към дето изминаТодорка). Да ги хвърля! Не са хубави… (Сърдито изсипва цветята от престилката си в една от кошниците.)

Мария. Ти като че си сърдита на Тодорка, бабо?

Баба Кера. Защо да й съм сърдита, пиле мое? Не й съм сърдита, но… знам ли аз? Н’ам как ми се показва тя…

Мария. Ти се мъмриш за нея, бабо; какво ти е сторила тя?

Баба Кера. Сла’а, боже, царичке!… Какво ще мъмря, пиле, няма какво да мъмря! Тя с татка си току ходи у Иванкови!…

Мария (стреснато). У Иванкови ли…

Баба Кера. Не знам, пиле, не знам… Стоянка казва. Ох, не знам, не ги хващат твърде очите ми…

Мария (безпокойно). Че какво ти казва Стоянка?

Баба Кера. Ех, царичке. Стоянка е добра жена… знам ли аз? И Иванко от няколко време насам съвсем друг е станал… Мисли много, не спи по цели нощи, плаче…

Мария (още с по-голямо безпокойство). И плаче, казваш?

Баба Кера. Че знам ли го за какво, пиле мое; Стоянка казва.

Мария. Иди си сега, бабо, аз ще те повикам, когато ми дотрябаш.

Баба Кера. (гледа я смаяно; посвивва рамена). Горката! Какво ли и е? Никога не съм я виждала така. (Отива си умислена.)