"Девицата и звярът" - читать интересную книгу автора (Хол Вероника)

Глава осемнадесета

Лейди Браяна вървеше по алеята към езерцето. Бе взела салфетка, пълна с трохи, за да нахрани лебедите, но съзнанието й бе заето с въпроса какво бе накарало братовчедка й да побегне, без да довърши закуската си.

Отекна далечна гръмотевица. Тя вдигна глава и се взря в сивото небе. Скоро щеше да завали. Щеше ли дъждът да измие тъгата и болката, престъплението, всичко, за което съжаляваше в живота си, и да пречисти душата й? Не, нямаше, не можеше. Болката й беше до живот.

Съжаляваше, че не взе участие в танците предишната вечер. Колко чудесно би било да приеме предложението на Джейми Ковингтън, да остане с него, да танцува, да изпита удоволствието от движението в ритъма на музиката.

Бе наблюдавала със завист как братовчедка й танцува с Джейми и бе тактувала тихо с крак, седнала на стола си. Бе слушала вдовстващата графиня разсеяно, скришом гледайки танцуващите и най-вече добрия приятел на Камерън Бюканън. Именно тогава очите й срещнаха открития му поглед.

Колко различен бе той от силния, понякога мрачен съпруг на братовчедка й. Джейми бе мил. В съпруга на Мариса тя усещаше явна, макар и овладяна мощ, а в Джейми виждаше само приятен мил кавалер.

И все пак Браяна откри, че изпитва влечение към Джейми като мъж. То се бе появило внезапно и без предупреждение. След Донал тя умишлено отблъскваше този импулс. Вече веднъж се самоизмами, като взе моминското си увлечение за истинска любов.

Трябваше да признае, че Джейми не приличаше по нищо на Донал.

Но, питаше я заядливо някакъв вътрешен глас, откъде можеше да е сигурна? Донал не бе разкрил истинската си природа пред нея преди да се венчаят.

Браяна не се питаше откъде е сигурна — тя просто приемаше, че Джейми Ковингтън не е втори Донал Макбрайд. Навярно поради това, което бе видяла предишната вечер в кафявите му очи, които, според нея, я гледаха с възхищение. Очите на Донал, припомни си Браяна, бяха егоистични, копнеещи само за собственото му удовлетворение.

Тя се приведе над тревата и започна да хвърля парченца хляб на спокойно плуващите лебеди. «Колко са красиви — помисли си тя с лека усмивка. — Толкова спокойни и кротки.»

«Колко е красива» — мислеше си Джейми, приближавайки се към нея. Изглеждаше спокойна, почти като лебед в черните си траурни дрехи. Дамата от езерото, потънала в собствената си тъга, скрита дълбоко в черупката на мъката си.

С всеки изминал ден той откриваше, че е все по-силно влюбен в Браяна — в нежната й усмивка, в кроткия й смях, в милия й характер.

Пое дълбоко въздух. Препятствия затваряха пътя към любовта му. Какво изпитва към него тя? Това бе първата му грижа. Той бе англичанин протестант, а тя — ирландска католичка. Тя бе дъщеря и сестра на граф, кръвно свързана с два други знатни рода, а той нямаше титла и не искаше да се нагърбва с допълнителните отговорности на високия обществен статут. Нямаше и семейство. Разполагаше със скромно състояние, напълно достатъчно, за да издържа съпруга в значителен разкош, но щеше ли да бъде достатъчно за жена, навикнала на богатство далеч по-голямо от неговото?

А и можеше ли друг мъж да измести любовта, която тя сигурно бе изпитвала към покойния си съпруг? Знаеше, че тя наистина тачи паметта на Макбрайд, защото стриктно се придържаше към траура си. Навярно никой не би могъл да замести Макбрайд в сърцето й. Или пък, ако не е така, би ли могъл друг мъж, би ли могъл той да внесе поне малко щастие в живота й? С желание би приел и съвсем мъничка част от сърцето й, ако тя можеше да му даде само това.

— Лейди Браяна? — изрече меко Джейми.

Браяна се сепна. Смяташе, че е сама, като се изключат лебедите и някаква патица.

До нея стоеше той, мъжът, който за броени дни се бе превърнал някак си във важна част от живота й. Бе заел постоянно място в ума й, а, опасяваше се, и в сърцето й. Дали това бе любовта, която предсказа госпожа Бък? Или тя погрешно бе приела неговата любезност за нещо повече?

