"Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)" - читать интересную книгу автора (Кланси Том, Стайнър Карл, Колц Тони)

Обучение

Карл Стайнър винаги е бил известен в армията като инструктор експерт и много от армейските му назначения непосредствено включваха обучение. Ето какво разказва той за това:

— Още в началото на кариерата си разбрах, че военното обучение предлага уникална възможност — не само за подготовка на хората за бойни действия, но и за подготовката им за най-важните ценности в живота: лични качества, принципи, етика, мотивация за благоразумно поведение, любов към отечеството и самоуважение — с други думи, ценностите, които трябва да се откриват във всеки гражданин на великата ни нация. Никоя друга институция в обществото ни не може да осигури същия вид среда, заедно с грижливо и всеотдайно командване, за изграждане и оформяне на младите мъже и жени, които избират да служат на страната си. Не всеки войник ще се окаже такъв, какъвто се надяваме, но за огромното мнозинство със сигурност ще бъде така и те винаги ще са благодарни за възможността и грижите, които са им дали по-широка перспектива в живота.

Според мен обучението е основният елемент за готовността на всяко подразделение във всички родове войски. Страхотно е да разполагаш с най-добрата екипировка и аз никога не бих се отказал от нея, но войните се печелят от добре обучени хора. Неодушевената екипировка или технология не може никога да замести добре обучения войник, моряк, летец, морски пехотинец или служещ от бреговата охрана.

Целта на обучението в нашата армия трябва да бъде максимално увеличаване на компетентността и вещината на всеки индивид и подразделение.

За тази цел командирът трябва да бъде лично ангажиран с изработването и структурирането на програмата за обучение на подразделението си. Тя трябва да се основава на подробен анализ на изискванията на мисията на подразделението. От тях се съставя списък с основни задачи на мисията (СОЗМ) и след това от този СОЗМ всички подчинени подразделения на всяко ниво изработват собствен СОЗМ.

Следва анализ за определяне на конкретните задачи, залегнали в СОЗМ, за успешно осъществяване на съответните им мисии и на какви „условия“ и „стандарти“ трябва да отговаря всяка от тях, за да бъде осъществена успешно.

Тези критично важни елементи: „СОЗМ, задачи, условия и стандарти“, са „сърцевината“ на програмата за обучение. Това е системата на сухопътните сили и аз не познавам по-добра система в никоя друга армия по света.

След определяне параметрите на програмата за обучение трябва да се обърнем към начина, по който се извършва обучението. Именно това определя крайната разлика между войници, които ще оцелеят и ще победят в боя, и онези, които няма да се справят.

Самият аз винаги съм харесвал трудното, реалистично обучение и го превърнах в главен приоритет на всички подразделения, които съм командвал. Разбира се, не по-малко важно е „да се грижиш за хората си“; двете неща са неотделими и представляват синоними. Никога не съм имал войник, който да се оплаква от прекалено трудно и реалистично обучение. Войниците разбират неговата стойност, когато идва време да рискуват живота си на фронтовата линия.

Следователно от всеки войник трябва да се изисква напълно да изпълнява всяка задача в съответствие с очаквания от него стандарт, за да постигне успех в боя. Този вид обучение създава увереност на индивидуално ниво и на нивото на подразделението — онази увереност и екипна работа между войниците и в рамките на подразделението, която им позволява напълно да изпълнят мисията си без страх, че ще бъдат убити от приятелски огън. Никоя „симулация“ или технология не може да замести това обучение.

Реалистични сценарии, разработени по военните планове на подразделенията и други изисквания за непредвидени случаи, трябва да служат за основа на цялото обучение. Следователно то винаги трябва да се провежда при най-натоварващи и реалистични условия — като не се симулира нищо освен безопасността на участниците. С други думи, цялото обучение и особено на нивото на малки и с комбинирани оръжия подразделения (от батальон надолу) трябва да бъде с истински амуниции и да се провежда през нощта. Ако това не е възможно, тогава трябва да се използват лазерни устройства от Многоцелевата интегрирана лазерна система за сражения (МИЛСС), съпътствани от приемателни устройства на всеки войник, за да могат войниците да разбират, когато са се провалили и са били уцелени. Ето няколко принципа за обучение, които се опитвах да спазвам:

1. Командирът винаги трябва да поддържа подразделението си готово за война, без всякакъв необходим период за подготовка. Ако разполага с необходимите му ресурси, няма причина подразделението му да не поддържа постоянна бойна готовност. Ако някоя причина е извън неговия контрол, той би трябвало да я е определил отдавна и да я е предложил на вниманието на командирите си, за да се направи нещо за разрешаване на проблема.

