"Работилницата на дявола" - читать интересную книгу автора (Канел Стивън)

8. Пътуващият проповедник

— Ева била съблазнена от змията и родила син. Ето защо онова първо семе, за което се разказва в Битие, е било на дявола — крещеше преподобният Фанън Кинкейд на паството си. — Онзи син е бил Каин, който после убил брат си Авел.

Беше десет часът в неделя сутринта и преподобният Фанън Кинкейд стоеше пред импровизиран олтар в параклис, направен от материали, изхвърлени или откраднати от къщите покрай железопътната линия „Пасифик Юг“. Отгоре беше опънато огромно зелено платнище.

Параклисът беше разположен в хълмовете над Ванишинг Лейк, на около три километра от затвора. Утринното слънце напичаше през платнището и хвърляше странен зеленикав оттенък върху богомолците. Те седяха на пънове, върху кашони или на земята и със страхопочитание гледаха Фанън Кинкейд, който внушително се извисяваше над паството си.

— Е, и какво ни говори това за второто сътворение? — изрева Фанън и после замълча, сякаш очакваше отговор, но никой не посмя да се обади. — Говори ни, че Каин не е бил син на Адам, а на дявола. Адам е бил първият и единственият бял човек, създаден от Бога. И чак по-късно Адам дал семето си на Ева и се родил Сит. И с него дошло славното начало на божествената цивилизация на белите.

В параклиса имаше четирийсет богомолци — дрипави, мръсни мъже и няколко уморени на вид жени с разрошени коси. Всички бяха бездомници и се бяха навели напред, за да чуят всяка мъдра дума на Фанън. Всички освен Декстър Демил, който седеше между двама униформени пазачи и беше облечен в памучен панталон и розова риза.

— Някои ще кажат, че това е ерес. Тези езичници питат: къде в Светото писание се споменава за второ сътворение?

Фанън Кинкейд огледа паството си. Сребристобелите му коси блестяха на слънчевата светлина, която проникваше през дупките на импровизирания параклис.

— За да отговорим на този въпрос, трябва да прочетем четирийсет и осма и четирийсет и девета глава на Битие и предсказанията на Яков за дванайсетте му синове и да разберем как са били създадени Израилевите племена и как постепенно са започнали да управляват народите в Европа.

Двамата военни полицаи, които тази неделя бяха довели Декстър Демил на проповедта, бяха Боби Фарагът и Луис Потър. И двамата бяха от аграрния Юг и бяха назначени на работа в затвора във Ванишинг Лейк. Декстър ги смяташе за измет в униформи. Боби и Луис бяха открили параклиса, докато ловуваха по хълмовете. Един ден Декстър ги чу да разговарят за странния скитащ проповедник, който живеел там заедно с шайка извергнати от обществото хора. Той ги разпита за него и реши, че може би Фанън Кинкейд е точно онова, което търси, така че си издейства от управата на Форт Детрик да присъства на проповедите. Разрешиха му да ходи там, но с охрана, и той прие това условие.

— И така, да се върнем на произхода — прогърмя гласът на Фанън. Той погледна за миг Библията, сетне вдигна глава и започна да цитира горе-долу по памет. — „И Израил каза: Чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои и ще се наричат с името на тия свои братя и аз ще ги благословя.“ „Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. И Йосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. Но баща му отказа, като рече: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.“ „И Израил постави Ефрема пред Манасия.“

Кинкейд млъкна и огледа паството си.

— Чухте ли това? Пак ще го повторя, защото е много важно. „Израил постави Ефрема пред Манасия“! Израил, бащата на Йосиф, е избрал една раса да превъзхожда над другите. И това е расата на белите християни.

Присъстващите закимаха и замърмориха одобрително.

„Какви лайнари“ — помисли Декстър и погледна насъбралото се множество от несретни и объркани души. Бяха облечени в дрипи, а лицата им бяха измъчени. На бицепсите на повечето бяха татуирани инициалите ПТВА. Единственият проблем беше, че всички бяха въоръжени до зъби. Мъжете носеха всевъзможни видове оръжия, които подрънкваха на коланите им, а на гърдите им бяха препасани патрондаши.

— Отче наш, Който си на небесата! — зашепнаха те. — Да се свети Твоето име…

Декстър наведе глава и започна да се моли заедно с тях. Нямаше представа как би могъл да употреби тази сбирщина от отрепки, но знаеше, че те са най-добрата му възможност да избяга. Демил подозираше, че след смъртта на Трой Лий Уилямс и Силвестър Суифт времето му е изтекло. Адмирал Зол щеше да се отърве от него веднага щом се увереше, че Декстър е усъвършенствал приона „Бледия кон“. Онова, което се бе случило с Макс Ричардсън, беше доказателство за бруталността на Зол. Преподобният Кинкейд вероятно можеше да изведе Декстър от Черните хълмове в Тексас. Фанън сигурно имаше четириколесни превозни средства, способни да се катерят по възвишенията и да отбягват барикадите на пътя, които мигновено щяха да бъдат поставени, ако Демил се опиташе да избяга.

След проповедта седнаха да пият лимонада в някаква жълта палатка, отворена от едната страна. Фанън Кинкейд се настани на овехтяло тапицирано кресло. Ръцете му бяха на коленете като на египетски фараон. Декстър бе седнал на една щайга, а двамата му телохранители клечаха в прахоляка до него.

— Не бях чувал теорията за сътворението от две семена — рече Декстър. — Намирам я за много въодушевяваща и поучителна.

— Биолог като теб би се придържал към учението на Дарвин. Хората като теб не може да вярват на глупостите, които бръщолевих — рече Фанън.