Изчервявайки се от мислите си, Браяна се надигна. Ръката на Джейми бе пред нея, предлагайки силната си подкрепа. Тя я пое. Хвана се за здравите му, вдъхващи спокойствие пръсти и внезапно почувства сигурност. Ръцете на Джейми можеха да успокояват. Ръцете на Донал бяха големи, груби и способни да причиняват само болка.

— Нямахме възможност да разговаряме много на закуска — каза той.

— Да — съгласи се Браяна.

— Как сте? — запита той, все още държейки ръката й. Тя бе топла и мека. И толкова приятна!

— Ами добре — отвърна тя и внезапно усети свян от присъствието му.

Джейми се проклинаше. Искаше му се да притежава поне малко от уменията на Кам както да води разговор, така и в отношенията с жените. По дяволите, колко неловко се чувстваше! Опитът му с жените бе нищожен. В Лондон живееше в свят на лесни завоевания и случайни сношения; бе открил, че този живот е противен на природата му. Бившият съпруг на Браяна сигурно е бил много добър и изкусен любовник, опитен в изкуството да ухажва и печели жените, подобно на краля и Кам. Какво би могъл да предложи на жена, навикнала на вълнуващ мъж? Преценяваше се като спокоен човек, отдаден на четенето и играта на шах. Много отдавна бе приел прякора Кралския пуритан.

И все пак желаеше лейди Браяна за другар в живота.

Дали тя ще си помисли, че общественият му статут не е достатъчно висок? Дали ще се присмее на намерението му и ще сметне, че той може да служи само на амбициите, но не и на сърцето й?

Отново проехтя гръмотевица, този път по-близо.

— Трябва да се връщаме — рече Браяна.

Джейми стисна ръката й още по-здраво и я поведе към къщата.

Дъждът заваля, преди да стигнат. Бяха целите мокри, дрехите залепнаха по телата им. Едва успяха да стигнат до беседката, където намериха заслон.

— Можем да останем тук за малко, да почакаме и да видим дали бурята ще утихне — предложи Джейми, отмятайки мократа коса от широкото си чело.

Браяна, която пусна ръката му тъкмо преди да влязат в беседката, бе цялата мокра, задъхваше се. Черната й рокля бе натежала от водата и очертаваше стройното й тяло. За този мъж, свикнал с жените от кралския двор с тяхната пищна, прелъстителна красота, сигурно изглеждаше като проскубана сврака, слаба и черна.

Тя се разтрепери.

— Позволите, госпожо — каза Джейми, съблече жакета си и го наметна на стройните й рамене.

Браяна му бе благодарна. Дрехата му бе мокра, но все пак осигуряваше поне малко топлинка.

— Благодаря — промълви тя.

Дъждът валеше като из ведро. Браяна и Джейми се притиснаха по-плътно един към друг. Седяха на мраморната пейка и се вглеждаха и вслушваха в силния дъжд, подслонени сред розите, чийто аромат се носеше тежко из въздуха.

Браяна въздъхна, стоплена от присъствието на Джейми. Дъждът вече нямаше значение. Единственото, което имаше значение, бе спокойствието от близостта на този мъж.

Джейми протегна ръка, за да оправи разбърканите й влажни черни кичури, погали ги, задиша учестено и ги приближи към устните си.

— Какво правите? — попита Браяна и се обърна към него.

Джейми пусна косата й и се наведе към гладките й устни, към разширените й златисто-кафяви очи, които премигваха от объркване. Устните му бавно докоснаха нейните устни.

Браяна бе удивена, дори стъписана. Седеше неподвижно и с ужас очакваше Джейми да притисне необуздано устни към нейните, както бе правил Донал в онези редки случаи, когато бе насилвал устата й, преди да насили тялото й.

Устните на Джейми обаче бяха меки и нежни и не носеха заплаха.

Тя се отпусна и се отдаде на нежността на мига.

Джейми я притисна по-силно, неспособен да повярва, че прегръща жената, която обича, и окуражен продължи да я целува.

Паника изпълни гърдите на Браяна. Чувстваше се като прежда за гоблен, която се разплита в ръцете на Джейми, и го отблъсна. «О, Майко Божия, какво ли си е помислил за мен!» Тя скри очите си с ръце и промълви сподавено:

— Простете ми!

И преди Джейми да реагира, избяга от беседката, захвърляйки жакета му.