2. Командирът трябва лично да надзирава и преценява обучението в полеви условия. В противен случай той никога няма да знае истинското ниво на подготовка на подразделението си и как да структурира бъдещото обучение за коригиране на екипни и индивидуални слабости.

3. Времето е най-важният актив на командира и то никога не трябва да се пилее — нито една минута от него.

Възможност за обучение съществува във всичко, което трябва да прави едно подразделение — независимо дали то е свързано с мисията му или не, — и отговорност на командира е да предвижда, да прозира тези възможности и да се възползва от тях. Те могат да бъдат караулна служба, охранителна операция, формалности по погребение или много други административни дейности. Те трябва да се извършват от отделенията, така че всеки индивид и целият екип да се чувстват по-добре обучени и доволни от изпълнението на задачата си.

Например ако транспортът е недостатъчен, съществуват много възможности за обучение — като тренировки за действия срещу засади — по време на тактически походи към определените за обучение райони. Всеки офицер и войник по веригата на военната йерархия трябва винаги да притежава готово „джобно обучение“ за подразделението си, за да се възползва от непрограмирано и неочаквано време, което може да се окаже свободно за обучение. Например: „Камионите, които трябваше да бъдат тук, ще пристигнат с половин час закъснение. Нека се поупражняваме с минохвъргачките.“ Командирите на малки разделения често пропускат да оценят и да планират както трябва такива възможности — ситуация, която изисква от командира добро обучение за лидерски умения.

Изгубеното време никога не може да бъде върнато.

4. Ако някое подразделение не успее да покрие стандарта за дадена задача в програмата за обучение, тогава командирът трябва да промени програмата, за да задържи подразделението на място, докато то постигне стандарта — независимо колко време ще отнеме това. Никога не казвай: „Ще поправим недостатъците следващия път.“ Може да няма следващ път преди истинската битка.

5. Отговорният командир (на бригада, на батальон) никога не трябва да се задоволява само с достигането на стандарта. Той трябва непрекъснато „да вдига летвата“ с крайна цел максимализиране на техническите и тактическите умения на всеки индивид. Например: Всеки войник в пехотно отделение трябва да се квалифицира за получаването на Значка на експерта пехотинец, всеки медик трябва да се квалифицира за получаването на Значка на експерта полеви медик, всеки член на екипа, обслужващ минохвъргачка, трябва да се квалифицира за получаването на Значка на майстора артилерист и т.н. Голяма допълнителна полза има от изпитваната от подразделението гордост, неговата сплотеност и ранните индивидуални повишения.

6. Обучението в различни умения също е много важно, особено във военни разчети или при оръжия, обслужвани от разчети, и са жизненоважни за ефективността на подразделението в боя. На бойното поле невинаги може да се намери човек, достоен да замени някой член от екипа.

Нищо от казаното не представлява новост за всеки успешен командир. Ние живяхме с тези принципи и догми, изпълнявайки отговорностите си за подготовка на поверените ни подразделения — каймака на американската младеж — за успех на бойното поле. Тази отговорност е свещено упование, насочено не само към успехи в боя, но и към живота на мъжете и жените, които командваме. Това включва да ги върнем обратно живи и здрави на семействата им и да ги накараме да се чувстват горди от това, което са сторили за нашата нация.

Войниците без колебание ще отдадат живота си на фронтовата линия поради тази вяра в командирите им и техните колеги войници. Те няма към кой друг да се обърнат.

И накрая, това означава, че подразделението на даден командир, независимо какво е то, ще бъде толкова добро, колкото е и той, и ще отразява пряко неговите принципи и ценности, неговата самоотверженост, мотивация и неговите любов и уважение към войниците му. Следователно командирът трябва да даде пример във всяко отношение, каквото и да му струва това. Никой друг няма да го направи вместо него.

През по-голямата част от армейската си кариера имах късмета да служа в бойни подразделения, където обучението и подготовката за внезапни операции без предупреждение бяха задължителни — наистина се чувствам привилегирован, че ми се предостави такава възможност.