"Улеят на времето" - читать интересную книгу автора (Милчев Асен)

5

Виктор заспа щастлив. Струваше му се, че е на седмото небе, но никога не бе предполагал колко опияняващо ще бъде утрото. До него равномерно дишаше Ева. Сега, ако искаше, можеше да сложи ръка на рамото й, да я погали, да я целуне. Беше единствено негова. Той я погледна с нежност и за кой ли път се зарече да не я ревнува повече. Младата жена се размърда. «Събудих я, каква съм мечка!» — укори се Виктор, ала усмивката срещу него го накара да забрави опасенията си.

— Ти си чудесен, мили. Напомняш ми за прекрасните приказки, в които мъжът трябва да заспива последен и да се събужда пръв. Дано да не е така само в първия ден от съпружеския ни живот.

— Нима се съмняваш вече в мен? — грабна я в прегръдките си Виктор.

— Хей, трябва да ставаме — отскубна се от него Ева. — Забрави ли какви приготовления ни очакват? А на обед сме у сестра ми.

Младоженецът се помъчи да си придаде строг вид:

— Ти сигурна ли си, че не сбъркахме, като дадохме всичките си налични акредитиви за екскурзия до Луната? Така прахосахме сватбения подарък и на твоите, и на моите родители.

— Обществото ни осигурява всичко необходимо за нормално преживяване. Какво повече ни трябва? Както бързо върви преселването, утре нашите деца ще живеят на Марс или на Венера. А ние дори до Луната няма да сме отскочили…

— После да не се сърдиш — можеше да получиш много хубави подаръци.

— Нали получих тебе — усмихна се Ева.

На Виктор му стана весело и приятно. Едва бяха завършили Института по бионика и побързаха да се оженят. Той настояваше. «Няма да ви избяга — мъчеха се да ги поохладят родителите им. — Започнете работа, поогледайте се.»

Младите пропуснаха покрай ушите си всички съвети. Да чакат още! Пред очите им се мяркаше само неприятната картина на разделите след срещите им. Сега ще бъдат непрекъснато заедно. Ще си принадлежат завинаги.

Не е трудно да си представим опиянението им през първия брачен ден. И все пак някой трябваше да се погрижи за практичните въпроси. С тази нелека задача се бе нагърбила Ева.

— Ще си вземем всички дрехи на ракетоплана — нареждаше тя.

— Но ние не отиваме на приеми, а на екскурзия. Къде ще си показваме тоалетите на Луната? Или може би разчиташ да плениш някой от нашите спътници? — Виктор неусетно се остави да го повлекат подозренията, които му тровеха живота.

Ева имаше вече опит и ловко отбягна болезнената тема:

— Забравяш, че в салона за забавления ще се организира специален бал за нас, гостите от Земята.

— Ако вярваш на туристическите реклами!

— Освен това, докато трае пътуването, ще можем да се веселим в аудиовизуалната зала на ракетоплана.

— Преди това ще ни изхвърлят от кораба, ако се появим с целия багаж, който си приготвила.

— Не, той е в нормата… И недей да ми противоречиш. Или искаш още от първия ден да ме ядосаш?

След като разбра, че и този път й отстъпиха, Ева си позволи да се разходи гордо из стаята. И сигурно би продължила да разпръсква своето очарование, ако погледът й не падна върху електронния часовник в хола. Трябваше наистина да побързат, ако не желаеха да си навлекат укорите на роднините, които ги очакваха за обед.