Демил се усмихна. Двамата приличаха на борци, които обикалят в кръг един срещу друг и се дебнат. Всеки искаше нещо от другия. Декстър разбра, че възрастният мъж е много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Сините му очи излъчваха интелигентност и енергичност.

— Защо? — попита Демил. — Има много възгледи за произхода на живота. Не е необходимо Дарвин да оспорва библейското сътворение.

— Искаш да кажеш, че Господ е създал живота, като е събрал гроздове от клетки на микроби и те са се превърнали в бактерии, които са се развили във влагата по листата на праисторическите дървета, сетне са паднали на земята и са се смесили с протеините в калта, откъдето след милиони години е произлязъл по-сложният организъм, способен да се дели и размножава, докато накрая идва Потопът и го превръща в попова лъжичка. После тази риба става земноводен гущер, започва да върви, помагайки си с опашка, и след още милиони години еволюира в двуного или нещо подобно.

Сините очи на Фанън блестяха и изненадваха Демил с интелигентността, проницателността и енергията си.

— Хубаво, но забравяш няколко важни стадия като например първия начин на клетъчно делене, при което броят на хромозомите намалява наполовина и се получават хаплоидни полови клетки, наречено мейоза. Но кой може да каже, че Дарвиновият еволюционен процес не е Божието сътворение? То може да бъде молекулно и божествено, нали? Трябват ли ни библейските буци глина?

— Не знам, може би не — отговори Фанън. — Но вероятно не ни трябват и твоите вкаменели скелети.

— Ще ти кажа какво ме притеснява в Дарвин — усмихна се Декстър. — Не харесвам липсващите звена. Тръгваме от австралопитека, минаваме през Хомо еректус и стигаме до съвременния Хомо сапиенс, но още много загадки остават неразкрити. В еволюционната верига има множество празноти.

— Нали не ме будалкаш, Демил?

— Доктор Демил — поправи го Декстър.

— Защитил си докторат. Това те прави само доктор на науките. Истинският доктор лекува болните, а докторът на науките само чете книги или ги пише. Аз не те карам да ми викаш полковник. Бил ли си във Виетнам?

— Служих в армията.

— Аз се бих за Америка. Заради всички добрини, които ми е сторила тази красива, благословена от Бога страна — извика Фанън, после се усмихна и като че ли се поотпусна. — Може би искаш да знаеш защо ти позволих да идваш тук и да ни посещаваш?

Сега Декстър видя в очите на преподобния Кинкейд нещо друго. Блясък, свързан с някаква истина, която не знаеше никой друг, освен самия Фанън.

— Не знаех, че достъпът е ограничен — рече Демил.

— Не ме будалкай. Ти си по-умен, отколкото се правиш. Аз разреших на Боби да те покани тук. Знам какво става в онзи затвор. Боби и Луис ми казват всичко. Там вършите големи гадости.

— Нима? — Декстър погледна двамата млади телохранители, които изведнъж се почувстваха неудобно. — И какво още ти казаха?

— Ти правиш химически оръжия. А аз се интересувам от това.

— Сгрешили са. Аз не съм химик, а специалист по молекулна биология, както самият ти каза. Не се занимавам с химични съединения.

Фанън погледна двамата пазачи и помежду им премина някаква безгласна команда. Военните полицаи мигновено станаха, излязоха от палатката, спряха на около петнайсет метра, обърнаха се с гръб към Демил и Кинкейд и се вторачиха в богомолците, седнали на скалистия склон.

— Какво всъщност мислиш за проповедта ми? — попита Кинкейд и се усмихна.

— Беше уникална. Както казах, ти спомена някои неща, за които не се бях замислял.

— Така ли? Смятам, че ти и аз ще станем приятели — много бавно каза Фанън.

— И аз така се надявам.

— Но приятелите си казват истината. Боби и Луис са ти казали за моята малка църква, защото аз им заповядах да го направят. А те ми разказаха за ситуацията в затвора. Не можеш да ходиш насам-натам, без да те наблюдават, а?

— Да, това е проблем — призна Декстър.

Фанън протегна ръка, откъсна дълъг стрък трева, лапна го и замислено го задъвка.

— Имаш ли представа какво правя тук?

— Не.

— Църквата, която оглавявам, се нарича „Християнски хор и Божията воля“.

— Видях надписа на знамето в параклиса.

— Ние сме хор от ангели и съслужители. В Откровението на Йоана е предсказана появата на Хор от сто четирийсет и четири хиляди5.

— Наистина ли? — Декстър беше агностик и не беше сигурен накъде води този разговор.

— „Защото дойде великият ден на гнева Му.“ „Видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята.“ „И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всичките колена на синовете Израилеви.“ „А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.“6

Фанън млъкна и се вторачи изпитателно в Декстър, който за пореден път почувства, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво.

— Разбирам — смотолеви той.

— Аз съм един от онези четири ангела и ще поведа хората си към най-великата Божия победа. Ще предизвикаме хаос в правителството, съставено от объркани идолопоклонници, които са предпочели да се кланят на материалните ценности, продавани им от евреите. Сегашното правителство на Съединените щати е много по-корумпирано от Британската империя, на която нашият Конгрес обяви война през 1776 година. Днешните ни лидери предпочитат да боготворят децата на Сатаната, родени от слабините на Манасия пред божествените потомци на Яков и дванайсетте Израилеви колена. И както е предсказано, ние ще бъдем Хора на сто четирийсет и четирите хиляди и ще счупим оковите на корумпираната администрация. Аз предвождам Втората американска революционна армия. Какво ще кажеш?

Декстър Демил бе принуден да направи още една бърза преценка. Той най-после разбра, че екзалтираният блясък в очите на Фанън Кинкейд е нещо повече от проницателност и интелигентност. Всъщност най-после разбра, че мъжът на вехтото тапицирано кресло срещу него е откачен.