"Адмирал Морган" - читать интересную книгу автора (Бенет Чарлс Мун)

Обсадени в лагуната Маракаибо

На другата сутрин бях повикан на съвет, заедно с всички капитани, за да решим как най-добре да се отървем от капана, който ни бяха поставили испанците.

Но аз бях там не за да участвам в разискванията, а да прислужвам на буканиерите. Реших да изложа плана си при първия удобен случай.

Когато влязох, Нокър току-що беше седнал. Щом аплодисментите стихнаха, чух собственото си име и побързах да поднеса виното пред Морган.

— Ето едно момче, което ми каза, че имало план, който би могъл да ни изкара от мъчното положение — извика Морган. — Стъпи на онази бъчва, момчето ми, и ни кажи плана си. Може би ще е по-добър от този на Нокър.

Стъпих уверено върху обърнатата бъчва и се огледах наоколо.

— Моят план е много прост — започнах. — Натоварете най-негодния си кораб с взрив. Облечете пънове вместо хора и…

Думите ми бяха посрещнати с такива подигравателни викове, че бях принуден да скоча от трибуната си, чудейки се какво значи всичко това. Нокър се изправи бързо:

— Не ви ли казах, че този хлапак подслушваше пред палатката ми, когато уговаряхме плана с Диас? Но не съм мислил, че той ще посмее да го изложи като плод на собствения си пилешки мозък. Крайно време е да го сложим на място. Вие много го глезите, адмирале, вместо да му покажете края на въжето.

— Да! — ревна Диас, един страшен на вид човек, за когото се казваше, че познавал пътя към Панама. — Хлапакът се спотайваше като крадец миналата нощ. Трябва да се нашиба, адмирале, за да се научи, че мястото му не е между големите.

Слушах онемял гневните думи, отправени към мен. Сега узнах кой е бил подслушвачът миналата вечер. Вероятно буканиерите смятаха, че само един опитен моряк като Нокър може да измисли подобен план. Даже Морган се разсърди и от всички присъстващи буканиери само капитан Нежни ме гледаше още с приятелски поглед.

— Защо е целият този шум? — скочи той. — Какво значение има чий е планът? Не може ли и двамата да са си мислили за едно и също? Нека решим да го изпълним ли, защото колкото по-бързо се разкараме от тук, толкова по-добре ще бъде за нас.

Думите му оказаха силно въздействие и аз успях да се оттегля незабелязано. След един час съвещанието приключи. Адмиралът събра всички буканиери и накратко им обясни целия план. След това всички се заеха с работа. На някои беше възложено да изпразнят най-стария кораб. Други трябваше да го напълнят с взрив и така да го наредят, че и най-малкото сътресение да го възпламени. Най-забавната работа беше приготвянето на екипажа. Бяха отсечени дървени трупи и бяха облечени в старите дрехи на буканиерите. И буканиерите на Нокър, както бяха наречени, заеха местата си по палубата. Някои от по-веселите довършиха работата си, като нарисуваха огромни бакенбарди, носове и белези на чучелата си.

Всичко това беше готово късно следобед. Пленниците и плячката бяха натоварени на дълги лодки с по десетина въоръжени буканиери. Корабите бяха готови за действие и капитан Морган заповяда да не се проявява, нито пък да се иска милост.

— Събират хората си от брега — каза той — и скоро ще тръгнат към нас.

И наистина испанските кораби скоро напуснаха укреплението и се отправиха към нас.

— Действията ще бъдат нощес, ако имаме хубава луна — каза Дикстън, който стоеше до мене в предната част на кораба на Нежни, където се беше преместил и Морган. — Ще се мръкне, преди да се доближим на един изстрел.

Той беше прав. Преди артилеристите да изстрелят първата си граната, слънцето потъна зад горите на острова и тъмнината се разпростря бързо над земята и морето. Но всяка надежда за нощна атака беше изоставена. Нощта беше толкова тъмна, че Морган заповяда на флота си да пусне котва. Испанците сториха същото и утрото завари двата флота в същото положение, в което ги беше оставила нощта.