Съвсем объркан, той гледаше след нея. Какво лошо бе направил?

Кам слушаше поройния дъжд, който се изсипваше върху покрива на селската къща. Отвори вратата и се вгледа навън. Чакаше Мариса. Тя вече трябваше да е тук. Студената влага се просмукваше през тънката му риза. Кам затвори вратата и се приближи до огъня, за да се постопли.

А ако лошото време е променило решението й?

Ами ако просто е отказала да се вслуша в поканата му?

Огледа къщата. В сравнение с онова, което представляваше преди седмица, сега тя бе спретната и чиста. Личеше си, че Кендъл е поработил здравата. Трябваше да го възнагради. Леглото заемаше почти цялата стая. Върху него имаше пухен дюшек, чисти бели чаршафи и няколко дебели пухени възглавници.

Кам вдигна голямо шарено парче кариран плат. Карето на Бюканън. Напомняше му за дома и семейството. Поднесе го към носа си и усети познатия мирис на шотландско пиво, който му навя рояк спомени. Макар че Англия бе земята, която сега наричаше свой дом, Шотландия завинаги щеше да остане в сърцето му. Неговата мила родина. Той стисна вълнения плат, после го остави на леглото.

Беше подходящ за брачното ложе на един Бюканън. Напомняше му за това, което беше преди. Родовата гордост бе дълбоко вкоренена в душата му. Кам се закле, че наследниците му също ще носят тази гордост, независимо от това, че ще са родени на английска земя.

Наля си от горещото подправено вино в един от еднаквите калаени бокали и отпи голяма глътка. На чамовата маса имаше голяма брезентова торба. Кам развърза ремъка й, извади дълъг тънък шал, ушит от същия плат като одеялото, и прокара по него лявата си длан; докосването до меката, износена тъкан бе приятно. Дори чудесно. Извади от раницата и друго. Шотландска кама. Изтегли дългото, тънко като бръснач острие от канията и разряза шала на две половини. Сега вече щеше да бъде подходящ за целта.

Възседнала едрия си бял жребец и преоблечена в мъжки костюм, тъй че да не бъде разпозната, Мариса яздеше по пътя. Дърветата от двете й страни бяха тъмни и натежали от влага. Във въздуха се носеше някакво усещане за магия — тя го чувстваше навсякъде около себе си толкова реално, колкото и момчешките дрехи, с които бе облечена. Пред нея, на по-малко от половин миля, бе каменната селска къща. От комина й се виеше дим. Поне щеше да бъде топло и сухо.

Но това ли очакваше тя? Към това ли се стремеше?

Можеше да допусне, че преди той бе по-разумният. Дали да не се върне, сякаш нищо не се е случило? Да пренебрегне писмото. Да не се подчини на заповедта му.

Рем риеше с копита калната земя и мяташе нетърпеливо глава. Мариса го успокои и се подчини на порива на сърцето си.

Нито заради краля, нито заради политиката.

Нито заради дълга, нито поради династична отговорност.

Нито заради клетвите, нито заради страстите.

Щеше да отиде при него само от любов.

Тя обичаше Камерън Бюканън. Обичаше този мъж с цялото си същество, с всичко, което притежаваше. Своя мъж. Беше се влюбила в него бавно. Дълбоко. Силно. Безвъзвратно.

Той вече владееше сърцето, душата и ума й. А сега щеше да притежава и плътта й.

Кам чу тропота на конски копита. Най-после тя бе дошла.

Стана от масата, сигурен, че очакваният от него миг е настъпил. Отвори вратата и видя стройна фигура, загърната в тъмна пелерина, и с голяма шапка. Присви здравото си око. Изглежда, това бе някакъв младеж, дошъл от имението.

Придържайки шапката си с облечената си в ръкавица ръка, младежът се втурна вътре, за да се спаси от поройния дъжд. Намерил подслон в топлата къща, той застана с гръб към Кам, без да вижда ледения му поглед.

— По-добре затворете вратата, милорд — рече младежът с ирландски акцент, свали мократа си вълнена пелерина, изтърси водата от нея и я преметна през стола. — Иначе ще се удавим.

Горчиво разочарован, Кам запита:

— Носите съобщение от жена ми? — По дяволите! Толкова планове за нищо!

Младежът се обърна и свали шапката от главата си. Кестенявите коси се разпуснаха по раменете му. Зелените му очи проблеснаха весело.