Всеки от буканиерските кораби беше готов за действие. Минираният кораб се отправи към испанските галеони, тласкан от благоприятен бриз. Но преди да се изравни с тях, платната им се изопнаха и те продължиха да напредват.

Предвождащият испански галеон, въоръжен с четиридесет оръдия, започна битката със снаряд, който падна до нашия огнестрелен и го опръска с вода.

— Дано не го улучат — каза Морган, който стоеше до мене, наблюдавайки тактиката на испанците. — Хич не ми се иска огнестрелният кораб на Нокър да полети в небесата, преди да му дойде времето.

— И ако някой от другарите ви се изплаши — добави той, — застреляйте го. — Правим отчаян опит, момчета, и само отчаяна храброст ще ни спаси.

Флотът потегли, предвождан от минирания кораб. Скоро съзряхме сивото укрепление, което се мръщеше над входа на лагуната, а във входа почиваха големите испански военни кораби. Обнадеждихме се много, когато забелязахме, че главният галеон започна да се приближава към огнестрелеца, вероятно с цел да прехвърли хората си на борда му. И когато двата кораба се сблъскаха, буканиерите нададоха тържествуващи викове, които сигурно бяха стигнали чак до укреплението.

Този рев предупреди испанците за грозящата ги опасност, но беше късно. Докосването на огнестрелеца до галеона беше достатъчно, за да го възпламени. Преди да успее да се оттегли, пламъците го обхванаха. Всеки миг следваха нови експлозии. Никога през живота си не бях виждал толкова бързо погиване на един кораб.

Испанците разбраха колко безполезно е да се опитват да спасят кораба си, и потърсиха собственото си спасение. Две-три лодки бяха спуснати, но повечето се помъчиха да избягат, плувайки към брега. Празни надежди! Само за половин час екипажът на галеона беше унищожен от хората на Морган.

В същото време, изплашен от внезапното нещастие, което беше сполетяло водача, вторият кораб се отправи към брега и спря. Морган заповяда на пет-шест лодки да го последват, но преди да стигнат сушата, испанците подпалиха собствения си кораб и избягаха.

Третият кораб се отправи обратно към форта. Без да иска разпореждане, Нокър се спусна след него. Морган заповяда и нашият кораб да го последва. Но силният огън от форта ни предупреди, че ще рискуваме корабите си, ако продължим. По тази причина двата ни кораба изоставиха преследването навреме.

— В лодките, момчета! — изкомандва Морган.

Дикстън, аз и останалите оцелели от „Скитник“ се намерихме в лодката на Нежни и бързо потеглихме към галеона. От двете ни страни други лодки също се надпреварваха към кораба. Въпреки гранатите на противника ние не спирахме.

Като приближихме галеона, огънят от форта престана, защото се страхуваха да не ударят собствения си кораб. Но опасността не намаля. Вместо тежките оръдия сега затрещяха пушките на испанските моряци. Освен това няколко лодки се отделиха от брега с нови подкрепления.

Уверен съм, че ако атаката ни не беше така отчаяна, щяхме да пропаднем. Изкачвахме се вече по страните на кораба, когато първата испанска помощна лодка беше едва на половината път.

Нещо тъмно заплашително се изпречи отпреде ми, както се катерех, и едно острие изсвистя надолу към мен. За щастие, човекът не можа да ме улучи, защото трябваше да се надвесва твърде много от кораба. Като видях преимуществото си, аз се хванах за издатината на кораба с лявата си ръка и се прицелих с дясната. Миг по-късно испанецът се катурна в морето. Насмалко да ме повлече със себе си.

Бях един от първите, които стигнаха на палубата. Капитан Нежни, Дикстън, пет-шест буканиери и Морган се бяха изкачили преди мен и с извадени саби и пищови отбиваха атаките на испанците, докато останалите им братя се изкачваха. Но като забеляза, че неколцина от противниците коленичиха с насочени към тях пушки, Морган разбра, че ако чакат, ще рискуват да намерят смъртта си на палубата. Чу се див вик:

— Напред, момчета! Не чакайте да ви застрелят!

И пръв се спусна със страшния си дълъг нож, последван от смелите приятели.

Това неочаквано нападение обърка онези, които стреляха. Куршумите им пищяха покрай буканиерите. Морган бе повалил двама испанци, преди някой да му се противопостави.

Щом премина изненадата, малката ни група се видя обкръжена и сабите заиграха наляво и надясно. Аз се озовах между капитан Нежни и адмирала. И двамата бяха много изкусни борци. Но накланяйки се напред, за да отбие удара на един испанец, Морган неочаквано се подхлъзна на окървавената палуба и падна по лице. С отчаяна храброст го прекрачих и противопоставих слабото си острие срещу сабите на трима испански офицери, които очевидно бяха разбрали, че Морган е водачът на нашите буканиери. Очакваше ме сигурна смърт, ако Дикстън не ме беше грабнал от пътя на опасността. Сам той даде такъв отпор на испанците, че Морган можа да стане спокойно. В този миг се чуха и бодрите викове на останалите буканиери, които се бяха събрали на палубата. Те пристъпиха напред с такава неудържима решителност, че никаква съпротива не можеше да ги спре. Онези от испанците, които се отърваха от смъртта, хвърлиха оръжието си и потърсиха спасение в морето.

Буканиерите бяха готови да ги преследват, но Морган знаеше, че времето е скъпо:

— Оставете това, момчета. Сега ще трябва да вържем този кораб за нашия и да го отдалечим от оръдията на укреплението. Той ще замести нашия огнестрелец, който изгоря.

И така стана. Комендантът на форта не можа веднага да схване, че галеонът е паднал в наши ръце. Корабът се беше присъединил към флота на буканиерите, когато испанците откриха огън.

Той беше закаран на безопасно място, а Морган веднага свика офицерите си на кораба на Нежни.

— Наздраве — Нокър вдигна високо чашата си — за победата на братята!

Морган сложи ръка върху китката на говорещия, преди той да е продължил:

— Вярно, Нокър, но помни, че още не сме в пълна безопасност. Укреплението още ни препречва пътя към морето!

Въпреки че го мразех, не можех да не се възхитя от блясъка на очите му и от безстрашното му изражение, когато отмахна ръката на Морган и пи за негово здраве.

— Вярно е, че фортът ни препречва пътя — каза той, — но сигурно имаме достатъчно мозък, за да ги излъжем още веднъж.

И Нокър хвърли празната си чаша на пода. Искрени възгласи го поздравиха. Той обичаше поздравленията и за да бъде интересен на слушателите си, продължи:

— Не предлагаше ли този млад морски адвокат същия план, както и аз?

Той продължи остроумието си и ме блъсна с крак, когато се навеждах да взема чашата му. Проснах се глупаво на пода.

— Какво ще каже ваша милост? Имате ли някой план, който да ни помогне да се отървем от укреплението?

Изправих се със зачервено лице:

— Да, имам план. Но този път няма да можете да го присвоите, защото не го споменах по-миналата нощ, когато ме чухте да говоря за огнестрелеца.

Вик на задоволство изпрати думите ми.

— Предизвикват те, Нокър — каза един.

Друг допълни:

— Нека първо чуем твоя план, Нокър, след това ще видим дали момчето няма по-добър.

— Искате да ме сравнявате с това хлапе, а? — попита презрително той. — Ако ви кажа нещо, навярно той ще каже, че е мислил същото.

Но капитан Нежни ми помогна:

— Да изпратим момчето навън, докато чуем предложението на Нокър. Тогава то ще се върне и ще каже своето предложение.