— Да — каза той.

— Мариса! — извика изненадано Кам.

С елегантен поклон Мариса, облечена във взетите назаем момчешки дрехи — брич, чорапи, обувки и риза — каза усмихнато:

— Да, господарю и повелителю.

Кам бавно и продължително я огледа. Тя стоеше пред него с ръце на кръста. Светлината на свещите и проблясъците на огъня подчертаваха формите й. Бе облечена в леко влажна бяла памучна риза, под която с учестеното й дишане се надигаха и спускаха голите й гърди. Вълненият брич прилепваше към краката й и стигаше до коленете. Беше обута в оплескани с кал чорапи и черни обувки.

Острият му поглед я накара да сведе очи. Топлина се разля по лицето й, макар че иначе цялата замръзваше. Тя отиде до огъня, събу мокрите си обувки и седна на проснатата пред огнището овча кожа. С разсеян жест поглади с длан руното и изпита удоволствие, като го прокара между пръстите си.

Кръвта на Кам кипна от несъзнателния й чувствен жест. Защо ръцете й не правеха същото и с него! Той пресече стаята и седна до нея на простия чамов стол.

— Подай ми крака си, момиче.

Мариса извърна глава и вдигна очи към него. Погледът й бе озадачен.

— Крака — повтори Кам, потупвайки с ръка лявото си бедро.

Мариса извърна тялото си така, че сега бе с лице към него, опря се на лакти и вдигна десния си крак.

Кам го хвана, усмихвайки се на позата й. Можеше да види розовите връхчета на гърдите й, които се триеха в бродираната й риза. Постави крака й между бедрата си, близо до втвърдяващото се доказателство за желанието му. Държеше прасеца й със счупената си ръка, а с другата се пресегна и разкопча чорапа от брича й, сетне го плъзна бавно и умело надолу, галейки гладката кожа, и го хвърли на пода.

Пръстите на крака й помръднаха леко щом Кам прокара показалец по петата й; Мариса реагира и кракът й първо докосна мускулестата му издутина, а после, без да иска, се отпусна върху свидетелството за неговата мъжественост. Шокирана, тя отдръпна крака си.

Ако беше по-опитна, помисли си Кам, можеше да остави там голия си крак и да погали с него онова, което нарастваше в брича му.

— А сега — каза той с подрезгавял глас, — ми подай другия.

Мариса се подчини.

Кам постъпи по същия начин и студът започна да отстъпва пред бързо обхващащата я топлина.

Мариса преглътна. Очите й бяха приковани към неговите. Питаше се какво вижда там. Похот? Навярно. Съпругът й бе мъж с всички мъжки желания, още повече, че имаше репутацията на женкар, равна на тази на краля. Да спи с жена за него не е ново преживяване. Но мисълта, че макар и неопитна в изкуството на плътските наслади, може да го накара да я желае, й достави известно удоволствие. Тя премигна и отново отвори очи. Гордостта, една черта, присъща и на двамата, бе очевидна. И търпението. И него откриваше в очите му. Сякаш времето в къщата бе спряло. По някакъв начин тя разбра, че съвкуплението не ще дойде бързо.

Внезапно гърлото й пресъхна. Мариса откъсна очи от него и погледна медния съд на масата.

— Това е вино с подправки — каза Кам. — Искате ли?

— Да — отвърна Мариса.

— Трябва да е все още топло — рече той.

Мариса докосна колебливо с ръка медния съд. Наистина още бе топъл.

— Искате ли го по-топло? — запита Кам.

— Не — отговори тя, — така е добре.

Сипа си малко от течността в калаения бокал и усети сладкия вкус на подправките. Изпи виното и се поотпусна. Приближи се до леглото. То я канеше с пухените си възглавници и с шарения вълнен плат, застлан върху него. Мариса го вдигна. Жълто, зелено и червено, съчетани в характерен мотив. Мариса се извърна леко, така че да може да вижда Кам.

— Ваш ли е? — попита тя.

— Да — отвърна мъжът. — Това са цветовете на рода Бюканън.

— Значи тези цветове са вече и мои — твърдо заяви Мариса и отметна плата от леглото. После пое дълбоко дъх и каза с ясен глас:

— Както и аз съм вече ваша.

За нея нямаше връщане назад. Ръцете й се насочиха към копчетата на брича, разкопчаха ги и панталонът се плъзна от бедрата й. Мариса го подритна настрани. Изправи се само по риза. Ръцете й трепереха, но съблече и нея.