Това съвсем не се понрави на Нокър, защото, както после научих, той почти нищо не бе казал. Предложил буканиерите да се опитат да минат незабелязано покрай форта през нощта. Затова капитаните бяха готови да ме изслушат с още по-голям интерес.

— Сър! — започнах аз, като се обърнах главно към адмирала. — Надявам се, че този път няма да се сблъскаме с капитан Нокър. Ако можем да накараме испанците да преместят оръдията си към страната на сушата.

— Ако можем да сторим това, ще успеем да се измъкнем от този капан. Но как ще стане това? — каза Морган.

— Ще натоварим една лодка с хора и ще я отправим към брега, така че испанците да я видят. След това ще останат само гребците, а другите ще легнат на дъното на лодката и ще се върнат обратно до кораба. Испанците ще помислят, че стоварваме хората си на брега. А всъщност хората, които стоварваме, ще се връщат.

Настъпи кратко мълчание. Адмирал Морган пръв изрази одобрението си, като се тупна по бедрото и възкликна, че планът ми ще спаси всички ни. Само Нокър се опита да измисли някои причини с цел да го провали, но не сполучи. Веднага бяха дадени разпореждания да се пристъпи към действие.

Буканиерите веднага се хванаха на работа. Лодки, натоварени с въоръжени хора, се отправиха към залива с гористия бряг. Отдалече се виждаше, че се връщат само с гребците, но хората бяха на дъното.

Тази игра продължи няколко часа. Капитан Нежни предложи да изпратим хора при испанците, за да искат откуп, в замяна на което да си заминем, без да им сторим нещо. Това щеше да ги убеди, че се готвим за атака. Нокър беше избран за тази работа, понеже знаеше добре испански и беше достатъчно храбър. И когато лодката се отделяше от кораба, аз направих глупост, като скочих в нея.

— Здравей, млади изобретатели) — поздрави ме той подигравателно. — Да не мислиш да дойдеш с мене да говорим с коменданта на форта?

Не му отговорих, тъй като нямах подобно намерение. Но той започна да се гаври с мене, като използваше слабостта ми.

— Може би се страхуваш да не ни обесят като предупреждение за Морган и останалите? Много пратеници са имали същата съдба. Ако се страхуваш…

— Не, не се страхувам — прекъснах го. — Ще дойда с вас, ако може.

По пътя не си проговорихме. Най-после застанахме пред масивната порта на укреплението, като издигнахме бяло знаме и изказахме желание да говорим с дон Алонсо.

Портата се отвори и ние бяхме въведени.

Като минавахме през външния двор, и двамата с Нокър забелязахме, че испанците се бяха излъгали, както и очаквахме. Много от големите им оръдия бяха вече обърнати към сушата.

Дон Алонсо беше висок, горд и храбър сеньор. Когато Нокър с една груба реч поиска огромен откуп, за който Морган обещаваше да не превзема форта, тъмните очи на испанеца гневно блеснаха.

— Не мислете — каза той, — че този форт се пази от същите хора, които избягаха, когато корабите ви влязоха в лагуната. Сега мъчно можете да се изплъзнете от ръцете ни.

— Но къде оставихте трите си тежко въоръжени кораба, които се опитаха да ни препречат пътя? — попита подигравателно буканиерът. — Двата изгоряха до основи, а другият е в наши ръце. За да спасите укреплението си да не бъде изравнено със земята, сто хиляди златни кюлчета не са много.

— Ако можете да превземете този форт — беше мрачният отговор, — може спокойно да го разрушите. Няма да ви дам ни пара откуп. При все това първото ми предложение е още в сила. Предайте ми пленниците си и плячката, която сте взели, и корабите спокойно могат да си отидат.

— Предложението ви е твърде щедро, сеньор комендант. Когато се върна пак, ще бъда със сабя в ръка.

— И тогава, сеньор буканиер, ще се приготвя да ви посрещна така, както подобава. Но кажете на вашия адмирал да не ви праща повече, защото, заклевам се във всичките светии, ще ви обеся на най-високото дърво, за да ви видят приятелите.