Кам наблюдаваше как жена му сваля брича си; кръвта бучеше в ушите му. Голите й стройни крака го влудяваха; ризата й, съвсем къса, също бавно падна на земята. Той се опияни от вида на стегнатото й дупе, чиято бяла кожа изглеждаше гладка като коприна. Единственото й одеяние сега бе лъскавата й кестенява коса.

Отмествайки стола си назад, Кам стана.

Мариса бавно се обърна и го погледна без страх, макар да бе нервна.

Кам протегна лявата си ръка, отметна нежно кичурите коса и оголи едрите й гърди. Вдиша дълбоко, сякаш безкрайно, отстъпи крачка назад и я огледа. Спокойно и бавно погледът му се плъзна по краката й, по червеникавокафявите къдри, събиращи се между бедрата й, остана там за няколко мига, сетне се отмести към извивката на кръста й и обгърна зрялата сочност на гръдта й.

— Красота — промълви той с усмивка, въпреки че копнееше с цялото си същество да може да застане срещу Мариса в същия вид — плът до плът. Но никога нямаше да поеме риска от унижението, от ужасното нараняване, което със сигурност щеше да преживее. Тази мисъл изгаряше душата му.

И все пак я желаеше, копнееше за нея с безгранична жажда — и тя бе тук.

— Камерън — това бе и молба, и въпрос, и заповед.

Кам наведе глава и устата му потърси нейната. Този път устните й отвърнаха с готовност, разтваряйки се под неговите. Ръцете на Мариса се вдигнаха и обвиха врата му, пръстите й се заровиха в златните му къдрици.

Ръцете му се плъзнаха по кръста й; кожата й бе нежна като най-скъп сатен. Притисна я по-близо до тялото си, долепвайки я до себе си. Призовавайки всичките си запаси от сила, Кам се наведе леко и я взе на ръце. Опря се на леглото със здравия си крак и нежно я сложи върху него.

В зелените очи на жена си откри доверие — но и грижа. Никога не би могъл да понесе нейното съжаление или отвращение. От очите й това би било смъртоносна рана. Помоли се безгласно някой ден тя да разбере и да му прости онова, което щеше да направи.

Кам стана от леглото, отиде до вратата и пусна резето, заключвайки останалия свят навън. Внимателно събу обувките си от мека ярешка кожа, отправил поглед към очакващата го жена.

— Камерън — промълви нежно Мариса, — леглото е празно без вас. Върнете се, моля.

Това бе покана, на която не би могъл да откаже.

Той отново се поддаде на изкушението да потърси устата й. Откри, че устните й са като най-изтънчено вино — диво опияняващи.

Ръцете на Мариса се плъзнаха по гърба му, пръстите й усещаха играта на гладките мускули под тъканта на ризата му. Тя с готовност прие тежестта на стройното му тяло върху себе си.

Без да спира страстно да я целува, Кам бръкна в джоба на брича си и пръстите му стиснаха едната лента кариран плат. Той за миг прекъсна целувката и Мариса замига учудено, но Кам пак докосна с устни стройната й шия и ги плъзна по рамото й, като захапваше леко плътта й. После зацелува дланта й, а с лявата ръка завърза лентата около китката й.

Насочила вниманието си изцяло към това, което правеха устните му, Мариса отначало не усети нищо, но щом Кам стегна възела, извърна глава и видя дългата лента, завързана около китката й.

— Какво правите, Камерън?

— Каквото трябва — отвърна той, изви ръката й назад, затискайки мятащото й се тяло под своето с цялата си тежест, и успя да завърже другия край на лентата за таблата на леглото.

— Пуснете ме! — крещеше Мариса.

— Никога — каза Кам, затваряйки устата й с кратка, дълбока целувка.

— Вие сте луд! — Тя дишаше тежко, борейки се с надигналия се в нея страх.

— Не, любима — промълви той, — само решителен. Хвана главата й и повдигна с ръка непокорната й брадичка. — Не ми се съпротивлявай, Мариса, няма да те нараня. Трябва да ми вярваш. Това е всичко, за което те моля.

— Да ви вярвам — възкликна тя, убедена, че е попаднала в някакъв див кошмар. Тя бе сама. Никой освен Кендъл не знаеше къде е. — Защо да ви вярвам?

«Защото те обичам» — искаше да каже Кам, макар и да знаеше, че не може да го направи сега. Може би никога нямаше да може да й каже тези думи. Решен да продължи по избрания от него път, той завърза и другата й китка, оставяйки въпроса й без отговор.

Доволен, Кам отмести тялото си от нейното и легна на дясната си страна, насилвайки ума си да не обръща внимание на болката в крака, а да се съсредоточи върху стройното тяло до него. Лявата му ръка галеше деликатното й рамо, плъзгаше се по гладката плът и потъваше между гърдите й. Обхвана едрата й гърда и палецът му затанцува около розовото зърно, което набъбна в отговор.

Когато устните му обсипаха гърдите й с целувки Мариса простена. Устата му всмукваше нежната плът, езикът му описваше кръгове около зърната й. От гърлото й избликна стон и преди да може да го сподави, се изплъзна от устните й. Здравото й младо тяло реагираше въпреки обстоятелствата. Страхът изчезна, изместен от магията, предизвикана от устата и ръката на Кам, от тези пълни с наслада, ловки пръсти.

Кам милваше цялото й тяло, опознавайки всеки инч от кожата й, всяка изпъкналост, всяка кост. Ръката бе последвана от топлите му устни, които опитваха кожата й. Все още се усещаше мирисът на парфюма й. Той проследи формата на корема й, потъвайки надолу с върха на пръстите си. Ако Мариса не бе девствена, не би се колебал да наведе и главата си, за да усети целия й вкус. И това ще стане по-нататък — обеща си той, — когато в нея изчезнат всички задръжки.

Кестенявите къдри продължаваха да го канят.

Мариса се опита неуспешно да освободи ума си от това, което ставаше с тялото й. Но бе невъзможно, защото с всяко докосване Кам съживяваше у нея силни чувства, които тя дори не знаеше, че може да изпитва. Топлината се разливаше в тялото й и го правеше огнено и жизнено.

Непрестанните повели на устата му, съчетани с възбуждащите движения на пръстите му, караха Мариса да се извива. Тя не можеше да избяга от нежните му атаки. Щом езикът му се срещна с нейния, опипващите му пръсти откриха онова, което търсеха. Плъзгайки се през кестенявите къдри, той проникваше и потъваше все по навътре, докато Мариса не помисли, че ще припадне от това толкова интимно докосване. Звезди избухнаха зад затворените й клепки; тя изпъваше завързаните си ръце, докато той я омагьосваше с докосванията си. Гърдите й се надигаха и спускаха, дишането й стана накъсано и ускорено.

Щом видя, че Мариса е възбудена до крайност от милувките му, и се увери, че е готова, Кам бързо разкопча брича си, повдигна се леко и проникна в тялото й, възпрян от преградата на химена. Започна леко да тласка напред, като се опитваше да проправи пътя си през доказателството за нейната девственост.

Мариса отвори очи. Кам бе между краката й, все още облечен, вълненият плат на брича му се триеше във вътрешната страна на бедрата й. Краката й се разтвориха още по-встрани, когато усети проникването на твърдия му дълъг член, изпитващ здравината на химена й. Избухналата болка изпълни цялото й същество. Тя се опита да отмести тялото си, но той продължи ритмичните тласъци навътре и навън.

Кам взе решение: излезе от тялото й за миг и отново проникна с дълбок тласък. Болезненият вик на Мариса разкъса сърцето му, докато тялото му се движеше неумолимо към окончателната развръзка. Сега вече нейните движения инстинктивно повтаряха неговите. Потънал дълбоко в тялото й, Кам не можеше повече да се сдържа: експлодира и семето му се изля в нея. Накъсаните им викове отекваха из стаята.

Кам лежеше изтощен до Мариса. Затвори окото си, поемайки жадно въздух. Мили Боже, никога досега не бе изпитвал толкова силен оргазъм! Умът и тялото му се издигаха, извисяваха го все по-нагоре, там, докъдето никога не бе достигал. Бе се отдал изцяло и бе открил, ме все още има какво да научи. С Мариса бе отключил към себе си врата, за която дори не знаеше, че съществува. Насладата и удовлетворението, познато му от безброй други жени, не можеше да се сравнява с огъня на тяхното съвкупление.

Любовта, която бе отсъствала в предишните му връзки, бе превърнала чисто плътския полов акт в най-могъщата сила. Той щеше да бъде само неин мъж дори и след свършека на дните им.

Мариса се пробуди и видя, че е сама в леглото; ръцете й бяха развързани, а тялото й бе покрито с карираното одеяло. Заедно с болките в крайниците изпитваше усещане за изключителна жизненост.

Последното, което си спомняше, бе въздействието на проникването на Кам в тялото й — сякаш дори и вързана, тя бе по-свободна от когато и да било през живота си. Чувството бе толкова силно, че тя бе загубила контрол над емоциите си и бе крещяла името му. Бе отворила очи няколко мига по-късно, само за да се предаде на потребността от сън — изтощението й бе пълно.

Но защо съпругът й бе сметнал за нужно да я завърже? Очите й бяха впити в неговите, когато се бяха слели един в друг; тя не бе открила никакъв намек за лудост, а само изненада.

Обърна се и огледа стаята. Беше сама. От Кам нямаше и следа. Нима бе взел онова, което искаше, и я бе изоставил?

Вратата се отвори и в стаята нахлу влажен въздух. Мариса придърпа одеялото по-плътно към тялото си. Кам влезе с дървено ведро, пълно с вода. Тя срещна погледа му и дланите й конвулсивно стиснаха одеялото. Някакъв вътрешен глас я накара внезапно да изпита срам. Дали бе видял всичко, което можеше да се види в нея?

«Тя е толкова невероятно красива» — помисли си той. Пламъкът на многобройните свещи осветяваше кожата й и й придаваше плътен перлен отблясък.

— Събудих ли ви?

— Не — отвърна тя. Зелените й очи гледаха предпазливо. Гласът му й прозвуча формално, сякаш не бяха споделили току-що едно легло — и телата си.

— Нахраних конете — каза той и остави ведрото на масата. После свали плаща, с който бе наметнат. Това, което му се искаше да направи точно в този момент, бе да се присъедини към Мариса в леглото и да продължи да изследва дълбините на чувствата им. Отчаяно копнееше да почувства ръцете й върху тялото си, устата й — върху плътта си, върху цялата си плът. Копнееше да я научи как да доставя удоволствие на един мъж.

Но за да направи това, трябваше да й позволи да види зловещите следи от делото на друга жена. А това гордостта му никога, никога не би допуснала. За нея бе по-добре да чувства гняв, отколкото съжаление. За нея бе по-добре да пита, отколкото да знае. Така бе решил той.

Кам повдигна бродираната кърпичка — нейния подарък от деня на бала, и каза:

— Не съм имал възможността да ви благодаря за един друг прекрасен подарък. Правя го сега.

— Няма защо — отвърна автоматично Мариса и си помисли колко е странен този разговор, особено сега. И двамата избягваха да говорят за онова, което бе станало.

Кам потопи ленената кърпичка във ведрото и после я изстиска.

Мариса го гледаше с широко разтворените си зелени очи.

Той седна на ръба на леглото и впи в нея здравото си око.

— Няма да те нараня, обещавам.

Мариса му вярваше. Това стоеше над логиката и тя просто прие факта. С осакатената си дясна ръка той хвана одеялото и бавно го дръпна от тялото й. Тя се изчерви и сведе очи, удивлявайки се на импулсивното си желание да го помоли да я вземе отново. Болката от разкъсването на девствената й ципа се бе разпръснала, изместена от чудното усещане за екстаз, толкова поглъщаш, че не можеше да не се поддаде на съблазънта му.

Кам нежно изтри с влажната ленена кърпа кървавите следи от бедрата й. Мариса се задъха от студенината на плата, от интимното докосване на ръката му до тялото й. Краката й се разтвориха леко; неспособен да устои на изкушението, Кам наведе глава, почти докосвайки с устни червеникавокафявите къдри.

Той стана, едва сподавяйки дълбоката болка в сърцето и тялото си. Колкото повече копнееше за Мариса и за повторение на чудесните мигове, които бяха прекарали заедно, толкова по-добре разбираше, че това е невъзможно. Бе отишъл твърде далеч и връщане назад нямаше. Великолепният му план да прави любов с нея по свой собствен начин се бе сблъскал с неочакван проблем: тъй като обичаше Мариса, той не можеше повече да продължава да използва откраднати мигове, когато искаше безброй часове, да спъва тялото й за сметка на собствената си свобода.

Това бе техният първи ден като любовници и щеше да остане и последен, закле се Кам.